ONLINE MEDIA | ОНЛАЙН МЕДИЯ

Димитър Крумов, актьор: “Въпреки трудностите на живота, избирам ТЕАТЪРА!“

26 Ноември 2019г.

  • Представлението „Това не  Хамлет“ в Сфумато е модерен, хипнотичен и разрушаващ граници театрален пърформанс, който разтърсва и грабва зрителите!

Автор © Иван Върбанов

Часът е 7 без 5 вечерта, а пред касата на театрална работилница „Сфумато“ се извива дълга опашка от чакащи хора. „Спокойно, няма да започнат без нас!“, казва някой. Публиката търпеливо си купува билети и се насочва към салона, заема местата си, жадна за провокации, друг театър, алтернатива и нещо по-различно. Светлините в салона угасват и магията започва ...

***

„Не зная какво играем! 
... Това не е Хамлет! ... 
Няма да играем, защото ми писна да стоя гладен, защото се занимавам с театър! ... 
У нас няма истински театрални кастинги ... 
Добрее, ще Ви покажем всичко, което не сте очаквали от нас! ...“

Това е микрочаст от  посланията, които са вплетени изумително умело и естествено в драматургията на представлението – изградено по текстове на Бекет, Сервантес, Калдерон, Шекспир, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер. Пластове на сценичното зрелище, които разместват контурите на очакваното, предвидимото, стандартното и създават напълно нова и оригинална авторска картина, която притежава изключителна дълбочина, уникална стилистика и респектиращо въздействие. Под нея се подписват тримата й автори, ученици на проф. Иван Добчев от НАТФИЗ: режисьорът Боян Крачолов, заедно с актьорите Димитър Крумов и Иван Николов. 

Спектакълът се гледа на един дъх, защото те грабва още в началото с яркото и релефно присъствие на гробарите от „Хамлет“, които са като че актьори в марионетен театър,  дрезгаво – двугласно говорещи, за да изстрелят като светкавица поредното своето послание, с което ни запитват: Сигурни ли сме, че живеем реално или пък всички сме мъртъвци? Кое е по-хубаво - да си жив, но затворен в ковчег или да си мъртъв? И как живеем живота си въобще? 

Театралният пърформанс е подчертано стилизиран в отворената координатна система от въображаема и безкрайна перспектива, условности и реалии, актьорски импровизации и палитрата на другостта, която всеки зрител би добавил към онова, което възприемат и добавят сетивата му. Да, публиката е привлечена като основен персонаж в този спектакъл, представен само от двамата актьори. Те прекрачват рампата, за да бъдат „очи в очи“ и на една ръка разстояние от публиката, говорят си със зрителите, дори произнасят монолозите си жонглирайки по ръба на столовете в салона, измежду седящите хора, като така моделират нова плоскост на своето живо изпълнение, в което няма осезателни бариери и всичко може да се случи.

Провокацията е интересна, неочаквана, но и премислена, стратегически дозирана и съзнателно разположена. Зрителите също са свободни да реагират както пожелаят на „хвърлената ръкавица“ и извеждането им от точката на комфорт като пасивни съучастници до степен дори да се качат на сцената, което не би било крайност, в контекста на ситуираната театрална матрица на съпреживяване и действие. 

Актьорските етюдни импровизации са прелестни, защото разбиват всички табута, очакваното и са в пълна хармония с модерното мултимедийно възприемане на света и езика ни на комуникация. Зрителите ще се насладят на многократното, до безкрай, убийство/самоубийство, на повтарящите се дубли на екшън действия, като така тя неусетно влиза в света и фантазията на актьорите, става съучастник на играта им, която използва потенциала на всеки до максимален предел. Всъщност двигателните, пластични и акробатични задачи, допълващи мизансцена и рисуването на въображаеми пространства, обстоятелства и сцени – без декор и реквизит, са изключително плътни и наситени, създават пълнокръвни и ярки платна от сценични сюжети. 

