ИВАН ВЪРБАНОВ
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетение в изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България.
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетение в изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България.
По същество та се отнася за делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България".
Европейският съд за правата на човека отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 - защита на собствеността.
Също така и по отношение на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, касаещи достъпа до съд - но, само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание (НС) мораториум.
Кои конкретно?
1. Мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ).
2. Жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите (чл. 6).
Европейският съд за правата на човека отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 - защита на собствеността.
Също така и по отношение на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, касаещи достъпа до съд - но, само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание (НС) мораториум.
Кои конкретно?
1. Мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ).
2. Жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите (чл. 6).
Фактически, с решението си от 2 май 2023 г. Европейският съд по правата на човека отсъжда, че за нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия период, през който е в сила мораториума - от 18 ноември 2009 г. до настоящия момент.
Тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, Европейският съд разпорежда:
ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, то те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно.
Тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, Европейският съд разпорежда:
ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, то те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно.
При това условие ЕСПЧ постановява, че в рамките на три месеца от влизане в сила на решението му държавата следва да заплати на жалбоподателите обезщетение от 1 635 875 евро, както и 184 евро за разходи и разноски в производството.
Съгласно чл. 46 § 1 от Конвенцията решението по делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България" е задължително за българската държава.
На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският окръжен съд изцяло уважи исковете на държавата по делото за собствеността на 16 500 дка рилски гори.
Но тъй като решението не е окончателно, на този етап държавата следва да заплати присъденото от Европейският съд по правата на човека обезщетение.
Но тъй като решението не е окончателно, на този етап държавата следва да заплати присъденото от Европейският съд по правата на човека обезщетение.