От Иван Върбанов / София, 3 март 2024 г. /
Добре, днес си честитим Националния празник - 3-ти март!
Честваме Освобождението от турско робство, настъпило преди само 145 години.
Но след освобождението, станахме ли свободни хора днес?
Стана ли държавата ни Свободна?
Как живеем днес, как се усещаме - всеки един от нас.
Защото Свободата е лично преживяване, състояние на духа, полет на душата, без рамки и окови в действията, без страхове, без лични демони, без пречупване, отчаяние.
Свободата е силата да погледнеш онзи срещу теб, който е замахнал с кама или брадва - от думи, задкулисия, лъжи или интриги, и да го парираш фронтално, като му покажеш Светлината и това - той колко встрани или далеч от нея е застанал; да осветиш катрана, който се готви да хвърли по теб или вече го е направил по някого; да му кажеш: защо, спри се, спри с гадостите ...
И най-важното - да намериш съюзници и съмишленици в доброто, добротата, битката за Правдата.
Ежеминутно сме в тази битка - за свободата, и за Истината.
За правото ни да бъдем себе си, да се противопоставяме срещу онзи/онези или обстоятелствата, които се опитват да ни смажат, да ни променят, да ни "укротят" като овце в онова русло, в което искат кукловодите да натикат подчинените души.
Но, така не можем да вървим напред и да се развиваме.
Всъщност, кой има нужда от свободата днес?
Та, виждам, че повечето хора си казват - живея така, че аз да съм добре.
Майната му на другия ...
И отиват и натопяват "другия", омаскаряват го, натикват го в някаква подла ситуация или очерняща роля, шушнат на шефа неистина за онзи - другия, нали е конкуренция, а после потриват щастливо ръце ... че са прецакали колегата (онзи до теб) с лъжи и одумки, които ще вземат да хванат декиш, щото другия не подозира нищо и не може да се защити или да опровергае.
И ето как постъпват, когато се задава повишение, когато се разпределят премиални, или не дай си Боже - съкращения.
Темата за предателството, ама в днешни условия.
Но, също толкова долно, толкова убийствено, толкова смазващо съдбите и хората.
Макар да изглежда, че с думи не може да има такива щети, но за съжаление убийството с думи, задкулисие и интриги е също толкова ефективно и коварно, както онова набедяване и предаване, по време на робството ...
И какво променяме днес?
И докога все романтичните мечтатели ще остават разочаровани, попарени, губещи - и все заради някой друг: един път заради поробителите турци, после - заради режимите, заради поредния лош шеф, лош съсед ..., ама винаги всичко започва от пустата лошотия и егоизма, които ни карат да бъдем роби на страховете и нравите си, на пороците си, на желанието да държиш някой в подчинение, обсебени от низките човешки страсти - да бъдеш лош, подмолен, вулгарен, да се налага отрицанието и да се търси конфликт във всичко ...
Убийствата днес стават с думи, със задкулисия, с лошотията да навредим - системно ...
Надеждата все не се явява на среща, добротата е избягала и скоро съвсем ще бъде забравена...
Надпреварата да бъдеш по-гаден и по-нагъл, стремежът към материалното богатство, властта и кариерата са издигнати в култ и в еталон за белег и демонстрация на "успеха".
Свободата и животът не са в екраните на телефоните, в интригите и шушукането, в ежбите и противопоставянията, в схемаджийството и повелята на тартора на глутницата - днес една, утре - друга.
Това е най-лесния път да се превърнат младите в безчувствени зомбита, които светкавично ще натиснат "ентер"-а в дигиталната проекция на живота, дамо и само да "спечелят" точки и квази лайкове ...
Успехът и свободата на всеки се гради съвместно и благодарение на другите.
Възходът, свободата или робството и падението - градим съвместно всички ние.
С хората, с които живеем, работим, общуваме, с които сме в приятелски кръг, с които си пишем, с които обменяме мисли и идеи.
Какви да бъдем - роби или свободни; силни мечтатели и създатели на нови светове или безгръбначни предатели, обслужващи демоните и страховете си, слугувайки на камшика на властника; творци или унищожители; апостоли или предатели; добри хора или подли и долни мръсници - решават нашите избори, нашите стремежи, нашите ценности и мярата ни за това към Светлината или Тъмнината искаме да се числим и да множим.
И преценката ни - Светлината или Тъмнината, са успехът и целта за всеки един от нас.
Сигурен съм, че всеки прекрасно знае и усеща дали едно нещо е правилно или не, дали права добро или прецаква някого, кога прекрачва граници и изопачава Истината.
И съвсем съзнателно всеки взима еажното и съдбоносно решение - от коя страна на света и на силата да застане.
Сами пишем кармата си и нека всеки носи кръста си!
Честит празник, приятели!
Бъдете добри хора и бъдете свободни!