„Това не е Хамлет“, по идея на режисьора Боян Крачолов, е повече от провокация в театрално пространство! Това е проява на съвременно и авангардно изкуство, която върху буквалната драматургия наслагва образи и проектира видения, докосва, стъписва, респектира – заради актьорската виртуозност и концентрацията от микс на различното по вид съдържание, композира разказ, който искаш да продължава и още, и още ... Представление, което настояваш да има и следващи части ...

***

 ТОВА СА АКТЬОРИ, ОБРАТНОТО НА ХОРА!
   - Разговарям с Димитър Крумов -

„Всичко започна с една среща, на пилоните на НДК, когато Боян ни събра и ни показа идеята си, разписана на три листа хартия“, разказва актьорът Димитър Крумов. „Репетициите продължиха някъде около месец – два. Това е трети сезон за нашето представление. Радостни сме, че бяхме забелязани и оценени –  получихме „Аскер“ през  2017 г. в категория „Изгряваща звезда“. Наградата бе присъдена и на трима ни“.

Димитър, или Мишо, както го наричат приятелите му, казва, че спектакълът се е родил съвсем спонтанно, на един дъх, защото е изграден от съмишленици. „Всичко дойде от само себе си. Придържали сме се стриктно към драматургията, но винаги сме се чувствали свободни, без ограничения. Тримата работихме като екип, всеки от нас даваше идеи, донаслагваше нови и нови неща към представлението. Получи се така добре, защото на първо място сме приятели“, признава Димитър Крумов. 

„Драматургията ни позволява да привнесем много различни неща. Да, четвъртата театрална стена я няма – тази към публиката. Ние влизаме буквално в салона, за да изведем по естествен начин действие или картина. Много ни се е искало, понеже това е компилация от много текстове, а и често идват да ни гледат много колеги – актьори, ей така, както играем представлението и някой да се включи ... Но, това никога не е ставало.“ - усмихва се и продължава - „Символиката и усещането за абстрактност, за призрачност, идва и от използването на хумата, която използваме, за да създадем повече пластичност на театралната матрица.“ 

Споделя, че техните академични преподаватели са били изключително приятно изненадани и са се изказаха ласкаво за представлението, откроили са това, че техните възпитаници са надскочили себе си. „Това представление ми донесе СВОБОДА! Тук мога да бъда себе си в пълнотата на актьорския ми потенциал. Много е важно режисьорът да те познава, да знае какво можеш, какъв човек си, каква е природата. Създадохме този наш проект в пълно творческо взаимодействие и сътрудничество с Боян и Иван. Мисля, че това е в основата на успеха ни и в основата на удоволствието, което изпитваме от създаването на представлението. Със сигурност „Това не е Хамлет“ е нашето бебе-представление, нашето театрално дете!“

В текста на спектакъла съществува репликата „В България няма истински театрални кастинги“. Затова моля Димитър да довърши тази мисъл - да я обясни или да я опровергае. „Да, това е супер яко и точно казано. В интерес на истината трябва да призная, че преди седмица бях на театрален кастинг в Театър 199. Видях се с режисьорката Теа Сугарева. Поздравих я за това, че прави отворен и публичен кастинг. Като цяло рядко виждам да се провеждат такива прослушвания на актьорите за проекти. Спомням си, че за последно преди повече от 4 години бях на кастинг, в Стара Загора, провеждаше го режисьорката Веселка Кунчева за „Дама пика“. Това са двата единствени случая в моята актьорска практика, когато съм имал възможност да отида на подбор за актьори.  У нас, като цяло, няма практиката за провеждането на кастинги за акьторите, а това е задължително, нормална част от технологичния процес на създаване на театрален или кино продукт. Особено, когато ние сме на свободна практика и всеки автор би трябвало да търси най-подходящите професионалисти за дадените персонажи. Нали това е част от законите на театралната борса, на състезателното начало, на конкуренцията, на логиката на менажирането на всеки арт продукт – откриването на артистите, които пасват за него, подборът“. 

