ONLINE MEDIA | ОНЛАЙН МЕДИЯ
Репортаж

В ЗАВЕДЕНИЕТО “МУЗЕЯТ” ПЛАЩАШ С КАРТА СЛЕД СКАНДАЛ, ПОСЛЕ ТИ ВЗИМАТ ФИСКАЛНИЯ БОН

Заведението "Музеят". Центърът на София. На влизане с приятели питам: "Дали ще мога да платя с карта?" Отговорът е положителен. 30 минути по-късно искаме сметката. Същата сервитьорка вече от позицията на последна инстанция ми заявява, че не мога да платя с карта, а само в брой?! И още, че искат да си вземат фискалния бон, нищо, че той трябва да остане за клиента. Наивно питам дали няма практика да се издава дубликат за отчет, за бара и т.н. Започва едно дърпане на бележката ... След още 10 минути всичко си идва по местата в хода на интензивен разговор с управителката и разбирайки, че съм журналист. Все пак реших да споделя историята и опита си, защото утре Вие може да сте на моето място. Аз вече едва ли ще посетя това заведение.
Репортаж
ЙОАННА-ИЗАБЕЛЛА ВЪРБАНОВА: "ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕМ ТАКА, КАКТО БИХМЕ МОГЛИ?"
Репортаж
ЙОАННА-ИЗАБЕЛЛА ВЪРБАНОВА: "ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕМ ТАКА, КАКТО БИХМЕ МОГЛИ?"


The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер

София, 04-04-2019 г. | Йоанна-Изабелла Върбанова е студентка по актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на обичания актьор от трупата на столичния театър "Зад канала" - доц.д-р Пенко Господинов. Звездата й изгря след участие в онлайн-проекта "Не така, брат!" и телевизионния сериал на бТВ "Скъпи наследници". Младата актриса има зад гърба си участие и в два пълнометражни български игрални филма: "Момичето от ниЗката земя" и "6 и 1 наум" (продуцент и режисьор Лъчезар Петров), който и донесе и номинация за главна женска роля на фестивала в Ница. Заедно със своите колеги от класа на Пенко Господинов тя участва и в две представления в Учебния театър на НАТФИЗ - "Ромео и Жулиета"(реж.: Пенко Господинов) и "Платонов" (реж. и адаптация: Крис Шарков).

Няколко дни след втората премиера и преди серията от представления, които ще дадат студентите, потърсихме Йоанна-Изабелла, за да поговорим именно за най-новата сценична продукция - "Платонов" на Чехов.

Честита премиера! Радваш ли се на успеха на първите спектакли и би ли ни казала повече за началото - от кога започнаха репетициите на "Платонов"?
Благодаря Ви за вниманието и възможността да разкажа повече за най-новата ни продукция. Не мога да дам оценка за това колко успешни бяха двете премиери, но със сигурност се радвахме на нестихващите аплодисменти. После видях, че освен мен почти всички плачеха от радост. Това бе едно вълнуващо и запомнящо се преживяване за всеки млад артист - финалът на едно ново изпитание, съчетано с радостта от актьорското постижение на всеки един от нас. Мисля, че всеки направи своите крачки и израстна с работата и заглавията, които вече играем на сцената на НАТФИЗ.  Работата по "Платонов" започна в края на месец ноември и началото на декември. Иначе, преди това, всеки се запознаваше с пиесата, анализирахме текста. Основната ни работа бе с режисьора-постановчик Крис Шарков. Изборът на заглавието бе на нашия художествен ръководител - доц. д-р Пенко Господинов, който много обичаме и уважаваме. Защото всяка секунда той изисква изключително много от нас, раздава се на максимум, критичен е, но и показва колко много държи на нас и ни обича. Все пак ние сме първият му клас. Мисля, че той е много повече от наш ментор в актьорската професия. И всички ние сме му изключително благодарни затова, че ни дава криле и шанс да навлезем и израснем в актьорската професия.  "Платонов" е първата пиеса на Чехов, която той пише едва на 18 години. Сякаш всички следващи негови пиеси са продължение на първата и дават в ретроспекция развитието и съдбата на Платонов. Това са "Три сестри", "Вишнева градина" ...

