Деклан Донелан: Радина Кърджилова беше нашето вдъхновение за „Медея“

НЮЗ БГ РЕПОРТЕР / PRESS BG NEWS AGENCY

Известният британски режисьор Деклан Донелан, който постави „Медея“ в Народния театър миналата година, сподели в кратко интервю впечатленията си от работата върху спектакъла и от номинацията на Радина Кърджилова за Награда ИКАР 2025.

Оказва се, че с появата си на кастинга талантливата актриса е насочила звездния тандем Деклан Донелан – Ник Ормерод към конкретната пиеса, която да предложат на първата ни сцена.

„Актьорът е на първо място, между нея и публиката се случва нещо много мистично“, посочва Донелан. „Театърът действа емоционално и чрез този спектакъл ние виждаме преживяванията на хората, докато са на сцената“.

„Медея“ покани публиката на сцената, на сантиметри от действието, и продължава да бъде сред най-обсъжданите театрални събития в България шест месеца след премиерата си. Номинацията на Радина Кърджилова за престижното отличие за сценично изкуство е още едно признание за въздействието на спектакъла на Народния.

Церемонията по връчването на ИКАР 2025 е в Световния ден на театъра – 27 март, на сцената на Народния театър.

Ето какво казва още Деклан Донелан за работата си по „Медея“, за Радина Кърджилова и Народния театър „Иван Вазов“:

"Срещнах Радина и тогава с Ник Ормерод ни хрумна, че тя би била брилянтна в ролята на Медея, и затова избрахме пиесата. Така че, както винаги в нашата работа, актьорът е на първо място, а начинът, по който предпочитаме да работим, е да се запознаем с група актьори и след това да си фантазираме за ролите, биха им паснали, а не обратното. Никога не избирам пиеса, защото искам да „кажа нещо“. Избирам я, защото смятам, че между актьора и публиката се случва нещо много мистично. Изобщо не съм изненадан, че Радина е номинирана за ИКАР. Това е чудесно и тя го заслужава!
Много важно да разберем, че театърът действа емоционално, и чрез този спектакъл ние виждаме преживяванията на хората, докато са на сцената. Най-важното за мен е връзката между актьора и публиката. И в известен смисъл аз трябва да бъда нещо като посредник, за да може това да се случи.
Първият спектакъл с български актьори, който гледах, беше през 1987 г. Още тогава усетих силната театрална традиция в България. Едно от нещата, които искрено се надявам да съхраните и което прави българския театър толкова специален, е дълбокото уважение към сценичното изкуство – както от страна на артистите, така и на публиката."

(редактор: Иван Върбанов)