ИВАН ВЪРБАНОВ, София, 29 март
Добре де, непрекъснато слушаме за течовете в системата на културата.
Театрите са пред катастрофа.
Скандали около сесиите във фонд „Култура".
Отново гръмна казус с неефективно финансиране на проект, който се оказва,
че е „каца без дъно", изсипани пари там, където е ясно, че подкрепата
е субективна, но не и спрямо стойността на продукта.
Непрекъснато чуваме за нови и нови пробойни.
И заявления за обновяване на системата.
Имаше даже и форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства.
Гилдията си раздава награди.
А въпросите остават да звучат със силата на камбана.
Но отговори не идват.
И няма да дойдат, зная.
Някой някога ще посочи ли кои са виновните за театралната афера?
Кои хора ще носят персонално отговорността за реализацията на източването на публичен ресурс?
Ще има ли привлечени към съдебна отговорност?
Кои са хората от държавната администрация, които пряко са способствали за аферата?
Какво се случи след докладите на Сметната палата и АДФИ?
Къде е окръжният прокурор на Пловдив, който трябваше да внесе обвинителните актове?
Какво последва?
Какво ще последва?
На глас новата администрация в МК обяви: да, 80 експерти бяха освободени от предишното ръководство.
Бих добавил: там бяха освободени хора с доводи и поводи, след това бяха заведени дела и съдът присъди на не малко от хората да се завърнат в МК. Сред т.нар. освободени са и хора, които сами се оттеглиха, защото не издържаха на обстановката тогава в МК. Имаше и хора, които плачеха и трепереха от обида и огорчение. Защото върху тях и спрямо тях имаше нечувано отношение.
Сега дори някой да им се обади, за да ги покани да се върнат - те отказват.
Други чакат, за да получат телефонно обаждане и да се върнат, но никой не се сеща за тях, за да ги възстанови на работа. Обикновено това са достойни и честни хора.
В административния регистър ясно се вижда колко и кои са свободните бройки.
Има и кадри, които предишното управление внедри - било чрез програма „Мобилност", било по друг начин, и те продължават да бъдат инсталирани и да си живуркат в системата.
Докато опитните и знаещите кадри сред онези 80, за които открито призна служебният министър, които са честни и правдиви - те са извън системата в момента.
Та как ще стане възкресението в културата, без да се мине през разпъване на виновните, покаяние и реабилитиране на истинските професионалисти?
Не на онези, които при всяко „ново" ръководство са все отпред и все на високи позиции.
За да са близо до кацата с меда и да отстъпват на едни и същи, на своите приятели или на онези, които ще им се отблагодарят подобаващо.
Вик в пустиня. Боричкане. Огорчение и болка.
Другите – потриват ръце, текат им лигите и пак са се наредили да се качат първи на бързия влак.
И винаги, ама винаги става дума за ПАРИ.
За нищо друго. Пари, пари, пари.
Унизително, ужасяващо и унищожително е!
Съвсем наскоро отново се сблъсках със стар казус: понеже там няма какво да се открадне или да стане далавера, та е хвърлен на рафта с документи, които прашасват. Нищо че става дума за човешка съдба. За млад човек, избягал от войната, който е тук и работи в България и очаква своето гражданство.
Ама то при смяната на министри няма кой да добута до финала казуса, за да бъде решен.
Иначе за други, за „наши хора", за протежирани субекти - всичко става за ден - два.
Но този не е успял да се качи на бързия влак, защото експертите, които са си вършили работата, са прогонени. И хоп, на рафта с документи, които събират прах.
А зад всяка хартия и преписка стои човешка съдба, ама на кого да му пука?!
НЕМА далавера тука, нема кинти.
Заявки, промяна на нормативна база, нови закони, промяна на стари.
Въпросът е кога ще се спре да се краде?
Кога на някого ще започне да му пука?
Кога ще се проведе първо операция ЧИСТИ РЪЦЕ, а след това ще се съберат честни и почтени хора, които да градят?
Ако не бяха градили тези преди нас, сега нямаше какво и откъде да се краде!
Защото, ако Людмила Живкова не бе построила НДК, днес нямаше да има концерт на Лили Иванова по повод 45-годишнината на двореца. Нямаше да има НГДЕК, Италианския лицей, 1300 години България, Знаме на мира...
Защото, ако не бяха хора като обругания Георги Йорданов – изпратил толкова дейци на културата зад граница, за да успяват и да славят името на България, днес нямаше да имаме много от световните ни имена, които вече са записани със златни букви в културната съкровищница на България.
Хора – визионери, духовно извисени, компетентни, далновидни ДЪРЖАВНИЦИ.
Днес всичко е листове, преписки, тичане след събитията, гасене на „пожари" – издънки, които проблясват след затлачване на проблеми, липсата на грижа и отношение.
Там прокапал покрив, другаде зейнала дупка на сцената, пожар изпепелил покрив и етажи на сграда, ремонт не може да завърши, защото парите нещо...
Аман! Стига! Спрете се!
А то, виждам какво се задава.
Боричкане кой ще седне на трона, коя групичка ще овладее бизнеса, коя глутница ще седне до кацата.
Тъмно, мрачно, бездуховно, отчайващо.
Не времето!
Хората!
Бог да пази и бди над България!
