Владимир Ангелов - актьор, поет и музикант
Иван Върбанов, журналист
София - 27 май 2022 г. / "ИМАМ НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОДКРЕПА!" Така започваше поста на един стар приятел - от живота, и от Фейсбук. Владо (Владимир Ангелов) е актьор, завърши в класа на Ламбо - проф. Стефан Данаилов. Но, по-важното е, че той е и музикант, композитор, а също така и пише поезия. Така де, можем да кажем със сигурност: Владимир Ангелов е многообразен Артист.
Тази публикация е с цел, за да привлечем вниманието на читателите ни към Владимир Ангелов. Поводът: идеята му многото стихотворения, които все поства, публикува тук-там в цифровата матрица, да бъдат събрани и издадени в книжно издание. А това би могло да се случи, ако победи в конкурса "Шанс за по(л)ет".
Владо се кандидатира с цикъла си от авторска поезия "СЕЛФИ - ПОЕМИ".
Представяме Ви по-долу откъс от стиховете му, както и видео по едно от откровенията му - ... "Как искам да приключим маскарада"...
И така: За Владо можете да гласувате само от линка https://polet.page.link/vlado, но само с google-профила си. Хубаво е да кликнете върху линка за гласуване през компютър. Срокът е до 29 май - остават само 2 дни.
Да подкрепим Владимир Ангелов, ето защо:
СЕЛФИ-ПОЕМИ
Зад ролички, зад маски, зад прегради
стоим сами с навъсени лица.
Как искам да приключим маскарада
и да се видим чисти, като мънички деца!
Боли ме! Ето, няма нужда да го крия!
И теб боли, и ти изпитваш гняв.
Затънали в боклуците до шия
щом премълчаваме, пореден правим грях...
Ще ти разкажа – де през сълзи, де със радост –
за въжделенията в моето сърце,
за страстите на пустата ми младост,
за младостта, отлитнала като перце…
Не ме съди, а слушай и прощавай!
Отвориш ли уста – ще слушам аз.
С поемите ми спомена забравяй,
а празнотата ще лекува моя глас.
***
Откъси от книгата "С ВРЪХ БАГАЖ"
За сходните неща, които ни отдалечават,
за тишината, викаща помежду нас,
за спомените, почнали да се изопачават,
и за обидите с пресипнал глас,
за снимките, които бавно избледняват,
за сянката, останала от нашия копнеж,
за розите, които бързо прецъфтяват,
за нежните слова, превърнали се във брътвеж,
и за прегръдката, нелепо изстудяла,
и за надеждата, изчезнала като мираж,
за прямостта, ехидно озверяла,
за всичко има място в нашия багаж.
***
С ТИХО ТВОРЕНИЕ
С тихо творение влиза във теб
моята мисъл към кадър нелеп,
който показва от моя балкон
покриви, гълъб и тъга полутон.
Хубава снимка! Прекрасен поет!
Гълъбът също е доста напред
с материала и пикира с глава!
Само дъгата дали е тъга?
Цвят ли е? Чувство? Дали е завет?
Облата рамка на небесен портрет?
Слънчев белег след плач на небе?
Спомен за време, в което не бе…
С тихо творение във всеки нов ден
влагаш от себе си капка проблем
или зрънце решение, малко тъга,
светла усмивка или просто сълза.
Стихотворение е всеки мой ден.
Мога без теб. И ти можеш без мен.
***
О, СОБА МАЛКА
О,соба малка след ремонт!
Като емоционален вагабонт
съдбата среща ни отново.
Тя уж случайно, ама наготово
набутва ни сред четири стени.
Ами сега?... Мълча. Мъчиш и ти.
Мълчат и старите панели.
Ти дрънкаш врели-некипели –
пак обещаваш приказка без край,
омайваш като цветенце през май.
Да вярвам ли на този панаир?...
Паркет изциклен от безир
понамирисва зарад евтин лак...
Да циклиш продължаваш пак
с напразни думи в празна стая.
Дали са истина – все тая.
Не вярвам в новия контекст...
Придава свежест светлият латекс
покрил морално остарелите тапети...
Не чуваш мойте откази, та пети
път повтарям, че безсмислено се хàбиш,
че стореното няма да поправиш
с поредното си празно обещание...
Накрая всичко вече тъне във мълчание
и ти напускаш стаята без звук.
И няма как повторно да те пусна тук –
в сърцето като тази стая опустяло.
Добре, че съумях да го запазя цяло...
Сега на празно стаята кънти,
но скоро тук ще има и мечти,
и книги, мъничка картина…
Легло за двама и душа любима…
***
НЕ БИ ТИ, ЕТО
В не-битието всяка форма е не-земна.
Сияе всичко в не-познати цветове.
И сенките ни стават някак по не-темни.
Не-светли мисли няма в наште умове.
Обиди черни тук не-нужни залиняват.
Не-знайни тайни проявяват ярък дух.