***

КАКВО Е ТОВА ПРЕДСТАВЛЕНИЕ? 
ЩОМ НЕ ЗНАЕМ КАКВО ПРЕДСТАВЯМЕ ТАЗИ ВЕЧЕР, ТОГАВА ЩЕ ИЗИГРАЕМ ВСИЧКО!
ЗАЩО ДА ИГРАЯ? ДОРИ ПРОГРАМАТА СА ОБЪРКАЛИ. 
НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ДОРИ НИКАКВИ ПАРИ НЕ ВЗИМАМ ЗА ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ. 
НЕ МОГА ДА СЕ ИЗДЪРЖАМ С ТАЗИ МОЯ ПРОФЕСИЯ. 
НЕ МОГА ДА СИ ПЛАТЯ НАЕМА. 

***
Запитвам Димитър Крумов често ли артистите на свободна практика са изправени пред трудния избор да избират между изкуството и живота? Предизвикателство, което оприличавам на ходенето по ръба на бръснача. Трудно изпитание, на което не всеки би издържал.

“Това са част от репликите в спектакъла. Но, до голяма степен е и самата истина за трудната реалност и живота, в който сме ситуирани днес. Преди мислех, че всичко това не е ОК. Сега съм на малко по-друго мнение и разбирам, че всички тези пълни абсурди са в реда на нормалните неща. Приехме за „нормално“ обстоятелството, за съжаление, че играеш няколко представления в театъра, а през другото време ти се налага да работиш, в някой бар например, за да успееш да си гарантираш минималните доходи, за да се издържаш и да живееш достойно. Така стоят нещата у нас. Приемаш го и действаш! Да, трудно е! Опитваш се сам, бориш се. Ето, ние тримата – Боян, Иван и аз,  не се отказваме и не спираме, настояваме да работим професията си. Щом няма друга възможност, тогава ние сами ще създаваме театрални продукти, но няма да спираме да се развиваме, няма да се отказваме!“, обяснява Димитър. 
Искам да разбера как би охарактеризирал своите колеги – актьора Иван Николов и режисьора Боян Крачолов. „Иван е страхотен актьор, с него винаги ми е било най-сладко. И двамата сме на една вълна, партнираме си на сцената чудесно, имаме еднаква лудост,  на сцената той винаги отговаря и реагира спонтанно. Освен в „Сфумато“ играе и в Благоевград. Боян Крачолов има свои представления в „Сфумато“. „Мишеловката“ ще бъде показана на 17 декември. „Дерида Денс Център“ показва „Малкият динамит“, който излезе преди няколко дни. Мисля, че е много начетен за годините си, вслушва се в актьорите – изключително ценно преимущество за всеки режисьор“.

ПРИЕМАМ ЦЕНАТА НА СВОБОДАТА СИ!

Все пак настоявам и отново го питам: „Това жонглиране с предизвикателствата и съдбата до къде може да те предизвика или пречупи в алтернативата между изкушението да правиш изкуство, да захранваш душата си и да оцеляваш в бита. В какво е силата ти  та устояваш?“

Отговаря ми, че увереността и вярата дават надеждата, че нещата, които прави със своите колеги са смислени. „Участвам в сравнително малко представления, но те са с изключителни послания и стойност. Не си представям, че мога да играя в проекти, в които не бих се чувствал добре или да съм в тях единствено по силата на щатното разпределение. От такава гледна точка свободата е ценност. Аз приемам цената на свободата си. Ако трябва, бих работил нещо друго, за да оцелявам, ще стискам зъби, но ще изчакам момента, в който ще се кача на сцената и ще покажа онова, в което вярвам, което сме създали, което нося като артист, защото смятам, че е стойностно!“

ТЕАТЪРЪТ ЗА МЕН Е ИЗБОР И СВОБОДА!

„Супер много  съм се ядосвал, много пъти съм искал да се откажа. А после съм съжалявал, че съм избягал или съм спрял, че съм дал заден. Не мога да го обясня, но с цялото си същество имам стремежа да играя, да бъда на сцена. Уникално е  усещането хората, които те гледат да успееш да ги въведеш в друг свят, да ги развълнуваш. Театърът не е само ентъртаймънт, да се чилнеме. Той трябва да вълнува хората, да ги кара да мислят, да си задават въпроси, да ги променя, да ги въодушевява да създават, да сбъдват мечтите си“, коментира младият актьор. 

