От Иван Върбанов
9 февруари - София - Санкт Петербург
Категория: Култура
Мариинският театър показа на новата си сцена (Мариински-2) премиерата на операта "Борис Годунов" от Модест Мусоргски. Всичките пет премиерни представления ще бъдат дирижирани от народния артист на Русия - знаменитият маестро Валерий Гергиев.
Новата постановка в Мариинский бе възложена за реализация на вече познатия творчески тандем от БЪЛГАРИ! След успехът на "Ернани" на Джузепе Верди - басът със световна слава - Орлин Анастасов, вече в ролята на режисьор, в партньорството с художника Денис Иванов.
Монументалната история оживява на сцената с огромен размах и мащаб - за продукцията са изработени шест огромни павилиона. Всеки от тях е изграден от подвижни модули, което прави постановката доста мобилна. Елементите на декора ще се сменят пред зрителите директно пред очите на публиката, като така промените ще прераснат в трансформации, които създават кинематографичен ефект.
Спектакълът е създаден в духа на класическите театрални традиции и се опира изцяло на историческата правдивост. Архитектурата на сценичното пространство и костюмите все пак не са точно копие на реални прототипи, те са преосмислени и са проектирани като метафори, което дава на публиката свобода за собствена интерпретация.
Лайтмотивите на сценографията все пак са два контрастни елемента. От една страна - студът и ледът, снегът - царуването на Борис идва по време на малък ледников период, когато започва сякаш нескончаема зима, а с нея и Големият глад. Само три години след коронацията му, в Русия настъпва опустошителен глад, причинен от необичайно студени лета и ранни слани (вероятно резултат от вулканично изригване в Перу), които унищожават реколтата. Гладът продължава две години и половина. В Москва умират около 127 000 души, а според исторически свидетелства, около една трета от населението на Руското царство загива. Народът започва да вижда в глада "божие наказание" за предполагаемото участие на Борис в убийството на престолонаследника Дмитрий.
От другата страна, като контрапункт на студа и глада, са златото и блясъка, които са символ на властта и богатството. Боярските костюми по времето на Борис Годунов (края на XVI и началото на XVII век) са символ на статус, богатство и строго спазвана йерархия. Облеклото на висшата аристокрация е тежко, пищно и проектирано да придава внушителност и достолепие на притежателя си. Основните връхни дрехи са дълги до земята, изработени от скъпи тъкани като брокат, кадифе и коприна, често внасяни от Изтока. Те са богато украсени със златни шевици, перли и скъпоценни камъни.
Така ледът и златото стават символи на двата сблъскващи се свята - този на народа, и другият на Царя. И всеки един, белязан от трагедията на своята съдба.
В главната роля трябва да откроим участието на народния артист на Русия - Ильдар Абдразаков, за когото цар Борис се превръща в своего рода визитна картичка в неговото творческо портфолио и владения от него руски репертоар. В централната роля на Борис Годунов в следващите дата ще пеят Евгений Никитин, Глеб Перязев и Станислав Трофимов.
Съществуват няколко редакции на "Борис Годунов". След смъртта на композитора свои версии създават Николай Румский - Корсаков и Павел Александрович Ламм.
През 20-те години на XX век Ламм предприема мащабен труд за пречистване на операта от по-късните оркестрации и промени, направени от Николай Римски-Корсаков. Той работи директно с ръкописите на Мусоргски, за да възстанови оригиналната хармония и специфичен звук. Неговата критична редакция, публикувана през 1928 г., прави възможно операта да бъде поставена в нейния автентичен вид (включително версиите от 1869 и 1872 г.). Така на16 февруари 1928 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург) се състои първата постановка на „Борис Годунов“ в редакцията на Ламм (съвместно с Борис Асафиев), което се счита за исторически момент за музикалната наука. Любопитно е да добавим, че в Ленинграския Кировски театър за опера и балет (днешният Мариинский театър) заглавието се играе 10 години в оркестрацията на Дмитрий Шостакович.
В новата постановка на Орлин Анастасов и Валерий Гергиев творбата се изпълнява според първата авторска редакция от 1869 година.
"Изключително силни емоции от премиерните спектакли! Щастлив съм и благодаря на всички участващи! Беше магично да творя с такъв велик музикант като Маестро Гергиев, който превърна оригиналната партитура на Мусоргски в буря от емоции. И особено искам да поздравя моя приятел - Илдар Абдразаков, който беше превъзходен Борис!" - написа в социалните мрежи режисьорът Орлин Анастасов.
По думите му триумфът на постановъчната работа, съвместно с Денис Иванов и с благословията на Валерий Гергиев продължава в следващ проект на сцената на Мариинский театър. Новата постановка, която се задава е "Джоконда" от Понкиели, с която ще бъде отбелязана 150-годишнината от премиерата на оперната творба.
Коментар и позицията на автора:
Чета в социалните мрежи мнението на оперни фенове и колеги от гилдията, според които има информационно затъмнение над новината за успеха на Орлин и Денис. Понеже става дума за Русия, за Мариинский театър. И веднага тази новина получава политическото анатемосване или разглеждането ѝ в контекста на войната Русия - Украйна, и позиционирането на България.
Но, мисля си - Операта, а и изкуството, са над войните. Над режимите. Над временните линии на картата. Над конюнктурата!
И ако ние, хората на духа и хората на културата, започнем да мерим изкуството с политически аршин и категории, да го проектираме с оглед на политически правилната или удобна координатна система на силните на деня, или на силите на деня, то тогава губим най-ценното му качество — универсалността.
Български творци получават признание на сцена, която олицетворява вековни традиции, върхови критерии и безкомпромисен професионализъм.
Да се премълчава подобен успех от страх да не бъде тълкуван политически би било несправедливо - към тях, и към изкуството.
Когато български артисти като Орлин Анастасов и Денис Иванов стъпват на сцена, която е символ на най-високия стандарт в оперното изкуство, това е признание за личното им майсторство, творчески потенциал и класа, и знак на признание към българската вокална школа и българската оперна традиция!
Така че нека бъдем шумни и да се радваме с тях!
Поздравления!
Гордеем се с Вас!
( ... аз със сигурност ...)
Аплодисменти!
* * *
Текст: Иван Върбанов, журналист
Снимки:
Личен архив на Орлин Анастасов
Маринскии театър, фотограф - Наташа Разина
