РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - Иван Върбанов, 1 март 2024 г., София /
„Познавах Милчо Левиев малко, но достатъчно. Разбрах, че това беше човек със свое собствено мнение по всички въпроси. Човек, който не си позволяваше да живее по клише. И музиката му е такава. Той казваше, че в музиката е важна импровизацията. Ще си позволя да кажа, че свободата е правото да си позволиш да импровизираш, когато обществото не ти позволява.
Искам да благодаря на целия екип на Нов български университет, че създадоха място, където ще живее паметта за Милчо Левиев. Днес Вие сте пазители на духовната памет. Нашите корени са в нашата памет за хората, които ни правят по-различни като нация и като дух. Заедно с министъра на културата Кръстю Кръстев заставаме зад тази кауза! “.
Това каза заместник - министърът на културата Амелия Гешева, която откри аудиторията на името на джаз - легендата проф. Мило Левиев в Нов български университет.
В музикалната зала са показани ценни вещи от личния му фонд - някои
от най-големите му награди, ценни нотни записи, плочи, книги и
действащия му роял. Залата е оборудвана със съвременни технически
възможности за записи, мултимедия и концерти.
"Темата за свободата присъстваше в началото и в края в живота на Милчо. Той казваше, че свободата е вътрешно понятие и не могат да ти я дадат или да ти я вземат. Аз съм съгласна с него. Именно музиката като абстрактно изкуство може да бъде най-хубавият израз на свободата“ - сподели г-жа Вики Алмазиду – съпруга на проф. Милчо Левиев. - „Той чувстваше НБУ като свой дом и неслучайно част от архива си донесе тук. Довърших това - всичко ценно е тук. Партитурите му, писани на ръка са тук, вече се дигатилизират. По света архивите на известните личности са в университети, защото и аз и Милчо варвяме, че това е паметта. Дори това: "Отивам в зала Милчо Левиев" е достатъчно, за да живее името на един творец. Много творци се забравят и това е тъжно. Паметта за хората на изкуството се запазва най-добре и най-правилно в университетската среда. тук аз мисля, че растат младите майстори, които идва след нас. Или както бях кръстила последния майсторски клас "Майстори след майсторите", сподели г-жа Алмазиду.
Експонираните в новата аудитория обекти са малка част от архива на Маестрото, дарен лично от него на Нов български университет през 2012 г. за фонд „Проф. Милчо Левиев“. В него могат да се открият огромен обем от документи, свързани с творческата дейност на проф. Левиев – ръкописи, чернови и принтирани копия на нотни записи, партитури и щимове на някои от авторските му композиции, портретни снимки след пристигането му в САЩ, множество печатни материали за Милчо Левиев, близо 900 грамофонни плочи, 400 аудиокасети с негови изпълнения, 80 компактдиска с негови албуми и записи и над 60 различни видове магнетофонни летни със студийни записи. Заедно с рояла на Милчо Левиев в новата аудитория са изложени едни от най-големите му награди, между които златната плоча за отличения с награда Grammy албум на Al Jerreau за аранжимента на пиесата “Blue Rondo a la Turk”, орден „Стара Планина“ и най-високото държавно отличие – наградата „Св.св. Кирил и Методий“ – I степен и други.
„Според мен човек трябва да върши това, което мисли за най-добро. Тук започва и тук свършва моята философия. Истинското изкуство стига дори до необразования. Необразованият усеща, долавя чувството, без да има познания. Той казва: „Това ми харесва.“ Без да може да обясни защо. Не бих могъл да кажа какво е изкуство. Все едно да направя дефиниция на живота.“, заяви проф. д-р Милена Шушулова, ръководител на департамент „Музика“ в НБУ.
Ректорът на висшето училище проф. Пламен Дойнов, д.н., посочи:
„Нека роялът на Милчо Левиев да бъде своеобразен ориентитр за всички нас как се създават и разширяват пространствата на свободата. Когато свободата като че ли ти е отказана и сякаш ти е отказана завинаги, ти имаш много малко варианти. Може би единственият ти вариант, за да запазиш достойнството си е да започнеш да създаваш такива малки острови на свобода. Това е големият пример на Милчо Левиев. Дори когато сме обградени от насилие, когато сме заплашени от посегателство върху свободата, непрекъснато да работим за нея, кой както може. А музикантите са благословени хора и затова го правят с музика. И ние ще бъдем с тях, ще го слушаме, и понякога ше си тананикаме“.
