В „СЪБИРАЧ НА ДУШИ“ АЛЕКСАНДРА ШЕХТОВА ХВЪРЛЯ МОСТ МЕЖДУ МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

28 Януари 2022г.
В „СЪБИРАЧ НА ДУШИ“ АЛЕКСАНДРА ШЕХТОВА ХВЪРЛЯ МОСТ МЕЖДУ МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ | The News BG Reporter ®
The News BG Reporter

Коя съм всъщност? Това не мога да кажа. Липсва ми основата, на която да стъпи описанието ми. Израснах в държава, която отне правото ми да зная коя съм и откъде идвам. И която продължава да ме ограничава в тази насока. Затова имам само един отговор на този въпрос: Аз съм дърво без корен….

Думи, които ни заставят да настръхнем! Една млада и хубава жена разголва душата си. Тя се казва Александра Шехтова. Надарена е от Бога с талантливо перо. Лишена е от нормално детство – с майка и баща у дома, които да я обичат и подкрепят. Расте години наред в дом за изоставени деца. После я осиновяват добри хора от град в Софийска област. В този град има хора, които още помнят Александра. Защото била много будна. .

Талантът на писателката е обречен да разцъфти. Плод на този талант е книгата „Събирач на души“ на издателството за българска литература „Лексикон“. 

В нея Александра разказва същищата си. А те са удивителни – скачат от тема на тема, заплитат сюжети, показват къщи и хора. Един великолепен филм в стил „Фелини“ се завърта пред очите ни, ако ги затворим само за миг.. Каква богата душевност е наследила тази млада жена от своите биологични родители! Като стил разказът напомня голямата испанска писателка Ана Мария Матуте, която някога гостува в София на традиционната писателска среща. В едно интервю през 80-те тя каза: „Бях момиченце с босо краче“. Дали и Александра не е момиченце с босо краче? Това маститите литературни критици ще го кажат след време!

Ето какви въпроси си задава Александра Шехтова в „Събирач на души“:
 „Какво да правя, за да спра да сънувам майка ми, починалата? (Другата, според сънищата ми, все още е жива.) Днес бе поредният сън с нея. От 2017-та  започнах активно да я сънувам и не разбирам защо иска все да ме прибира. Сънят ме отведе в бащината ми къща. С майка ми. Тя бе довела гостенка  - моя позната, към която в реалността съм доста резервирана. Бяха дошли да ме вземат, за да тръгнем нанякъде. Нямах идея къде ще ме водят. По едно време се усещам, че не чувам шумове.  Няма никого. Къщата е празна.  Излизам да проверя в двора къде се дянаха двете.  И виждам, че отпред пред оградата е паркиран много луксозен джип  - беше притежание на жената. Двете седяха вътре. Виждайки ме, че съм в двора, майка ми  се провикна ядосано: „Още ли не си готова, докога ще те чакам?“ Аз се върнах тичешком в къщата, за да се облека по-подходящо.  Вляхох в хола. На масата имаше натрупани панталони. Избрах едни, черни на цвят, и трескаво започнах да ги навличам.  Бях много притеснена, че майка ми отново е недоволна от мене и ми се кара. ..
Двете потеглиха с джиха без мен…

Сънища, сънища…Богата душевност на Александра Шехтова ни отнася в различни посоки. Като деца баби и дядовци ни обещаваха, че ако сме послушни, мечтите от сънищата ще се сбъднат. За празниците ще получаваме подаръци, в училище няма да ни се карат. А мама и татко ще имат много пари, за да задоволяват капризите ни.  Ще ходим през лятото на море, а през зимата – на Пампорово. 

За какво ли е мечтаела Александра като малка? Този въпрос си задава читателят, разгръщайки „Събирач на души“. Защото и на стари години, дълбоко в себе си, оставаме деца. И ни се иска да живеем щастливо и охолно. Като на всички наши връстници на планетата.
  

Книгата може да бъде поръчана от сайта на издателство "Лексикон" - тук - https://lexicon.bg/store/book/1360/sbirach-na-dushi
Сподели

Коментари

Изпрати
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.