С какво пиесата е близко до Вас, младите актьори?
С това, че Чехов засяга такива теми, които не са подчинени на времето - и днес, и тогава, те остават актуални. Това са вечните въпроси:  за смисъла на живота, за това дали има Бог, за бащинството и отношенията в семейството. Повечето герои са на нашата възраст и  така са много близки до нас, от такава гледна точка. Оригиналната пиеса се състои от повече от 250 страници. Тя е създадена с много повече персонажи, в сравнение със сценичната ни адаптация. От нашата версия са "извадени" героите на по-голяма възраст, за да може актьорската генерална задача да бъде интерпретация на образ, който е еквивалентен на нас. По начина на тяхното мислене, ако сравним тяхното и нашето светоусещане, считам, че ние, студентите, сме като че ли все още малко незрели, съотнесено към образите, създадени от великия Чехов. Това се усети по време на репетиционния процес. И то е съвсем нормално. Днес времето е друго, животът, битът, всичко се е променило. Ние сме много по-динамични, екстремни, любопитни да преминем през границите на всичко в живота, сякаш извън табутата и отвъд лимитите.

Максимално близко ли остава сценичната адаптация до текста на Чехов? Запазена ли е достоверността или редакцията, все пак, чертае и нови хоризонти?
С този проект режисьорът Крис Шарков представя формата документален театър. Идеята е, че цялото действие и актьорска игра произтичат от нас, като отправната точка сме самите ние,  ние сме първопричината на всичко. Разбира се, това става чрез текста на Чехов. Доста от сцените са пренаписани. Да, има промени, за да се намери една по-съвременна комуникационна стилистика. Дори и от гледна точка на лексиката на езика. Ето, например, в онази епоха  хората винаги са общували помежду си разговорно в учтивата форма "Вие". По време на репетициите за всички ни стана ясно, че  в диалозите на сцената това ще стои някак чуждо и прекалено театрално. Затова пристъпихме към мотивирани промени. Целият екип обсъждаше, анализираше и редактираше всичко - линиите на действие, преживяванията, разгръщането на драматургията. Все пак, от тези стотици страници на Антон Павлович, трябваше да създадем спектакъл, с продължителност до 2 часа и 30 минути. 

Какви са сценографията и костюмите?Модерни и функционални ли са? Допълват ли замисъла и стилистиката на спектакъла?
Радвам се, че към проекта се присъедини едно младо и талантливо момиче - Ада Паунова. Тя в момента завършва Националната художествена академия, а вече е  работила в професионални театри и  има зад гърба си няколко представления.  Трябва да подчертаем, че героите в пиесата са хора от сой, богати, с класа и своя специфика. Актьорите виждаха персонажите си по определен начин. Но, все пак трябваше да отчитаме и факта, че работим и в определени бюджети, които трябва да покрият решенията и очакванията ни. Сценографията ни е много красиво странна. Има стил и класа, което е много хубаво. Самото пространство е на две нива. Едното - долу, наподобява басейн. Характерен подпис на режисьора Крис Шарков е решението му да използва мултимедия. Има дори вплетено използване на съвременните  СМС-и.  Решение, продиктувано от факта, че в днешното ни съвремие никой от нас не пише писма, а си общуваме по съвсем различен и нов начин. Много искахме да постигнем максимално съзвучие и припокриване с днешната реалност.  

Разкажи ни повече за твоя персонаж - Софья Егоровна. Каква е тя? 
Софья е много мистична жена и аз доста трудно стигнах до нея - като процес на моделиране на образа, изграждането й като психология и линия на представяне на персонажа. Трябваше ми доста време за анализ и осмисляне на героинята. За мен, Софья е изключително странно-мистично същество. Тя вярва с цялото си същество, че може да промени за добро света, че може и на всяка цена се стреми да помага на хората. Но, в същото време е изключително недоверчива към хората. Външно изглежда студена и надменна, дори зла. Според мен, зад това поведение се крие изключително силна емоционалност. Когато Софья остава сама, публиката трябва да види какво се случва издълбоко и истински в нейната душа. Има такива хора и в живота, които никога не  показват и не разкриват себе си и своите емоции, своите чувства пред и заради хората. Най-интересното за мен бе да направя това изграждане и този поглед към героинята ми - да видим какво се случва с такъв човек, когато той е поставен в нова среда и сред хора, които не познава. Софья Егоровна е изключително колеблива, когато трябва да вземе някаква по-глобално решение, но когато го направи - става най-смелото момиче в цялата пиеса и се бори да постигне онова, което иска и в което вярва. 

