От: Иван Върбанов, журналист
И така достигаме до голата Истина: каквото е обществото ни, каквито са ценностите ни, каквито са стандартите ни, каквото е нивото и отношенията ни, толкова като еквивалент е обективна, безпристрастна и неподкупна и журналистиката ни.
Журналистиката е призвание, журналистиката е любопитство, журналистиката е гласът на Истината, журналистиката е смелостта, журналистиката е прямотата да задаваш неудобните и точните въпроси.
8-ми август. Възлова дата!
Освен, че е времеви и Вселенски космически портал ...
/Но, да не се отплесвам в друга посока!/
Освен, че е времеви и Вселенски космически портал ...
/Но, да не се отплесвам в друга посока!/
Защото,
от днес влиза в сила Европейският Акт за СВОБОДАТА на медиите!
Не съм много сигурен, че заглавието е красноречиво и точно, но така ЕС е озаглавила документа.
Идеята е, че от днес ОФИЦИАЛНО се забранява на властите в страните - членки да предприемат към журналистите действия като подслушване, шпиониране, следене.
/Виждам, как спецове - ченгета и разузнавачи потриват ръце и ехидно се подсмихват. Да бе, да - няма да ги подслушваме ...?!/
Актът за свободата на медиите укрепва и идеята за независимост и плурализъм на медиите!
Но, това звучи толкова пожелателно, отдалечено, нереално и химерно.
На фона на последните атаки срещу журналисти, медии, свобода.
Нали помните последните удари по журналистите Росен Босев, Борис Митов, отстраняването на Даниел Чипев, свалянето от ефир, падане на предавания, да добавя в редицата имената на Валя Ахчиева, Милен, Ани Цолова, Генка и Миролюба, случаите на внезапни пенсионирания на водещи журналисти, злополуките с някой от тях, побоищата ...
И на този фон, контрастът: купените пера и гласове в ефира, роящите се жълти и кафяви медии - бухалки, поръчковите рупори под маската на псевдо-медии или хипнотични пропагандатори, представящи се за какво ли не, в това число и за "анализатори", "политолози", "социолози", "наблюдатели", "експерти", често и с някоя титла пред името си - за разкош и пиедестал на обслужващия задачата.
Сега се сещам и за сагата с журналистите от един вестник, които си търсеха парите с години; и за десетките тв-канали, които вече не помним как се казват, но бяха откривани с помпозност и рупори, и после закривани, за да прикрият перачници, фалити, точене, прекършване, рухване.
Всичко това ми говори, че все по-належаща е нуждата от ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ И ЖУРНАЛИСТИКАТА в България. Не, на медиите, а на журналистите!
Защото те, МЕДИИТЕ, могат с лекота да бъдат превръщани и мимикрирани във фабрики за фалшиви новини, или в мегафони на корпорации и партии, които масово промиват и облъчват хората, говорейки им от позицията на единствената и последна инстанция.
Добре, де!
След толкова дела, присъди, гонения, притискания, шантажи, останаха ли честни, свободни и сърцати хора, които да искат и да могат да практикуват честна, обективна, достойна, достоверна, Истинска Журналистика, която да е коректив, да служи само на Истината, да показва фактите, да не слугува, да бъде силна и непримирима?
Че всеки дръзнал да бъде такъв отива на разстрел (метафорично казано) до стената.
Без работа, прогонен, осъден, оклеветен, омаскарен, набит, семейството му подгонено.
Тогава?
Европейски акт за свободата на медиите?
Чудесно!
Да бъдеш честен журналист днес означава да рискуваш: работата си, името си, здравето си, понякога и живота си.
Мисля си, че за да дръзнеш да се занимаваш със свободна и независима журналистика, то ти трябва да си обезпечен първоначално със сума поне от 50 000 - 100 000 лева, та и нагоре, за да можеш да си плащаш присъдите и глобите, които ще те връхлитат, след като показваш Истината.
Да, да, трябва да разполагаш с ресурс, и за да поддържаш охрана, която да те пази от онези, които биха те поръчали или организирали твоето отстраняване - в много от случаите, правейки го с лекота и само с едно телефонно обаждане до когото трябва.
/Иронизирам!/
За да бъдеш честен и свободен журналисти трябва да имаш воля и сърце да търсиш и показваш Истината.
Трябва да има ОБЩНОСТ, която да застане зад теб, да те подкрепя, и да те пази.
