Европейският съюз за радио и телевизия дойде в София за медийна среща. Кога ще заработи фонд "Радио и телевизия"?

Както подчерта президентът Илияна Йотова при откриването на форума: „Инвестицията в обществените медии е вложение в бъдещето на свободното демократично общество“. Тя посочи открито, че медиите днес са подложени на безпрецедентен икономически и политически натиск.

Качествената журналистика изисква не само смели личности, но и предвидими ресурси. Генералният директор на БНР, Милен Митев, изведе ключовата формула за успех: „Независимото финансиране трябва да бъде гарантирано, за да се даде възможност за стратегическо развитие“.

В свят, в който времето за слушане на радио намалява, а конкуренцията на големите онлайн платформи расте, обществените медии не могат да останат само „остров на обективността“ без технологично обновление. А технологичното обновление изисква стабилност, която настоящият български модел не осигурява.

„В Централна и Източна Европа над 60% от обществените медии са оперирали с по-малко персонал през миналата година, отколкото преди пет години. Но, тези икономии имат своята цена: по-малко медийни услуги, по-малко собствени източници на информация, по-слаба мрежа за дистрибуция на съдържание“, каза от трибуната по време на официалното откриване на медийния форум генералният директор на БНР Милен Митев. Нека припомня, че той е и член на Управителния съвет на EBU и председател на Правния комитет на организацията.

Мисля, че точно тук е голямата ирония в нашето законодателство. Или решението и ключът?!

Още от 1998 г. в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) съществува механизмът на чл. 98, който предвижда създаване на фонд „Радио и телевизия“ към Съвета за електронни медии (СЕМ). Средствата се набират от месечни такси от гражданите (чл.102, ал.1) – моделът, който прави медии като BBC (Великобритания) или ARD и ZDF (Германия) недосегаеми за политически прищявки. И най-важното според чл.103 на ЗРТ: Фондът финансира двете национални обществени медии – БНТ и БНР.

Вече близо три десетилетия този член е „замразен“ чрез преходни разпоредби в държавния бюджет.

Вместо фонд, захранван директно от обществото, имаме субсидия, зависима от политическата конюнктура. Или финансови пранги за БНТ и БНР.

Задействането на чл. 98 не е просто въпрос на събираемост, а на фундаментална и осезаема промяна на собствеността върху медията. Защото, когато гражданинът плаща пряко, той става „акционер“ в общественото доверие, а медията дължи отчетност на него, а не на правителството.

Рестартирането на Фонд „Радио и Телевизия“ не е просто административен акт, а нов обществен договор. В ерата на изкуствения интелект и хибридните войни, БНР трябва да разполага с още по-неизчерпаем финансов ресурс и пълна независимост за разработване на модерни стратегии и дигитални мултимедийни платформи, които да гарантират, че истината няма да бъде удавена в многоизмерното морето от генерирана дезинформация. Дигиталното съхранение на националната ни памет е въпрос на суверенитет, който не трябва да е функция от политическото настроение на деня. Стабилността, която Европейският акт за свобода на медиите (EMFA) изисква, не е лукс – тя е фундаментът, върху който се гради медийната устойчивост.

Медийната среща в София доказва по неоспорим начин, че БНР има капацитета да бъде лидер в европейското медийно семейство. Заедно с другата национална обществена медия – БНТ.

Нужна е политическа воля и далновидност от страна на новите управляващи!

И, ще ми се да го кажа още веднъж: време е да извадим чл. 98 от „фризера“ на преходните разпоредби.

Кристално ясно е: ако една медия не е осигурена с адекватно финансиране, ако не разполага с нужния ресурс и демократичен механизъм за формиране на нейния бюджет, то тя на практика е изправена пред риска да бъде подчинявана от политиците, от силните на деня, които определят средствата ѝ. В такава ситуация зависимостта от отпускания бюджет не ограничава ли „свободата“? И тогава тя, медийната свобода, не се ли превръща в заложник на финансовите пранги, които ѝ поставя властта?

Истината, журналистическата чест и медийната свобода трябва да имат постоянни акредитации и достъп единствено и само в служба на обществото. Иначе те се превръщат в криви огледала или рупори на изкривени и илюзорни проекции на истини. А никой от нас не би искал това да стане реалност!