Какво научихте от новото заглавие, от репетиционния процес? За първи път студентите от класа са разделени на състави.
Интересното и любопитното е, че актьорите, които са разпределени на една роля в двата състава, по същество са много различни индивидуалности. Това вече бе изначално предизвикателство към двата отбора: как да направим ролите си индивидуално, ярко и различно, но, хем да не са копи-пейст - една спрямо друга като интерпретация, хем да не се отдалечим от концепцията, да не прекалим и да не станат в крайна сметка две съвсем различни, отделни, представления. Всеки трябваше да измине своя път към персонажа, да намери и да усети своя герой, и да не се страхува да го пресъздаде така, както наистина го вижда. Когато седиш в салона и активно не репетираш, а само наблюдаваш работата на режисьора с другия състав, имаш пълната свобода да работиш отстрани върху изграждането на героя, да го създадеш във въображението си, да го нарисуваш и доизградиш в детайл, наблюдавайки от друга гледна точка - тази, в салона. В главата ти идват много идеи, които би искал да пробваш на сцената. Чрез своето мислене и виждане моделираш образа така, както ти искаш. Но пък двата състава, все пак, полагат границите и лимитите чисто физически -  като разположение във времето на всички процеси. Така че актьорът трябва да се разположи спрямо обстоятелствата, в които е. Бяхме поставени максимално близко до реалния процес, такъв, какъвто е и в театрите. Винаги ще ни е нужно повече време, особено сега, когато сме студенти. Да усетим действието, да успеем да разпределим вътрешните преживявания на героя си в реалното действие на сцена, да имаме времето да се пренастроим спрямо партньорите си, да бъдем достатъчно сензитивни в играта с тях. Нещата са много и те ще улягат с времето. 

Какво е за теб "Платонов", но извън буквалните послания на драматургията? 
Усещането ми е, че като че ли има един персонаж, с който сякаш се идентифицира самият Чехов. Това е Осип. Той е някак много външен, натурален, първичен дори, характерен, изразява се просто.  И тук е мъдростта, защото казва толкова верни истини за хората, без да е част от тяхното общество или от тяхната каста. Струва ми се, че Чехов много пъти говори през този образ, изричайки запомнящи се послания. "Защо не живеем така, както бихме могли?" Тази фраза остана много силно в съзнанието ми. Това изречение,  което изрича главният ни герой - Платонов, за мен е ключово. Всички те, а и ние в живота, търсим щастието, искаме да го достигнем. Да объркаш любовта с нагона - това може да ти причини такъв срив, такъв трус, такова обръщане, подобно на Апокалипсис. И то между най-близки хора. Платонов създава многоъгълници с всички жени от пиесата. Той не знае и не прави разлика между любовта - като разтърсваща, обсебваща или окриляваща емоция; между влюбването, което може да те кара да полетиш или да не можеш да останеш буден всяка нощ; и съпоставянето им  единствено с първичния празен сексуален порив, каращ те да задоволиш плътското желание или да консумираш физически единствено даден човек. 

Какъв е катарзисът на твоята героиня?
Осъзнава, че там, където е търсила и е мислила, че ще намери разбиране, любов и щастие, всъщност намира само един фалшив герой. За Софья Егоровна любовта, като че ли не съществува и никога не е съществувала, тя е непостижимо усещане. Несподелената любов, излъганите очаквания, терзанията и болката, непостигнатата любов до унищожителната градация на личността... Всичко това е част от преживяванията на моята героиня.  Ключът към спектакъла за мен е убеждението, че играем пиеса за нещата от живота. Това е много съвременна и актуална драматургия. И не защото ние сме я осъвременили стилистично, а защото тя занимава младите хора, а и не само, с въпроси като тези: "Къде е нашият Бог? Има ли такъв? За смисъла и богатството за всеки да намери човек, който да обича и това да е взаимно. А има ли я истинската любов? Тя възможна ли е? Реално постижима ли е? Или е само химера, която цял живот търсим?" ...  Въпроси, които те докосват, които те ангажират и извън представлението, нали? 

