И. Върбанов
Историческата сага с демонтажа, нарязването и евентуалното препозициониране на монумента "Паметник на съветската армия" се знаеше какво ще предизвика!
Едните - чакат събитието с трепет и възторг, другите - кълнат и го отбраняват.
Напрежението ескалира между полюсните представители на обществото ни: комунисти - демократи, русофили - русофоби, леви - десни, едните срещу другите ...
А колко по-готино щеше да бъде, ако някой се беше сетил и бе предложил на глас не само какво ще разрушава и демонтира, но и какво ще построи като алтернатива.
Що не се сетиха и не подеха идеята на мястото на МОЧА да издигнем паметник или мемориал на Хан Аспарух.
Или Мемориал на българските владетели на Велика България.
Клета България и клет народ.
Тресем се всеки ден от нови и нови скандали и трусове.
А кога ще съграждаме, кога ще изграждаме, кога ще строим, кога ще създаваме, кога ще оставим следа и своя дан за бъдещето на страната си.
И какво ще казват другите след нас за нашето време, съдейки по онова, което (НЕ) сме оставили?
Зрелища след зрелища, които вятърът на времето заличава и изпарява безвъзвратно.
Спектакълът на живия живот, в който всички ние сме актьори и сме на една сцена.
Въпросът е, че главните роли се играят от зависими артисти, на които са им хванали цаката, конците са здраво зашити и кукловодите неумолимо им диктуват - кой, кога, защо, какво, докога и как.
Рулетката на живота, в която топчето е програмирано на кой номер да спира, за да печелят уговорено съзаклятниците от задругата.
Дори дядо Коледа вече не изпълнява желания, ако не пита сглобката дали разрешава.
Така ще бъде, по всичко изглежда, до победата.
Но какво и на кого ли?
То си е (пред)определено - нЕма да се плашите!
Снежанка - президент!
(Иван Върбанов, София, 13.12.2023 г.)