АСКЕЕР ЗА ЦВЕТАНА МАНЕВА ЗА ЦЯЛОСТНИЯ Й ПРИНОС КЪМ РОДНИЯ ТЕАТЪР

Академия "АСКЕЕР" обяви в срок и тазгодишните си награди.

Легендарната Цветана Манева ще бъде удостоена с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство.

Актриса с многобройни роли в театъра, киното и телевизията. 

Една от най-големите драматични актриси на съвременния български театър.

Малка част от персонажите, които е пресъздала са: Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, госпожица Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш,  Вирджиния  Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана.

Творческата й съдба я среща с автори като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други. 

Цветана Манева завършва ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 година. Тя е актриса на риска. Не се колебае да работи с режисьори, които предлагат нов път в театъра като Любен Гройс, Леон Даниел, Младен Киселов, Крикор Азарян, Възкресия Вихърова, Галин Стоев, Христо Христов, Панталей Панталеев, Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Иван Добчев и други.

Кариерата ѝ започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на театър „Сълза и смях“.

Играе в постановките „Дон Карлос”, „Спорни Сцени”, „Смъртта и момичето”, „Монолози за вагината”, „И човекът стана жива душа”, „КОКО”, „Хората от Оз”, „Опера за три гроша”, „Три сестри”, „Ромео и Жулиета”, „Албена”, „По пътя”, „Нора”, „Призраци”, „Двама на люлката”, „Мизантроп”, „Двамата веронци”, „Много шум за нищо”, „Босилек за Драгинко”, „През октомври без теб”, „Нирвана”, „Медея”, „Госпожица Юлия”, „Кой се страхува от Вирджиния Улф”, „Трамвай „Желание””, „Антигона”, „Падането на Икар”, „Луда трева”, „Вуйчо Ваньо”, „Януари”, „А утрините са тихи”, „Харолд и Мод”, „Преспанските камбани” и „Домът на Бернарда Алба“.

Започва да играе в киното през 1962 г., а от тогава участва в „Зеленото чудовище”, „Калоян”, „Най-дългата нощ”, „Шведските крале”, „Автостоп”, „Трета след Слънцето”, „Последната дума”, „Голямата скука”, „Иван Кондарев”, „Трудна любов”, „Синята лампа”, „Последният ерген”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Началото на деня”, „Буна”, „Да изядеш ябълката”, „Вината”, „Изгори, за да светиш”, „Хирурзи”, „Басейнът”, „Четвъртото измерение”, „Служебно положение ординарец”, „Пътят към София”, „Войната на таралежите”, „Нощните бденя на поп Вечерко”, „Въздушният човек”, „Дами канят”, „Милост за живите”, „Мера според мера”, „Под едно небе”, „За една тройка”, „Почти ревизия”, „Черно-бяло”, „Наследницата”, „Издирва се”, „Опасен чар”, „Откога те чакам”, „Ян Бибиян”, „Търси се съпруг за мама”, „Забравете този случай”, „Не се сърди човече”, „Мечтание съм аз”, „Похищение”, „Поема”, „Ненужен антракт”, „Мечтатели”, „Нощем по покривите”, „Мера според мера”, „Брачни шеги”, „Брътвежите на родилката”, „Търкалящи се камъни”, „Нечиста кръв”, „Дон Кихот се завръща”, „Платено милосърдие”, „Друиди”, „Ловджийска чанта”, „Животът като плъх”, „Лист отбрулен”, „Една калория нежност”, „Изпепеляване”, „Зад кадър”, „Под прикритие”, „Фамилията” и „Досието Петров”.

През 2004 г. получава орден „Стара планина” за заслуги в областта на театъра ...

Като почетен професор в Нов български университет възпита няколко поколения млади театрали, а  повече от 25 години е директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

„Преминах през житейски и творчески изпитания. Справих се. Справям се още. В края на краищата, аз съм човек на две системи, което е много добре, че се е случило. Мисля, че мога да издържа и трета система, ако физическото състояние въобще на човешкия род можеше да поеме подобно изпитание, каквото е нашето минало, нашата демокрация и, ако откровено се замислите, какво би могло да бъде нашето бъдеще, ако така я караме", казва Цветана Манева.

"Не са ми давали награда за изгряваща звезда, но приемете това, че сега ми дават за залязваща звезда", коментира актрисата със самоирония и допълва: "Нищо не може да вдъхва живот така, както театърът да го прави. Да разчитаме на театъра като място, което има стойността на храм сега, тук, недалеч от нас, където има едно чудовищно явление и акт на цивилизацията, която се проваля по този начин, на тази агресия и човеконенавист. Имаме нужда от такъв храм на творчеството!".

Поредното издание на наградите Аскеер ще бъде посветено на един от най-великите български възрожденци - Паисий Хилендарски, който е канонизиран за светец от Българската православна църква. Режисьор на церемонията ще бъде Борис Радев, а водещ - Веселин Ранков.

От фондацията издават, че празникът ще бъде подчинен на българското Възраждане и на българското слово от 19-и век, първите български драматургични произведения. Ще се чуят текстове от "Криворазбраната цивилизация" и "Михал Мишкоед".

Чисто хронологично, през целия спектакъл, ще бъдат поднесена почит към всички български поети и писатели. 

Наградите „Аскеер” са най-старите театрални награди в България и единствени по рода си. Отличията се дават “от артисти – за артисти” и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър. Статуетката на война с падащата каска е дело на златоръкия Георги Чапкънов – Чапа.