Сълзи не-весели се мигом изпаряват.
Не-жарки чувства се притоплят в огън сух.
Не-благи думи няма как да заживеят.
И не-очаквания тръгват в своя път.
И не-прозрачни страхове ще се разсеят.
Не-истини тук нямат право да растат.
Не би ти, ето. Нито аз съм победител.
Не-пораженци ще останем малко тук
и после плахо в не-човешката обител
на битието ще се върнем в образ друг.
***
БЕЗСПИРНИ ДНИ
Безспирни дни – препускат, бързат, тичат,
задъхват се във своя потен бяг.
Като реки от време ме повличат,
замъкват ме към непристъпен бряг
и носят ме през безгранична безметежност,
потапят начумерената ми глава
в дълбок водовъртеж от неизбежност,
за да преплувам собствената си съдба.
И без съмнение, по техните корита
се знае към кого и накъде
ще ме завлачат – никой не ме пита,
животът тихо нишките преде…
С течението няма смисъл да се бори
душата ми – таз необятна степ.
Във монотонния безспир ще се разтвори,
спокойна, че отнасят я към теб.
***
БЕЗ ТЕБ В СЪРЦЕТО МИ МОР Е
Дойдох при тебе, за да те прегърна
и развълнуван да докосна твоите вълни.
Не знам кога отново ще се върна
да те целуна, в устните от сол да ми сладни,
кога пак моя взор ще се удави
във безпределната ти черна синева,
но знам – духът ми няма да забрави
как моят с твоя пулс в едно се сля и как едва
понесъл се по твойто необятно –
то се просмука с всичка сила в цялата ми плът.
Защо обичам те?... За мен е непонятно,
но обич е, което затуптява в мойта гръд
щом само с полъха си ти ме доближаваш,
щом крак потапям бос в прохладната ти длан,
когато с пръски мойте сълзи заличаваш
и пред стихията ти стихвам – слисан малчуган…
Тъй времето до новата ни среща
ще изтече без никой даже и да разбере,
докато сушата в душата ми гореща
ще ме дере... Дере – без теб в сърцето ми, море.
***
РОЖДЕН ДЕН
Най-тъмното от мене си замина.
Най-светлото тепърва предстои.
След есента ще дойде люта зима,
ще ме завие, после с мен ще помълчи.
Ще идват вълци гладни да ме ръфат
и ще завие някой тъжен саблезъб,
със кръвожадните целувки ще разкъсват
плътта ми, гниеща под някой хилав дъб.
На пролет, между костите ми, теменуги
ще разцъфтят, ще ме покрие младата трева
и ще започна да добивам форми други,
които да изследвам след това.
И тъй ще ме засмуче кръговратът,
че, ща – не ща, ще почна нов живот.
Във петоъгълник превърнал се квадратът
ще ми надене новия хомот.
***
СУРВА
Донася ехото народна песен.
Огромна пропаст зее между нас.
И няма мост, и няма начин лесен –
път да намерим нямаме компас…
Така застинал гледам те с години.
И ти не мърдаш, гледайки към мен.
“Не е за теб!”, напомнят ми роднини.
“За тебе, либе...”, същия рефрен
напяваш ден след ден. Духът ми гасне.
Как искам да заровя помежду ни този ров:
фитил съзнанието ми да драсне,
да гръмнат канарите от любов,
въздишки-камъни надолу да се сурнат,
за да запълнят тази пуста празнота.
По тях към теб веднага ще се втурна
с целувка да запуша песента.
***
ДО СРЕДАТА НА АВГУСТ
Ще съм с теб до средата на август,
до предела на морския мир,
до на спомена крехката давност
и безкрая му, че и подир.
Ще съм с теб до средата на лято,
пожълтяло от цъфнала ръж
под лъчите на слънцето свято.
Ще съм с теб и нашир, и надлъж.
До смъртта на телата безпътни,
вечно търсещи земния рай.
И след сблъсъка с думите плътни:
“Всяко нещо си има свой край.”
***
ТИХОСТ
Откъснат лист от споменна тетрадка.
На него пише твоя телефон
и разпиляни думи, като някаква извадка
от разговори с понадигнат леко тон.
Сега листът мълчи и думите са неми,
а телефонът си остава ненабран.
Уж бяхме с тебе вече попораснали, големи
и уж говорихме, а пак се чуствам неразбран.
Да го запазя ли за спомен е въпросът
или разделно с него да се разделя?
Ехти единствено в сърцето ми откосът
на твоето безмълвие... Не те виня.
***
НЮЗ БГ РЕПОРТЕР ГОРЕЩО ПОДКРЕПЯ ПОЕЗИЯТА НА ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ!
НЮЗ БГ РЕПОРТЕР ГОРЕЩО ПОДКРЕПЯ ПОЕЗИЯТА НА ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ!
ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НЕГО!
НА ДОБЪР ЧАС!