online media | онлайн медия
The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер ®

ИВАН ВЪРБАНОВ: "ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ НАС!"

5 Май 2021г.
ИВАН ВЪРБАНОВ: "ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ НАС!"

София, 3-ти май 2021 г.

Честито Воскресение Христово, приятели!
Светъл и Благословен Великден, братя и сестри!
Бъдете здрави, честити и радостни, щастливи и благословени!
В делата си, в начинанията си, в любовта и добротата!
Светлина и Благословия!

Като че с всеки изминат ден все повече и повече губим сила, вяра и надежда. Губим посоката и пътя си. Губим Светлината!
Всеки ден е все по-трудно и трудно!
Все по-отчайващо …
Защото навсякъде където човек се обърне вижда непреодолимите пречки на живота. Абсурдните обстоятелства, които трябва да преодоляваме, но не знаем как. Те не се подчиняват на никаква логика …

Просто животът те сграбчва и те хвърля в друг ъгъл. Или той - животът, просто те преобръща някъде и те пренася в дълбоката вода, но на другия полюс, някъде там - отвъд хоризонта, отвъд всичко, което ти е познато, за което знаеш или си чел, което би преодолял или би прегърнал, защото си готов за него.

Все повече хора виждам в реалния живот, които са попаднали в капаните от премеждия на днешния ден. С единствената простичка мисия - да заработват хляба си или просто да оцеляват. Тичайки като обезумели, незнаейки какво да правят … с душите си.

Музиканти - виртуози, писатели, художници, учени, артисти … хора на духа …
Лутат се, надбягват се с вятъра, който ги повлича в нищото или в бездна от тъмнина.
Пропадане … низ от въпроси без отговори, завличане в ямата ...

Че кой от тях си е представял, че няма да знае как да изкарва хляба си днес? Никой не плаща за изкуство, за наука, за култура, за духовност.
Всички са се юрнали да карат таксита, да бъдат търговци - дори и в храмовете, да продават всичко - хляб, телата си, душите си, надеждите си.

Училището на живота пише ДВОЙКИ на хората на духа. Защото ги учеха как да рисуват, как да пишат, как да летят, но не и как да живеят адекватно във въртопа и анахронизма на материалния свят, който сега властва.

ВСЕ ПО-ТРУДНО успявам да се свържа с невидимия свят, да медитирам, да чуя и да видя посланията, които идват от Ангелите - хранители.
Сякаш изморен до последно от нервните спазми да живея според каноните на материалния свят, в който не успявам да се впиша, разберете го! Искам, но не успявам! Боже, сякаш се събуждам в друга реалност.

Всяка моя фибра ми пита: Какво се промени? Какво става? Защо трябва да участваме в тази нова матрица, която не е по мярката ни или ние не сме програмирани за нея …

И тук идва въпросът за СМИСЪЛА.
Защо живеем, защо тичаме, какво следва, какво ще оставим?
Кое е добро и кое - лошо? Кой е успелият в живота - наглият и забогателият със спекула, схеми и измами, арогантният - прецакал останалите и натрупал купища в банковата си сметка, агресивният - успял да завлече или да открадне идеята и бизнеса на най-близкия си приятел, безсъвестният - пре(о)дал всички свои колеги, за да стане БОС?

А нали ни учеха да бъдем честни, добри и отстъпчиви, да вярваме и да следваме мисията си, да сторваме път на мравката, да почитаме по-възрастните и по-високо стоящите в йерархията, да уважаваме шефовете си, да слушаме и да изпълняваме, да искаме да дадем силите си на макс за каузи, да бъдем, да сме почтени, да сме чисти хора …

А то, излиза днес, че всичко това води до неуспех и провал в тази материалната реалност, в която сме принудени да живеем и да се проектираме.

Забелязвате ли, че времето ни променя до степен, че бягайки след страховете си, устремени за къшея хляб и грошовете, с които успяваме да за месец малко ток и вода, станахме като всички други: БЕЗГРЪБНАЧНИ, ЛИЦЕМЕРИ, СТРАХЛИВЦИ, ИЗДАЙНИЦИ И ПРЕДАТЕЛИ, БЕЗЛИЧНИ, БЕЗДУХОВНИ, БЕЗСЪРДЕЧНИ, ИЗГУБЕНИ …

Избягахме от себе си, от ВЯРАТА, от Истината, от БОГ!

А днес се молим и се поздравяваме с ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Господи помилуй нас, грешните!
Дали някога ще намерим пътя си?
Дали ще бъдем благословени със СПАСЕНИЕ?

Мамо, татко, как силно искам да Ви прегърна!
Липсвате ми!
(Поклон пред паметта Ви! Почивайте в мир!)


Възможно ли е отново да стана малчугана, когато възпитавахте, отглеждахте и извайвахте по собствен образ и подобие - да бъде ИСТИНСКИ ЧОВЕК?
Постижимо ли е никога да не пораствам, а времето да застине?
Защото днешното е неприемливо, ужасно и тежко.
Сякаш КАЗАН, ЧИСТИЛИЩЕ, АД …
Задушаващо време!

Идва ми да крещя !!!

ГОСПОДИ, СПАСИ НАС!

Сподели

Коментари

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg