Иван Върбанов
Вълнуващ и реалистично - поетичен театър, вдъхновяващ, с изчистената и въздействаща актьорска игра, с директно и силно въздействие върху публиката. Актьорско присъствие, което грабва, увлича те, докосва и те въвлича в историята, която трябва да съпреживее зрителя. С прецизност, с мярка - в степента на интерпретативността и умението да "отвориш" четвъртата стена на кутията на сцената, за да поканиш публиката да бъде твой съучастник в представлението.
Толкова завладяващи са на сцената на Сити Марк Арт Център актрисите: Елица Йовчева, Елица Костова и Дайяна Димитрова в представлението "Жената е рибя кост", което гледах на 8-ми март. Спектакъл, който освен заслужените възторжени аплодисменти, освен номинациите за наградите "Икар" 2022, завърши и по още един запомнящ се начин - художникът Иван Яхнаджиев подари на трите артистки по една от своите неповторими картини, пръскащи фонтан от багри, красота и вибрираща енергия в пространството.
Спектакълът е режисиран от Елица Йовчева и е по разказите на Йовков, като показва галерия от женски образи - Албена, Божура и Пауна. По една за всяка от актрисите на сцената.
Изчистена сценография, която използва тъмната перспектива, като подсилване на фокусът в бяло на първа линия, където протичат монолозите на героините. Почти на аванс сцената е поставено дървено корито с вода, което претворява в отблясъците си реализма на живата реалност, която на практика е оставена на въображението на зрителите.
Йовчева, Костова и Димитрова са взаимно допълващо се трио, което не се конкурира помежду си, а взаимодейства в пълен синхрон, като всяка дама допълва и надгражда, но не в конкуренция, а със съзнанието за екипност и едно цяло, със стремежа за пълнокръвен единен образ.
Искрени, въздействащи, същевременно различни - като обаяние, тембър на гласа, изразни средства и пластика, дори физическо присъствие, са сътворените образи на Албена, Божура и Пауна.
Впечатляваща е музикалната картина, която изключително точно създава слуховата образност на действието, помага на публиката да повярва в нея. Приказността на въздействието идва през мъгла на сцената, но и рационалното решение на ротиращо се триъгълно разположение на основния герой и поддържащите образи, във всяка една от трите части на представлението. Звуковите образи на хората, които шушукат, на мълвата и слуховете, които обричат на драма героините също е удачно композирана с микрофонно ехо, което провокира релефно силуетите на хорската клюка във въображението.
Представлението се гледа наведнъж, без да искаме да спира. И след края му, сякаш искаме да има негово продължение - по други разкази на Йовков или сюжети от други автори.
Защото самата театрална адаптация и реализацията на сценичната продукция "Жената е рибя кост" е сериозен класически театър, който толкова много ни липсва, на фона на заливащите ни отвсякъде всевъзможни комерсиални проекти и вариации на шоу-програмни зрелища, които се представят за театрални постановки.
Поздравления за младата художничка на афиша - Мария Якимова, студентка в 4-ти курс, специалност "графичен дизайн", в Софийския университет "Св.Кл.Охридски".
С радост нека да кажем, че поради големия интерес спектакълът ще бъде показан на 22-ри март отново на сцената на Сити Марк Арт Център, бившето кино "Левски".
Желая на екипа Награда "Икар"!
Признанието на публиката го имат!
Нека получат това и на гилдията!
На добър час!
И още нещо:
Нека аплодираме и всичко, което прави меценатът Христо Киров със съпругата си Теодора. Защото избраха да инвестират в създаване на българско изкуство. Лилавият театър или ако искате Театър "Кино Левски" са все имена, които идеално пасват на арт-пространството, което изградиха под бранда Сити Марк Арт Център.
Да подпомагаш изкуството, да наливаш пари в създаването на съвременни продукти и да поддържаш частен театрален салон си е чист героизъм.
На фона на икономическата стагнация, турболенциите от Ковид-криза, войната в Украйна и безобразния скок в цените на всичко - сякаш не сме в България, а в Швейцария, но само по отношение на парите, които всеки от нас трябва да плаща, за да съществува.
Виж, за духовност и култура сме в съвсем друга измерение.
Но, нещата в живота и изкуството винаги са свързани.
Театърът на Киров трябва да продължи да го има, а това би било гарантирано, ако всички ние подкрепяме делото му и изкуството на гостуващите там български артисти.
Гледайте, купувайте билети, аплодирайте ги сърдечно!
Наложително е да ги подкрепяме в полета им и да насърчаваме разперените им криле на донкихотовци!
За да ги има и утре!
И защото те са свободни, неподвластни на препятствията и трудностите от реалността, пъстроцветни и различни!
Продължавайте все така!
С Вас сме!
