На 3-ти септември 2019 г. Министерството на външните работи разпространи свое съобщение относно изложба, посветена на 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма. Събитие, организирано от посолството на Русия у нас.
В изявлението на родните ни чиновници-дипломати пише: "съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.”
Посолството на Руската Федерация отговори сдържано и премислено, като подчерта, че изложбата представя материали от фондовете на руски архиви, които досега не са били публикувани или съвсем наскоро са разсекретени. Експозицията представя ролята на Червената армия в избавлението на човечеството от фашистката чума. Дипломатите посочват, че събитието няма нищо общо нито с вътрешнополитическия дебат, нито с политически сили. Внимание: Изложбата все още не е открита, а вече има реакция на държавно ниво?!
Въпросът е какво точно заяви Външно пред света? Да не би, реципрочно, някой да подготвя изложба от времето, когато България е била съюзник на фашистката чума?
Явно, че поривът за оценка на историческите събития идва след изявленията на други западни лидери - Борис Джонъсн и на полския заместник-министър на външните работи Шимон Шинковски по повод Втората световна война. Като пригласяне в тяхната тоналност. Или, не дай си Боже, под диктовка отвън.
Но, ако отричаме ролята на Червената армия, на милионите жертви, дадени за освобождението на света от нацизма, то това означава ли, че днес казваме "ДА" на Хитлер?
Объркването е пълно, а скандалът - явно, че ще има своите реминисценции в следващите дни.
И то на фона на факта, че България потвърди своето участие в тържествените мероприятия, посветени на празниците, в чест на 75-годишнината от Победата, които ще се състоят на 9-ти май 2020 година в Москва.
Трябва ли да забравяме какво е направила Русия, за да спре безумието на Хитлер и фашизма? Трябва ли да изтрием историята и паметта за пролятата кръв от милиони войници за разгрома на нацизма? А какво би станало, ако СССР бе изгубил войната?
Защо е трудно днес да бъдем обективни и да помним историята. Защо е невъзможно да бъде изричана само Истината?
Щеше ли да има днес Ден на Европа, ако го нямаше Денят на Победата?
Риториката на дипломатите трябва винаги да бъде добре обмислена, точна и преценена. Особено, когато се касае за изявления. Недопустимо е политическата конюнктура да подменя или да взима връх над историческите факти. Имам чувството, че вече сме на крачка и от отричането на ролята на Русия за Освобождението на България от турско робство.
Чиновниците в държавните институции трябва добре и компетентно да познават историята, да са в състояние да анализират миналото и да си взимат поуки.
Българският и руският народ винаги са били близки и приятелски. България помни жертвите, които понесе Русия за освобождението на страната - от турско робство, и от фашизма.
Не можем да пренаписваме историята под натиска на политическата конюнктура или външнополитически обвързаности днес. Историята е такава, каквато е.
Затова е история.
Между другото, братът на министър-председателя на Обединеното кралство Борис Джонсън - Джо, обяви оставката си от правителството и парламента. "Разкъсван съм от лоялността към семейството или националния интерес - това е неразрешимо напрежение и е време другите да поемат моите роли като депутат и министър", написа Джо Джонсън в Туитър.
Поучително, нали?!!
Дали ще почитаме историята си или ще участваме в кампания за нейното пренаписване и подмяна?
Това е големият въпрос днес!
Правителството на Царство България решава да присъедини страната през 1941 г. към Тристранния пакт от 1940 г. - военно-политическия съюз на Германия, Италия и Япония по време на Втората Световна война, който цели създаването на нов световен ред. Това решение струва много на България, която само след четири години се оказва на страната на загубилите войната.
Нататък историята всички я знаем: Съюзниците и Сталин си разделят Европа...
Такива са неизбежните историческите събития.
Независимо от това колко пъти бихте си задали въпроса:
"Какво би станало, ако?"