/Публикувано от Иван Върбанов за The News BG Reporter/
Добре де, непрекъснато слушаме за течовете в системата на културата.
Театрите са пред катастрофа.
Скандали около сесиите във фонд „Култура".
Отново гръмна казус с неефективно финансиране на проект, който се оказва,
че е „каца без дъно", изсипани пари там, където е ясно, че подкрепата
е субективна, но не и спрямо стойността на продукта.
Непрекъснато чуваме за нови и нови пробойни.
И заявления за обновяване на системата.
Имаше даже и форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства.
Гилдията си раздава награди.
А въпросите остават да звучат със силата на камбана.
Но отговори не идват.
И няма да дойдат, зная.
Някой някога ще посочи ли кои са виновните за театралната афера?
Кои хора ще носят персонално отговорността за реализацията на източването на публичен ресурс?
Ще има ли привлечени към съдебна отговорност?
Кои са хората от държавната администрация, които пряко са способствали за аферата?
Какво се случи след докладите на Сметната палата и АДФИ?
Къде е окръжният прокурор на Пловдив, който трябваше да внесе обвинителните актове?
Какво последва?
Какво ще последва?
На глас новата администрация в МК обяви: да, 80 експерти бяха освободени от предишното ръководство.
Бих добавил: там бяха освободени хора с доводи и поводи, след това бяха заведени дела и съдът присъди на не малко от хората да се завърнат в МК. Сред т.нар. освободени са и хора, които сами се оттеглиха, защото не издържаха на обстановката тогава в МК. Имаше и хора, които плачеха и трепереха от обида и огорчение. Защото върху тях и спрямо тях имаше нечувано отношение.
Сега дори някой да им се обади, за да ги покани да се върнат - те отказват.
Други чакат, за да получат телефонно обаждане и да се върнат, но никой не се сеща за тях, за да ги възстанови на работа. Обикновено това са достойни и честни хора.
В административния регистър ясно се вижда колко и кои са свободните бройки.
Има и кадри, които предишното управление внедри - било чрез програма „Мобилност", било по друг начин, и те продължават да бъдат инсталирани и да си живуркат в системата.
Докато опитните и знаещите кадри сред онези 80, за които открито призна служебният министър, които са честни и правдиви - те са извън системата в момента.
Та как ще стане възкресението в културата, без да се мине през разпъване на виновните, покаяние и реабилитиране на истинските професионалисти?
Не на онези, които при всяко „ново" ръководство са все отпред и все на високи позиции.
За да са близо до кацата с меда и да отстъпват на едни и същи, на своите приятели или на онези, които ще им се отблагодарят подобаващо.
Вик в пустиня. Боричкане. Огорчение и болка.
Другите – потриват ръце, текат им лигите и пак са се наредили да се качат първи на бързия влак.
И винаги, ама винаги става дума за ПАРИ.
За нищо друго. Пари, пари, пари.
Унизително, ужасяващо и унищожително е!
Съвсем наскоро отново се сблъсках със стар казус: понеже там няма какво да се открадне или да стане далавера, та е хвърлен на рафта с документи, които прашасват. Нищо че става дума за човешка съдба. За млад човек, избягал от войната, който е тук и работи в България и очаква своето гражданство.
Ама то при смяната на министри няма кой да добута до финала казуса, за да бъде решен.
Иначе за други, за „наши хора", за протежирани субекти - всичко става за ден - два.
Но този не е успял да се качи на бързия влак, защото експертите, които са си вършили работата, са прогонени. И хоп, на рафта с документи, които събират прах.
А зад всяка хартия и преписка стои човешка съдба, ама на кого да му пука?!
НЕМА далавера тука, нема кинти.
Заявки, промяна на нормативна база, нови закони, промяна на стари.
Въпросът е кога ще се спре да се краде?
Кога на някого ще започне да му пука?
Кога ще се проведе първо операция ЧИСТИ РЪЦЕ, а след това ще се съберат честни и почтени хора, които да градят?
Ако не бяха градили тези преди нас, сега нямаше какво и откъде да се краде!
Защото, ако Людмила Живкова не бе построила НДК, днес нямаше да има концерт на Лили Иванова по повод 45-годишнината на двореца. Нямаше да има НГДЕК, Италианския лицей, 1300 години България, Знаме на мира...
Защото, ако не бяха хора като обругания Георги Йорданов – изпратил толкова дейци на културата зад граница, за да успяват и да славят името на България, днес нямаше да имаме много от световните ни имена, които вече са записани със златни букви в културната съкровищница на България.
Хора – визионери, духовно извисени, компетентни, далновидни ДЪРЖАВНИЦИ.
Днес всичко е листове, преписки, тичане след събитията, гасене на „пожари" – издънки, които проблясват след затлачване на проблеми, липсата на грижа и отношение.
Там прокапал покрив, другаде зейнала дупка на сцената, пожар изпепелил покрив и етажи на сграда, ремонт не може да завърши, защото парите нещо...
Аман! Стига! Спрете се!
А то, виждам какво се задава.
Боричкане кой ще седне на трона, коя групичка ще овладее бизнеса, коя глутница ще седне до кацата.
Тъмно, мрачно, бездуховно, отчайващо.
Не времето!
Хората!
Бог да пази и бди над България!
/Публикувано от Иван Върбанов за The News BG Reporter/