/The News BG Reporter, Иван Върбанов, newsbgreporter.com, newsbgreporter.blogspot.com/
Вълнуващ и реалистично - поетичен театър, вдъхновяващ, с изчистената и въздействаща актьорска игра, с директно и силно въздействие върху публиката. Актьорско присъствие, което грабва, увлича те, докосва и те въвлича в историята, която трябва да съпреживее зрителя. С прецизност, с мярка - в степента на интерпретативността и умението да "отвориш" четвъртата стена на кутията на сцената, за да поканиш публиката да бъде твой съучастник в представлението.
Толкова завладяващи са на сцената на Сити Марк Арт Център актрисите: Елица Йовчева, Елица Костова и Дайяна Димитрова в представлението "Жената е рибя кост", което гледах на 8-ми март. Спектакъл, който освен заслужените възторжени аплодисменти, освен номинациите за наградите "Икар" 2022, завърши и по още един запомнящ се начин - художникът Иван Яхнаджиев подари на трите артистки по една от своите неповторими картини, пръскащи фонтан от багри, красота и вибрираща енергия в пространството.
Спектакълът е режисиран от Елица Йовчева и е по разказите на Йовков, като показва галерия от женски образи - Албена, Божура и Пауна. По една за всяка от актрисите на сцената.
Изчистена сценография, която използва тъмната перспектива, като подсилване на фокусът в бяло на първа линия, където протичат монолозите на героините. Почти на аванс сцената е поставено дървено корито с вода, което претворява в отблясъците си реализма на живата реалност, която на практика е оставена на въображението на зрителите.
Йовчева, Костова и Димитрова са взаимно допълващо се трио, което не се конкурира помежду си, а взаимодейства в пълен синхрон, като всяка дама допълва и надгражда, но не в конкуренция, а със съзнанието за екипност и едно цяло, със стремежа за пълнокръвен единен образ.
Искрени, въздействащи, същевременно различни - като обаяние, тембър на гласа, изразни средства и пластика, дори физическо присъствие, са сътворените образи на Албена, Божура и Пауна.
Впечатляваща е музикалната картина, която изключително точно създава слуховата образност на действието, помага на публиката да повярва в нея. Приказността на въздействието идва през мъгла на сцената, но и рационалното решение на ротиращо се триъгълно разположение на основния герой и поддържащите образи, във всяка една от трите части на представлението. Звуковите образи на хората, които шушукат, на мълвата и слуховете, които обричат на драма героините също е удачно композирана с микрофонно ехо, което провокира релефно силуетите на хорската клюка във въображението.
Представлението се гледа наведнъж, без да искаме да спира. И след края му, сякаш искаме да има негово продължение - по други разкази на Йовков или сюжети от други автори.
Защото самата театрална адаптация и реализацията на сценичната продукция "Жената е рибя кост" е сериозен класически театър, който толкова много ни липсва, на фона на заливащите ни отвсякъде всевъзможни комерсиални проекти и вариации на шоу-програмни зрелища, които се представят за театрални постановки.
Поздравления за младата художничка на афиша - Мария Якимова, студентка в 4-ти курс, специалност "графичен дизайн", в Софийския университет "Св.Кл.Охридски".
С радост нека да кажем, че поради големия интерес спектакълът ще бъде показан на 22-ри март отново на сцената на Сити Марк Арт Център, бившето кино "Левски".
Желая на екипа Награда "Икар"!
Признанието на публиката го имат!
Нека получат това и на гилдията!
На добър час!
И още нещо:
Нека аплодираме и всичко, което прави меценатът Христо Киров със съпругата си Теодора. Защото избраха да инвестират в създаване на българско изкуство. Лилавият театър или ако искате Театър "Кино Левски" са все имена, които идеално пасват на арт-пространството, което изградиха под бранда Сити Марк Арт Център.
Да подпомагаш изкуството, да наливаш пари в създаването на съвременни продукти и да поддържаш частен театрален салон си е чист героизъм.
На фона на икономическата стагнация, турболенциите от Ковид-криза, войната в Украйна и безобразния скок в цените на всичко - сякаш не сме в България, а в Швейцария, но само по отношение на парите, които всеки от нас трябва да плаща, за да съществува.
Виж, за духовност и култура сме в съвсем друга измерение.
Но, нещата в живота и изкуството винаги са свързани.
Театърът на Киров трябва да продължи да го има, а това би било гарантирано, ако всички ние подкрепяме делото му и изкуството на гостуващите там български артисти.
Гледайте, купувайте билети, аплодирайте ги сърдечно!
Наложително е да ги подкрепяме в полета им и да насърчаваме разперените им криле на донкихотовци!
За да ги има и утре!
И защото те са свободни, неподвластни на препятствията и трудностите от реалността, пъстроцветни и различни!
Продължавайте все така!
С Вас сме!
/The News BG Reporter, Иван Върбанов, newsbgreporter.com, newsbgreporter.blogspot.com/
