Иван Върбанов,
София, 1 август 2021 г.
Гледах "Панорама" с участието на кандидата за премиер - Пламен Николов.
Гледах и слушах внимателно.
А после ме връхлетяха куп въпроси.
Човекът обяви, че продължава да е в договорни отношения с мулти-мега-транс компания. Ама нали е депутат от квотата на "Има такъв народ".
Лице, заемащо публична държавна длъжност, може ли да извършва консултантска дейност? Няма ли да има лица, които са заинтересовани от актовете, издавани при изпълнения на неговите правомощия? ...
Николов обяви, че страната ни не е имала министър-председател като него.
Нищо, че все още е само кандидат, номиниран само.
Добре, времето на партийните и идеологически лидери явно отминава.
Време е да дойдат експерти и технократи.
Стига само пропаганда! Стига еднолична власт някому!
Но, за мен е меко казано озадачаващо, че Николов попада в полезрението на партия "Има такъв народ" след кастинг за политици?!
Самият жанр е близък до реалити/шоу. Кандидатите сами кандидатстват, както в подобни тв програми. Самоиздигат се.
Пламен Николов тогава е бил фокусиран тясно към образованието.
Кастингът го експонира на вниманието на Слави и компания, та ето, че днес това е дало резултат и човекът вече е кандидат-премиер.
Няма политически опит, нито е обществено или публично разпознаваем по някакъв начин.
Но, приема да води страната, начело на кабинет.
И в същото време заявява, че няма да взима сам решения?!
Ще очаква колективните органи и политическото ръководство на неговата партия да се събира, комисиите да решават и т.н.
Но, тогава, каква ще бъде ролята му на лидер. Да не говорим, че има ситуации - оперативни и други, при които се очаква носене на персонална отговорност от заемане на решения на премиера на страната. За всичко ли Николов ще пита някъде някого и ще чака партийната група да решава?
Слави - хем е лидер, хем отсъства от политическата сцена и реалност.
Виртуално го виждаме, но само през екраните - телевизионния, Фейсбук, дигитално.
Предлага кандидатури, после ги оттегля, после пак предлага.
Кръговрат.
Стигна се до абсурда Ники Василев - кандидат за премиер, да се отчита, без да е влязъл в правомощия и то в момент, когато го оттеглиха.
Пламен Николов силна кандидатура ли е или напротив?
Умишлено ли е представен?
Ще мине ли?
Възможно ли е да се тупка или отиграва топката, за да може мандатоносителят да стане друг?
Или въобще да не сработи механизмът за конструиране на кабинет и да преминем "по естествен път" до следващи избори?
Кой дирижира този процес, ако ходът е такъв?
Въобще: Кой дърпа конците и прави конструкциите?
Да, президентът Радев ясно даде указания и призова за подкрепа на кабинет на "Има такъв народ". Партиите на протеста се вслушаха и в първия момент подадоха ръка и започнаха диалог и консултации. Дори БСП, която в началото твърдо заяви, че няма да подкрепя Слави, сега отмята етапите, според които всичко върви гладко.
Преди време написах и друга своя теза - възможно ли е да се показва, че Парламентът, който е все по-фрагментиран, няма да може да излъчи правителство и да обособи управляващо мнозинство и от там да се внуши, че е време за смяна на устройството на страната към президентска република?
Само хипотеза засега ...
И като казах президент, та нека отчитаме и факта, че се задават със сигурност президентски избори.
Кой ще подкрепя Радев?
Другите партии ще излъчат ли кандидатури?
Сред които Петър Стоянов, Симеон II ...?
Битката за креслото на държавния глава също се очаква да е бурна и яростна.
Нищо, че всички са притихнали в мълчание.
Явно се чака да се види кой с кого ще се съюзи, за да бъдат очертани полюсите и новите "разделителни линии".
Не бих казал червени.
Американската посланичка направи активни совалки в институции, министерства.
Привика в резиденцията кого ли не.
Борисов се срещна с Ердоган, а той пък изпрати телеграма до форума на ДПС.
Едните сочат "дългата ръка на ДПС", другите - отговарят с "влиянието на кръга "Капитал" и Иво Прокопиев".
Търсят се сенки, задкулисия, правят се всякакви интерпретации и внушения.
Всичко това е възможно заради усещането, че нещо не е както трябва.
Не е по логическия път и общоприетия начин.
Лидерът на спечелилата партия да се кандидатира; да бъдат изкарани на първа линия популярни за хората фигури, които са изказвали във времето своите разбирания, философия, тези, принципи и хората имат впечатление и формирано мнение за персоните; да имат натрупан опит - обществен и политически; да се върви логично по път на надграждане, а не да се появяват фантоми, парашутисти, или спорни кандидати; да се търсят опитни хора, с авторитет и име ...
Сякаш сме в шоу програма с бутафорен декор, развиваща се по постоянно променящ се сценарий и е с предпоставен финал.
Но, да не се окаже разказ с неочакван край?
Или обрат с крах, който никой не е предвидил?
Животът и реалността са нещо съвсем различно.
Не са рулетка, нито игра на покер.
И не са проекция на екшън реалити.
Въпросът е: Ще оставим ли живота, съдбите ни и бъдещето на страната да се случват по нечий чужд сценарий, в който импровизациите следват една след друга?
Или сами ще пишем хода на живота и съдбата си?