THE NEWS BG REPOTER
Георги Белев е превалил отдавна Христовата възраст. И въпреки това е успял да съхрани нещо по детски чисто с собствената си душевност. То се чувства в романа му „Злопатници“, който видя бял свят благодарение на издателството за българска литература „Лексикон“. Иде реч за един позакъснял дебют на ярко надарен разказвач.
Георги Белев е роден през 1961-ва година в плалинско село в местността Бурел. Завършва авторитетно техническо средно училище – механотехникума, известен години наред като „бившия Сталин“. Нали беше време, когато на името на Мустакатия кръстиха най-големия язовир в България и прекръстиха черноморската красавица Варна.
Георги Белев служи в зенитно-ракетните войски, после постъпва в Икономическия институт „Карл Маркс“. Работи като икономист – професия, смятана за престижна по времето на социализма. След преломната дата 10 ноември 1989-та се хвърля в частния бизнес. Създава малка фирма за ситопечатни услуги с добра перспектива особено в първите години на демокрацията. Живее примерно и скромно, честно си вади хляба, баща е на три деца. Любознателността никога не го напуска. Цял живот чете, стига до Кант. На късна възраст се решава да пише.
Георги Белев е дълбоко свързан с родния си край. Затова място на действието в дебютния му роман „Злопатници“ е село Драгоил, което отстои на няколко километра от главния път, който води от Западна Европа към Ориента. Георги Белев добре познава историята на това място. Тук са се напластявали култури, минавали са много хора. Махалата, която авторът обича като своя родна се нарича Даладидина махала.
И потича разказът – занимателен, увличащ, искрен. Разказ на човека, съжителствал с героите си. Толкова истински, че читателят ги вижда пред себе си. А те са злопатници. Люде, които си патят от злото. Един от тях е деда Бела, или просто дядо Бело. Като малък щял да умре от едра шарка, ама Господ не го прибрал. Само по лицето му избили едни зловещи пъпки, почти рани. . Местните в Драгоил по онова време се лекували с билки, баене и молитви. Нямали достъп до истинската медицина. Закарали Бело го в радомирско село, където много възрастен човек лекувал с народна медицина. Успял да спаси Бело, но по лицето на момчето останали следи. За отплата Бело се хванал да пасе овцете на лечителя. И понеже бил природно интелигентен, понаучил неговия занаят. Върнал се у дома си здрав, с белязано лице, но с натрупани познания на лечител. Отдавало му се да цери лоши пъпки, циреи, изгаряния. Сам си изработвал мехлемите от билки и от насекоми. Прославил се! Не забравил собствената си бедност – затова за услугите вземал от пациентите си символични пари. Задомил се Бело, родили му се деца.
А всеки, който иска да се потопи в историите на злопатниците, нека потърси книгата, издадена от „Лексикон“. Разказвачът, който повече е чел, а далеч по-малко, писал, остава завинаги в паметта на читателя със самобитното си повествуване. По думите на доцент д-р Елка Димитрова от Института за литература при БАН, то е преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. „Злопатници” е история. Злопатниците – това сме ние, бащите и майките ни, бабите и дядовците.
Георги Белев е превалил отдавна Христовата възраст. И въпреки това е успял да съхрани нещо по детски чисто с собствената си душевност. То се чувства в романа му „Злопатници“, който видя бял свят благодарение на издателството за българска литература „Лексикон“. Иде реч за един позакъснял дебют на ярко надарен разказвач.
Георги Белев е роден през 1961-ва година в плалинско село в местността Бурел. Завършва авторитетно техническо средно училище – механотехникума, известен години наред като „бившия Сталин“. Нали беше време, когато на името на Мустакатия кръстиха най-големия язовир в България и прекръстиха черноморската красавица Варна.
Георги Белев служи в зенитно-ракетните войски, после постъпва в Икономическия институт „Карл Маркс“. Работи като икономист – професия, смятана за престижна по времето на социализма. След преломната дата 10 ноември 1989-та се хвърля в частния бизнес. Създава малка фирма за ситопечатни услуги с добра перспектива особено в първите години на демокрацията. Живее примерно и скромно, честно си вади хляба, баща е на три деца. Любознателността никога не го напуска. Цял живот чете, стига до Кант. На късна възраст се решава да пише.
Георги Белев е дълбоко свързан с родния си край. Затова място на действието в дебютния му роман „Злопатници“ е село Драгоил, което отстои на няколко километра от главния път, който води от Западна Европа към Ориента. Георги Белев добре познава историята на това място. Тук са се напластявали култури, минавали са много хора. Махалата, която авторът обича като своя родна се нарича Даладидина махала.
И потича разказът – занимателен, увличащ, искрен. Разказ на човека, съжителствал с героите си. Толкова истински, че читателят ги вижда пред себе си. А те са злопатници. Люде, които си патят от злото. Един от тях е деда Бела, или просто дядо Бело. Като малък щял да умре от едра шарка, ама Господ не го прибрал. Само по лицето му избили едни зловещи пъпки, почти рани. . Местните в Драгоил по онова време се лекували с билки, баене и молитви. Нямали достъп до истинската медицина. Закарали Бело го в радомирско село, където много възрастен човек лекувал с народна медицина. Успял да спаси Бело, но по лицето на момчето останали следи. За отплата Бело се хванал да пасе овцете на лечителя. И понеже бил природно интелигентен, понаучил неговия занаят. Върнал се у дома си здрав, с белязано лице, но с натрупани познания на лечител. Отдавало му се да цери лоши пъпки, циреи, изгаряния. Сам си изработвал мехлемите от билки и от насекоми. Прославил се! Не забравил собствената си бедност – затова за услугите вземал от пациентите си символични пари. Задомил се Бело, родили му се деца.
А всеки, който иска да се потопи в историите на злопатниците, нека потърси книгата, издадена от „Лексикон“. Разказвачът, който повече е чел, а далеч по-малко, писал, остава завинаги в паметта на читателя със самобитното си повествуване. По думите на доцент д-р Елка Димитрова от Института за литература при БАН, то е преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. „Злопатници” е история. Злопатниците – това сме ние, бащите и майките ни, бабите и дядовците.