- На 9 февруари в Бургас бе представена новата и книга, „Принцът на мрака“
Габриела Плочева е ново име в съвременната българска литература. Тя е само на 24 години. През 2019 г. завършва бакалавърска степен „Бизнес икономика“ в Икономическия университет във Варна. Родена е в Ямбол, първите три години от живота си прекарва във Велико Търново. Там родителите ѝ са студенти в университета. После семейството се прибира в Ямбол. Голяма част от детството на Габриела преминава в спортната зала „Диана“, където дядо и е треньор по акробатика. Момичето е артистично – взема уроци по пеене, пиано, тамбура, занимава се със спортни танци и шах.
- Габриела, спомняте ли си ученическите години?
- Да. Не бих казала, че имам добри спомени от учителите ми в основното училище, преподавателите ми бяха доста безхаберни, не поемаха никаква отговорност към проблемните деца ... Важното за тях бе да си вземат заплатата и да си ходят. Не бих казала същото за гимназиалните ми учители. До 10-ти клас имах много добра учителка по литература, която много ми помогна да развивия собствената си креативност.
- Обичахте ли като дете да четете?
- О, да! От малка обожавам четенето! Любимата ми книга е „Малката русалка“ на Ханс Кристиан Анддерсен.
- Публикувахте ли някъде като ученичка?
- Тъй като до осми - девети клас, плановете ми бяха да се развивам в музиката, започнах да пиша чак, когато се отказах от музиката. А тогава нямах нищо подходящо за издаване.
- Фентъзи жанрът не е никак лесен. Имате ли любими фентъзи автори?
- Права сте, че не е лесен. Тъй като създаваш от нулата цял свят или светове, както е в моя случай, култура, магическа система, религия, обичаи и традиции, езици… Много начинаещи автори се втурват във фентъзи жанра, защото си мислят, че просто си измисляш някакви неща, но забравят за най-важния елемент – логиката. Без нея романът е кула от карти, при най-лекия полъх – пада. Няма как да пишеше за кръстоносци, например в епика. Предполага се, че в този измислен свят Исус не се е раждал.
- Кога се решихте да напишете първата си книга?
- Никога не съм преполагала, че един ден ще се занимавам с писане. Бях в Гърция, когато написах първата си книга. Главните героини бяха двойнички, но жанрът беше по-скоро трилър. Интересното е, че каквото и да съм писала досега, с изключение на разказите, винаги съм писала или за близначки, или за двойнички. Явно имам афинитет към тях (смее се).
- Планирате ли сюжета предварително, или той се ражда в процеса на творчеството?
- Тъй като пиша портално фентъзи с над 30 действащи героя, четири свята и измерения, няма как да не планувам нещата. Няма как да пишеш поредица без да знаеш как ще се развива сюжетът, а героите - успоредно с него. Разбира се, има сцени, които се зараждат в процеса на писане, но сюжетните линии са измислени предварително.
- Как се свързахте с издателство "Лексикон"?
- С издателство "Лексикон" се свързах покрай Савко Калата. Бях много недоволна от Фабрика за книги, с които работих тогава, нещата почти стигнаха до съд. Обясних му как стоят нещата, споделих му, че сериозно се замислям да започна да се самоиздавам, но ме притесняваше фактът, че няма да мога да продавам в книжарниците. Той ме свърза с Алина Караханова, споделих ѝ дилемата си, разказах ѝ вижданията си за втората книга, тя ги хареса и подписахме договор. Доволна съм от работата си с тях. С техен редактор все още не съм работила, тъй като книгата беше минала през моя редактор Юлиян Атанасов Но съм много доволна от работата на коректора Милена Братованова и илюстратора Любомир Славков, който създаде чудовището Сирузу.
- Кога сте щастлива като писателка – като видите книгата отпечатана, или докато работите върху нея?
- Удовлетворението, което изпитвам е еднакво.
- Вие сте хубаво момиче. Има ли до Вас любим човек?
- Да, има човек до мен, а тази година семейството ни ще се увеличи с още един член. Подкрепя ме във всичко! Ако не ме беше подкрепял и надъхвал, днес сигурно щях да редактирам „Предсказанието“ за 369-ти път. (смее се)
- Какво Ви вълнува извън сферата на литературата?
- Всичко, свързано с изкуството! Силно се надявам скоро да кажем сбогом на ковид, за да мога отново да се наслаждавам на спектакъли и концерти. Също така много обичам да ходя на цирк, да пътувам и да посещавам интересни места, да опознавам различни култури и да играя йога.
- Най-сериозният критик на Вашето творчество?
- Читателите ми. Вярвам им безрезервно. И ми е приятно да узнавам впечатленията, на хората, които са си закупили книгите ми.