И да има гласове, които, ако твоят бъде запушен - да огласят онова, което искаш да кажеш и да покажеш.
Та единна и солидарна консолидирана журналистическа гилдия има ли в България?
Или всички се делят на Асоциации, Съюзи, леви, десни, финансирани, дотирани, хибридчици, лобисти, тролове ...
Обезкуражително и обезсърчително е всичко, изброено дотук!
От опит виждаме, че за да узнаем Истината за станалото през деня, трябва да изгледаме 2-3 различни новинарски емисии. Да прочетем 10-тина сайта. Как да се ориентираш в този водопад от лъжовни медии?
Радостно е, че БНР остава сред стожерите на обективната журналистика.
Редом с емисиите на БТА, и новините на БНТ!
Фактите, фактите и пак фактите.
Истината, истината и само Истината.
Докато пишем Актове, Директиви, теоретизираме, то войните на перото в журналистиката ги съдят, бият, прогонват, заплашват.
Това е истината и трябва да я признаем!
Грозна е, но е такава.
Не малко съм чувал "колеги" журналисти да са признавали под сурдинка, или на цигара: "Еми, вместо да имам врагове и да се оглеждам в страх, когато се прибирам, предпочитам да взема парите, да живея в лукс, да осигуря себе си и децата си, да ИМАМ! Трябва да си гледам децата и да се плащам сметките!". Така се оправдават - пред себе си, и пред другите. И така осребряват своята журналистическа привилегия и мисия - да служат на обществото и на Истината.
... Прозрачност, редакционна независимост, яснота за финансовите потоци и източници, собственост ...
Химери!
Оставам песимист за трудностите, които зная, че ще продължават към медии и журналисти.
И често назидателно, безнаказано, прикривано, даже насърчавано.
Трябва да осъзнаем и разбираме, че развитието на демокрацията и на гражданското общество, защитата на основните човешки права и свободи, подобряването и укрепването на правовата държава минава задължително и незаобиколимо през свободата на словото, на медиите и на журналистите.
Зачитането на Истината и правото на обществеността да бъде информирана засега остават в полето на етичните принципи, които често са погазвани за сметка на силната цензура и изопачаването на новините.
Публиката - обществото и хората, трябва да подкрепят журналистиката, за да я има!
от днес влиза в сила Европейският Акт за СВОБОДАТА на медиите!
Не съм много сигурен, че заглавието е красноречиво и точно, но така ЕС е озаглавила документа.
Идеята е, че от днес ОФИЦИАЛНО се забранява на властите в страните - членки да предприемат към журналистите действия като подслушване, шпиониране, следене.
/Виждам, как спецове - ченгета и разузнавачи потриват ръце и ехидно се подсмихват. Да бе, да - няма да ги подслушваме ...?!/
Актът за свободата на медиите укрепва и идеята за независимост и плурализъм на медиите!
Но, това звучи толкова пожелателно, отдалечено, нереално и химерно.
На фона на последните атаки срещу журналисти, медии, свобода.
Нали помните последните удари по журналистите Росен Босев, Борис Митов, отстраняването на Даниел Чипев, свалянето от ефир, падане на предавания, да добавя в редицата имената на Валя Ахчиева, Милен, Ани Цолова, Генка и Миролюба, случаите на внезапни пенсионирания на водещи журналисти, злополуките с някой от тях, побоищата ...
И на този фон, контрастът: купените пера и гласове в ефира, роящите се жълти и кафяви медии - бухалки, поръчковите рупори под маската на псевдо-медии или хипнотични пропагандатори, представящи се за какво ли не, в това число и за "анализатори", "политолози", "социолози", "наблюдатели", "експерти", често и с някоя титла пред името си - за разкош и пиедестал на обслужващия задачата.
Сега се сещам и за сагата с журналистите от един вестник, които си търсеха парите с години; и за десетките тв-канали, които вече не помним как се казват, но бяха откривани с помпозност и рупори, и после закривани, за да прикрият перачници, фалити, точене, прекършване, рухване.
Всичко това ми говори, че все по-належаща е нуждата от ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ И ЖУРНАЛИСТИКАТА в България. Не, на медиите, а на журналистите!
Защото те, МЕДИИТЕ, могат с лекота да бъдат превръщани и мимикрирани във фабрики за фалшиви новини, или в мегафони на корпорации и партии, които масово промиват и облъчват хората, говорейки им от позицията на единствената и последна инстанция.
