Иван Върбанов
В последните дни забелязвам нови фундаментални послания в публични изявления, които направиха служебният премиер Стефан Янев и министър Кирил Петков. Те зададоха послания, които трябва да бъдат разчетени и обяснени. И "подсказват" като че нови формули и модели, които май предстои да се случат.
Какво и как можем да разчетем?
Но, нека първо видим какви бяха
ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ЯНЕВ И ПЕТКОВ
Служебният премиер Янев заяви вчера, че е готов да остане начело на служебен кабинет?!
Надълго и нашироко коментира, че ново правителство, подкрепено от плаващо мнозинство означавало, че влизаме в период на недпредсказуемост и било трудно да се определи колко би издържал такъв тип управление на държавата. Което не било добре за гражданите и бизнеса.
А, сега де!
И още: не искал да коментира партии, че търсят компромиси и възможности за бъдещо управление?!
Подчертава, че сглобяване на такива мнозинства, без ясни ангажименти и приоритети, не вещаели дългосрочност на проекта, който и да е той?!
Кирил Петков - служебният икономически министър, ясно дефинира, че остават в политическия живот на страната с една - единствена цел - България има много по-голям потенциал!И добави: с някои от министрите се чувстваме вече като част от един екип. Всеки от нас има доста голяма енергия да бъде част от продължителната промяна на България. ЩЕ бъдем активни.
КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА? ДА СЪБЕРЕМ 2+2
Със сигурност изявления на служебен премиер и министър (той направи много и важни за този етап на преход стъпки, действия и стартира необратими процеси, които осветлиха черната дупка откъм контрол и прозрачност) са индикация за нови процеси и модели, които ясно се очертават.
На първо място - това е заявката, че има вероятност екипът на служебния кабинет да остане. Това означава, че някой на Дондуков 1 вече е на ясно, че преговорите буксуват и е твърде възможно да няма правителство. Или то да е краткотрайно. Друг е въпросът дали служебният премиер би трябвало да дава изявления, които се отнасят да продължителността и дълговремието на оглавяван от самият него кабинет, който има строго дефинирани задачи, мисия и функция само.
На второ място - става ясно, че министри от служебния кабинет ще продължават да работят в екип. Но, ако се състави редовно правителство, то под каква форма? Да не би вече да се заявява съставянето на нова партия? Защото това е активната форма, под която може би министри ще останат в политическия живот на страната активни, както се изразява самият Петков.
На трето място - има ли опасност да се легитимира вече версията за президентска република? Партиите и парламента не могат да излъчат за пореден път кабинет, и от там извода, че тази система не работи, та хайде да станем една президентска република. С малък парламент, естествено.
Защото, нали виждате, че изведнъж се заговори за интересите на хората, гражданите и обществото.
На четвърто място - Янев е прав! Ама как така рамо до рамо и крило до крило ще застанат две политически антагонистични партии по своята същност, идеология, цели и хоризонти: БСП и ДБ.
Левица и десница под една шапка, за да има правителство на "Има такъв народ" на Слави, се събират ръка за ръка, за да подкрепят такъв кабинет?! Как така БСП и ДБ имат общи приоритети? Това не е ли абсурдно по дефолт /ляво, дясно/, какви общи приоритети? Не разбирам?!
Тогава защо не вземат да се обединят в обща коалиция БСП-ДБ.
Разбирате сами, ако се замислите, че наистина такъв коалиционен съюз е немислим политически, идеологически и всячески.
Мая Манолова пасва някак на идеята за компромис, в името на кабинет.
Апропо, нещо не разбрах: ама как така от "Мутри вън!" се прекръстиха на "Ние идваме!"?
Къде са сега мутрите - вътре или вън?
Има ли въобще мутри вече в България?
Кои са?
Къде са?
Кои са тези, които идват?
Трябва всяко едно послания да бъде много добре обмисляно, преди да бъде лансирано в публичното пространство, защото може или да подведе или да разубеди симпатизанти и последователи в идейните цели и мисия?!
Какво ли ни чака през това горещо българско лято?