Валентин Кашъмов, създател на филма "Ранго - Джери": "Филмът ми не търси финансови дивиденти, ще се гледа безплатно в интернет!"

 – Аз съм автор. Идеята за сюжета ми изникна внезапно, докато спях и незнайно как се амбицирах да напиша сценарий за филм. Преди това никога не съм си мислил да пиша сценарии или нещо подобно ...

- По времето на заснемане на филма аз бях щатен актьор в „Театрално Музикален Център Димитър Димов“– Кърджали.  Хората, които се включиха и ми помогнаха за филма са именно от там, с малки изключения. Оператори: Никола Николов (фотограф любител) и Рахим Ферад – Рака оператор, изпълняващ и ролята на „бат Ранго“ - ромски барон. Монтажът е на Тома Вашаров, музика – Димитър Ганев. Три от песните, използвани във филма, са мой избор - на „Keren Chave“- Jenö Zsigo, „Kelushka“ Mitsoura и „Ederlezi“ Various Artists. Актьорите са все мои колеги от театъра и приятели актьори, участват и непрофесионални актьори. Кастинг направих лично, както и избора за персонажите. Мисля, че това допринесе филмът ми да се получи добре.

- Как ще се разпространява филмът Ви "Ранго - Джери"?

- Само по интернет - в “You Tube”, абсолютно безплатно. Филмът е създаден без да се търсят финансови дивиденти !

- Разходите по реализацията на филма възлизат общо на около три хиляди лева. Това са изцяло мои лични средства. Подчертавам, че никой не е получил хонорар. Всички участваха доброволно за каузата - да се заснеме филмът. Относно реквизит, коли, техника, терен за заснемане, транспорт и обезпечаване: всичко ставаше с помощта и съмишленичеството на моите приятели, без които нямаше да мога да заснемем лентата. Използваната техника за заснемането бяха  два фотоапарата и един диктофон за записа на звука.

- О, имаше много безсънни нощи! До последно не се знаеше кои от хората ще се отзоват на уречения ден и място за снимки. Целият процес се създаваше ден за ден. Винаги имаше някакви въпросителни - например планираната локация и терен (мястото за снимки) дали ще бъде свободен или нещо ще възникне? Имаше много стрес, но и всички гледахме да организираме и снимаме експедитивно. Фактът, че нямаме финансиране, все пак дава зависимостта ти да се съобразяваш с всичко и всички - със свободното време на актьорите, от една страна, а от друга - ограничението във времето. Мисля, че всичко това се отрази донякъде на филма, защото трябваше да направя много компромиси, за да го има филма. Но мисля, че въпреки това се получи един гледаем и интересен продукт! Щях да имам голям успех, ако бях заснел и снимачния процес.  Доста е интересно да се види сега, след като всичко вече е приключило. 

- От най- ранна детска възраст. Киното, театърът, книгите, както и мечтите,  за мен са едно друго пространство, където можеш да бъдеш друга личност, в едно друго време. Това е машината на времето в съвремието, в което живеем. Само чрез тях може да отидеш в друго време.

- Абсолютно трудно, но не  и  невъзможно! Вярвам, че човек трябва да има късмета да срещне правилните хора, които да го подкрепят. Но нека да се знае едно: за да се срещнат правилните хора, трябва да се трудиш много върху това, което искаш да направиш - било като актьор, режисьор и друго. Това е път, по който трябва да вървиш, и по този път ще срещнеш хората, които ще ти помогнат. Много хора чакат „хората“ сами да дойдат при тях, за да им помогнат. Но, това няма как да стане. 

- Да направя следващ  филм!

- О, имам много положителни спомени. Разбира се, че изпитвам и носталгия. Надявам се, че някой ден ще се върна и ще продължа да играя там. Дори и в провинцията, театърът е магия - както за публиката, така и за актьора. И двете страни са си взаимно нужни.

- Ами сега, като виждам реакциите на хората спрямо филма „Ранго-Джери“, мога да кажа: Да! Имам надежди и желание да започна нов сценарий за филм.  Но, със сигурност ще бъде с бюджет. Защото така няма да се налага да правя компромиси с идеите, с процеса и с всичко останало. Владееш ли времето на хората, може да направиш всичко.

- Времето е трудно, защото хората мислят за материалното. Те не осъзнават, че истината е във вярата, в изкуството, в книгите. Те не осъзнават, че душата и умът имат нужда от храна, също както и тялото. А само те могат да възвисят човека и да го карат да върви напред. Тялото ни е автомобил, в който се возят те. И ако трябва да направим съпоставка, то по-важно е къде ще стигнем, а не с какво. Пожелавам си децата да бъдат по-умни и интелигентни от родителите им.