Казва, че дори и в случаи да е болен в деня на представление, с 39 градуса, не остава в леглото, а отива в театъра, защото знае, че трябва да бъде там, на сцената. Признава, че до последно не е знаел какво ще прави като ученик. Завършва 12-ти клас с профил „административно обслужване“. Кандидатства в Минно-геоложкия университет, после опитва в СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „българска филология“. Запътва се и към Нов български университет, за да се яви на топ-тест, който гарантира избирането на професия. Отказва се, защото сумата за семестъра по „актьорско майсторство“ е непосилен. Хваща се за година и работи като спортен организатор в клуба за хора със зрителни увреждания „Феникс“.  В един момент си казва, че ще кандидатства в НАТФИЗ и влиза от раз. Тогава е на 19 г. и е приет в класа на проф. Иван Добчев.

НАЙ-ВАЖНИЯТ УРОК Е ДА НЕ СЕ ОТКАЗВАМЕ!

„Много неща съм научил от него, но най-запомнящия урок от моят професор, който ми остана завинаги в съзнанието, е да не се отказвам. Бъди куче на сцената! Дръж фасона и умри! Ако трябва да го обясня, посланието е да можеш да издържиш, да не се оплакваш, да стискаш зъби. Проф. Добчев много пъти е разбивал състояния в мен, направо ме разцепваше. Сега съм му благодарен за това, че ни научи да бъдем твърди, да издържаме на всякакви трудности. Научи ни да не ни е лесно. Лесно ли ти е на сцената – тогава ти си мъртъв. Другият урок означава да не страдаш, да не преживяваш някакви неща, да не се оставяш лесно на драматургията, а да вървиш срещу нея. Трябва много да вярваш, да издържаш. И винаги да привнасяш нещо друго, различно. Винаги!“, посочва Митко Крумов.

ВЛИЗА В ЗАТВОРА И В КЛИНИКА ЗАРАДИ ФИЛМА „ХРИСТО“

Актьорът Димитър Крумов е селектиран за участие във филма „Христо“ на режисьорите Григор Лефтеров и Тодор Мацанов, оператор е Ненад Бороевич. Лентата излиза на 11 май 2016 г. Публиката обаче не знае, че Митко влиза в затвор и в клиника, за да усети персонажа си. 

„Кастингът за игралният филм продължи близо година. До ден днешен съм благодарен на режисьорите, които замразиха проекта за цяла година, за да ни дадат възможността спокойно да  изкараме дебютните си спектакли в НАТФИЗ. По идея на продуцентите изкарах два месеца в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм на столичната улица „Пиротска“,  в стационарния блок в Суходол, работех със затворници от затворническото общежитие „Казичене“.  Влязохме под прикритие, за да чистим. Идеята бе да бъдем близко до прототипите на героите, които ще изиграем. В затвора бях почти седмица – от сутрин, до вечер. Не сме преспивали. Чистихме складове, за да можем да се общуваме с лишените от свобода. Единият, с когото повече си говорихме, лежеше за двойно убийство. В клиниката за наркомании и алкохолизъм успях да бъде сред анонимни алкохолици, наркозависими – на метадонова основа. В един момент стана тегаво, бяхме там  почти два месеца. Видях хора, които са имали всичко, а после животът им се преобръща и остават изведнъж на улицата. Тези срещи ме промениха много“, заключава Димитър, който играе героя Ванчо в игралният филм, който грабва множество награди – в това число и от филмовия фестивал във Варшава. За постижението си Димитър Крумов е отличен с награда за поддържаща роля от Българската филмова академия.

 * * *

ОТВОРЕН ФИНАЛ

В края на нашия разговор реших да го провокирам с въпроса: „Какво мечтаеш да изиграеш в театъра?“
Отговори кратко: „Искам роля без текст!“

Следващото представление на „Това НЕ е Хамлет“ е на 6-ти декември в Театрална работилница „Сфумато“.

Фейсбук – страница : https://www.facebook.com/nothamlet/ 
Сподели

Коментари

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg