.jpg)
От Иван Върбанов, журналист
София, 23 януари 2025 г.
В навечерието на 91-вата годишнина на Българското национално радио под публикация на Генералния директор на БНР Милен Митев във Фейсбук се появи призив за закриване на част от музикалните състави на Радиото. И то не от случаен човек!
Подобни позиции звучат провокативно — като изстрел в публичното пространство — но страдат от сериозен дефицит на познание за мисията и смисъла на обществената медия.
Музикалните състави на БНР не са „дублиране“ на други културни институции. Те не са създадени като концертни формации, а като уникални музикални радиосъстави, чиято основна функция е създаването, документирането и съхраняването на българското музикално наследство чрез звукозапис.
Българското национално радио не е импресарска агенция и не е концертна компания — то е обществена медия със законово вменена културна мисия.
София, 23 януари 2025 г.
В навечерието на 91-вата годишнина на Българското национално радио под публикация на Генералния директор на БНР Милен Митев във Фейсбук се появи призив за закриване на част от музикалните състави на Радиото. И то не от случаен човек!
Подобни позиции звучат провокативно — като изстрел в публичното пространство — но страдат от сериозен дефицит на познание за мисията и смисъла на обществената медия.
Музикалните състави на БНР не са „дублиране“ на други културни институции. Те не са създадени като концертни формации, а като уникални музикални радиосъстави, чиято основна функция е създаването, документирането и съхраняването на българското музикално наследство чрез звукозапис.
Българското национално радио не е импресарска агенция и не е концертна компания — то е обществена медия със законово вменена културна мисия.
Архивният фонд на БНР е национално богатство, изградено именно чрез работата на тези състави — със собствен стил, школа, диригентски почерк и интерпретаторска традиция.
Записът не е техническа услуга, която може механично да бъде „възложена навън“. Той е сложен творчески процес, изискващ постоянен състав, редакционна концепция и приемственост във времето.
Твърдението, че едни държавни състави били „по-добри“ от други, не представлява експертна оценка, а субективно внушение, което противопоставя културни институции вместо да ги обединява.
В страна с хроничен дефицит на дългосрочни културни политики подобни призиви не водят до реформа, а до обедняване. Истинската реформа започва с познаване на системата, а не с нейното механично орязване.
Българското национално радио съществува вече 91 години — и не въпреки своите музикални състави, а заедно с тях. Именно те са част от паметта, идентичността и звученето на българската култура.
Музикалните състави на Радиото не са възникнали случайно, нито като административно решение от миналото. Те са създадени още през 1935 година, когато Радио София поставя в основата си разбирането, че радиото е и трябва да бъде център на културния, духовния и музикалния живот на страната.
В първите студиа на Радиото има рояли. Първият музикален уредник — големият български композитор и пианист Димитър Ненов — въвежда традицията изтъкнати музиканти да изпълняват произведения на живо в ефир. Това не е било изключение, а правило.
В ефира на Радиото се случват премиери на камерни ансамбли, излъчват се спектакли от Народния театър, Операта и зала „България“ — практика, която днес изглежда почти немислима, но тогава е била естествена част от мисията на обществената медия.
Още в първите години Радиото започва да поръчва музикални произведения на български композитори — първоначално песни с акомпанимент на пиано, а впоследствие и първите сюити върху български народни песни. Само за няколко години по поръчка на Радиото са създадени стотици произведения от имена като Парашкев Хаджиев, Марин Големинов и Любомир Пипков.
Тези партитури поставят началото на Нототеката на БНР — уникален фонд без аналог у нас. Паралелно се изгражда и Фонотеката, която от няколкостотин плочи само за две години достига няколко хиляди звукозаписа.
Всичко това ясно показва едно: музикалните състави на БНР не са създадени единствено, за да „правят концерти“. Те съществуват, за да изграждат програми, да създават звукозаписна култура и да формират национална памет.
Тяхната елитарност не произтича от привилегия, а от специфика.
Те изпълняват музика на живо в ефира, създават записи за Златния фонд на Радиото и съхраняват интерпретации, които остават за поколенията като нематериално културно наследство на България.
Затова механичното сравнение с други културни институции е не просто неточно — то е погрешно по същество.
Българското национално радио е национална по значимост и уникална по своята специфика радиоинституция — едновременно медия, културен институт и пазител на историческата памет. А музикалните му състави са част от тази мисия още от самото му създаване.
БНР е устояло повече от девет десетилетия не защото се е отказвало от своята идентичност, а защото я е отстоявало.
Записът не е техническа услуга, която може механично да бъде „възложена навън“. Той е сложен творчески процес, изискващ постоянен състав, редакционна концепция и приемственост във времето.
Твърдението, че едни държавни състави били „по-добри“ от други, не представлява експертна оценка, а субективно внушение, което противопоставя културни институции вместо да ги обединява.
В страна с хроничен дефицит на дългосрочни културни политики подобни призиви не водят до реформа, а до обедняване. Истинската реформа започва с познаване на системата, а не с нейното механично орязване.
Българското национално радио съществува вече 91 години — и не въпреки своите музикални състави, а заедно с тях. Именно те са част от паметта, идентичността и звученето на българската култура.
Музикалните състави на Радиото не са възникнали случайно, нито като административно решение от миналото. Те са създадени още през 1935 година, когато Радио София поставя в основата си разбирането, че радиото е и трябва да бъде център на културния, духовния и музикалния живот на страната.
В първите студиа на Радиото има рояли. Първият музикален уредник — големият български композитор и пианист Димитър Ненов — въвежда традицията изтъкнати музиканти да изпълняват произведения на живо в ефир. Това не е било изключение, а правило.
В ефира на Радиото се случват премиери на камерни ансамбли, излъчват се спектакли от Народния театър, Операта и зала „България“ — практика, която днес изглежда почти немислима, но тогава е била естествена част от мисията на обществената медия.
Още в първите години Радиото започва да поръчва музикални произведения на български композитори — първоначално песни с акомпанимент на пиано, а впоследствие и първите сюити върху български народни песни. Само за няколко години по поръчка на Радиото са създадени стотици произведения от имена като Парашкев Хаджиев, Марин Големинов и Любомир Пипков.
Тези партитури поставят началото на Нототеката на БНР — уникален фонд без аналог у нас. Паралелно се изгражда и Фонотеката, която от няколкостотин плочи само за две години достига няколко хиляди звукозаписа.
Всичко това ясно показва едно: музикалните състави на БНР не са създадени единствено, за да „правят концерти“. Те съществуват, за да изграждат програми, да създават звукозаписна култура и да формират национална памет.
Тяхната елитарност не произтича от привилегия, а от специфика.
Те изпълняват музика на живо в ефира, създават записи за Златния фонд на Радиото и съхраняват интерпретации, които остават за поколенията като нематериално културно наследство на България.
Затова механичното сравнение с други културни институции е не просто неточно — то е погрешно по същество.
Българското национално радио е национална по значимост и уникална по своята специфика радиоинституция — едновременно медия, културен институт и пазител на историческата памет. А музикалните му състави са част от тази мисия още от самото му създаване.
БНР е устояло повече от девет десетилетия не защото се е отказвало от своята идентичност, а защото я е отстоявало.
Не посягайте на музикалните състави на БНР!
Те трябва да бъдат под специалната закрила на държавата!
/The News BG Reporter ® Нюз БГ Репортер, Иван Върбанов/
Те трябва да бъдат под специалната закрила на държавата!
/The News BG Reporter ® Нюз БГ Репортер, Иван Върбанов/