Добре, де!
След толкова дела, присъди, гонения, притискания, шантажи, останаха ли честни, свободни и сърцати хора, които да искат и да могат да практикуват честна, обективна, достойна, достоверна, Истинска Журналистика, която да е коректив, да служи само на Истината, да показва фактите, да не слугува, да бъде силна и непримирима?
Че всеки дръзнал да бъде такъв отива на разстрел (метафорично казано) до стената.
Без работа, прогонен, осъден, оклеветен, омаскарен, набит, семейството му подгонено.
Тогава?
Европейски акт за свободата на медиите?
Чудесно!
Да бъдеш честен журналист днес означава да рискуваш: работата си, името си, здравето си, понякога и живота си.
Мисля си, че за да дръзнеш да се занимаваш със свободна и независима журналистика, то ти трябва да си обезпечен първоначално със сума поне от 50 000 - 100 000 лева, та и нагоре, за да можеш да си плащаш присъдите и глобите, които ще те връхлитат, след като показваш Истината.
Да, да, трябва да разполагаш с ресурс, и за да поддържаш охрана, която да те пази от онези, които биха те поръчали или организирали твоето отстраняване - в много от случаите, правейки го с лекота и само с едно телефонно обаждане до когото трябва.
/Иронизирам!/
За да бъдеш честен и свободен журналисти трябва да имаш воля и сърце да търсиш и показваш Истината.
Трябва да има ОБЩНОСТ, която да застане зад теб, да те подкрепя, и да те пази.
И да има гласове, които, ако твоят бъде запушен - да огласят онова, което искаш да кажеш и да покажеш.
Та единна и солидарна консолидирана журналистическа гилдия има ли в България?
Или всички се делят на Асоциации, Съюзи, леви, десни, финансирани, дотирани, хибридчици, лобисти, тролове ...
Обезкуражително и обезсърчително е всичко, изброено дотук!
От опит виждаме, че за да узнаем Истината за станалото през деня, трябва да изгледаме 2-3 различни новинарски емисии. Да прочетем 10-тина сайта. Как да се ориентираш в този водопад от лъжовни медии?
Радостно е, че БНР остава сред стожерите на обективната журналистика.
Редом с емисиите на БТА, и новините на БНТ!
Фактите, фактите и пак фактите.
Истината, истината и само Истината.
Докато пишем Актове, Директиви, теоретизираме, то войните на перото в журналистиката ги съдят, бият, прогонват, заплашват.
Това е истината и трябва да я признаем!
Грозна е, но е такава.
Не малко съм чувал "колеги" журналисти да са признавали под сурдинка, или на цигара: "Еми, вместо да имам врагове и да се оглеждам в страх, когато се прибирам, предпочитам да взема парите, да живея в лукс, да осигуря себе си и децата си, да ИМАМ! Трябва да си гледам децата и да се плащам сметките!". Така се оправдават - пред себе си, и пред другите. И така осребряват своята журналистическа привилегия и мисия - да служат на обществото и на Истината.
... Прозрачност, редакционна независимост, яснота за финансовите потоци и източници, собственост ...
Химери!
Оставам песимист за трудностите, които зная, че ще продължават към медии и журналисти.
И често назидателно, безнаказано, прикривано, даже насърчавано.
Трябва да осъзнаем и разбираме, че развитието на демокрацията и на гражданското общество, защитата на основните човешки права и свободи, подобряването и укрепването на правовата държава минава задължително и незаобиколимо през свободата на словото, на медиите и на журналистите.
Зачитането на Истината и правото на обществеността да бъде информирана засега остават в полето на етичните принципи, които често са погазвани за сметка на силната цензура и изопачаването на новините.
Публиката - обществото и хората, трябва да подкрепят журналистиката, за да я има!
И така достигаме до голата Истина: каквото е обществото ни, каквито са ценностите ни, каквито са стандартите ни, каквото е нивото и отношенията ни, толкова като еквивалент е обективна, безпристрастна и неподкупна и журналистиката ни.
Журналистиката е призвание, журналистиката е любопитство, журналистиката е гласът на Истината, журналистиката е смелостта, журналистиката е прямотата да задаваш неудобните и точните въпроси.
Журналистиката не е престъпление!
Нали?
/Иван Върбанов, София, 8 август 2025 г./
Нали?
/Иван Върбанов, София, 8 август 2025 г./