Какъв е тогава отговорът на въпроса: Защо не живеем така, както бихме могли?
Нека да го живеем сега този живот! Пълноценно, пълнокръвно. Без да правим компромиси. Нека да правим всичко, което ни кара да бъдем щастливи и да се чувстваме живи, да бъдем влюбени и пристрастени към красотата на живота. Аз вярвам, че всичко това е постижимо, че целият смисъл започва и завършва с любовта - тази, между хората; между две сродни души;  между двете половинки на едно сърце; между двама души, които са част от едно цяло. Зная, че любовта съществува, че е постижима и я има. Пожелавам на всички да я търсят непрестанно, да я срещнат, да я изживеят и да я задържат! Но, това е шанс - благословение за едни, а за други - безвъзвратно изпуснато чудо.
---
(Снимка: Борис Луканов)

Олга Маркова с нова книга на София филм фест

Репортаж

София, 13-03-2019 г., Иван Върбанов за The News BG Reporter | "Последните остават първи" е най-новата книга на д.и. Олга Маркова, която бе представена на специално събитие на 13 март от 13:00 в рамките на "София филм фест". Премиерата на третата част от трилогията, посветена на майсторите на голямото кино, се състоя в присъствието на един от героите - Били Аугуст. И не само … В зала "Мати" на НДК бяха легендите - примабалерината Вера Кирова и актрисата Гинка Станчева, журналисти, участници и гости на кинофорума, студенти, представители на киногилдията, запалени почитатели на седмото изкуство. 

Идеята е на Стефан Китанов, а появата на книгата става благодарение на издателството е "Изток-Запад". Авторката изрази своята благодарност към тях с цитата на Вим Вендръс "На мечтите са им нужни криле".

Олга Маркова признава, че "Последните остават първи" е една колекция от творчески портрети, които са много повече от интервюта. Казва, че книгата е написана в непопулярна и своеобразна форма. Вярва, че ще бъде част от писмената памет за личностите на София филм фест и за ярките представители на съвременното кино. 

Маркова се среща с повече от 70 творци, между които: Карлос Саура, Сергей Параджанов, Джейн Фонда, Тед Кочев, Рупърт Еверет, Вим Вендерс, Карен Шахназаров, Джон Малкович, Ейбъл Ферара, Еманюел Куркол, Марлен Хуциев, Гойко Митич, Илдико Енеди, Роман Балаян, Франко Неро, Данис Танович, Нури Билге Джейлан, Хю Хъдсън и др.

"Тези срещи остават в душата ми. Последните мохикани на киното са ненадминати и няма изгледи да бъдат надскочени", убедено коментира Олга Маркова.

Премиерата на книгата е събитие, защото все по-рядко се появяват подобни трудове, посветени на киното. Седмото изкуство се променя непрекъснато. И не само заради динамиката на новото време и нагласите на публиката. Новата комуникация налага светлинни скорости на трансформации. Така новото днес, е вече остаряло след няколко дъха на зрителите, които все повече бързат да потребяват всякакво съдържание и отделят все по-малко от времето и вниманието си за значимите неща. А тежкото има нужда от усърдие и време - и за създаването му, и за възприемането му.

"От своите срещи с големите творци научих нещо много простичко - те правят филмите си, за да се развиват и да научават повече за всичко и за света, а не с претенцията да учат другите. Смисълът на глобалния свят е в личностното и творческо многообразие", посочи Олга Маркова.

Авторката разказа любопитни истории и случки, съпътстващи творческия процес на създаването на книгата. Говори на италиански с Лукино Висконти, вика дъщеря си с чартърен полет, за да й превежда на немски по време на интервюто й с Вернер Херцог в Гърция.

Костурица се оказва труден събеседник, сякаш костелив орех, заради специфичните изрази, които не могат да се преведат буквално, а са натоварени със специфичен смислов заряд или послание. На въпроса на Олга Маркова: "Защо използва вместо артисти толкова много аматьори във филмите си и как те идват на снимачната площадка?", режисьорът отговаря лаконично: "Като при лекар!".

Олга пребивава почти седмица на гости на световноизвестния Костурица и признава, че се е измъчила до степен на пълна умора в търсенето на смисъла на непреводимите фрази, които той използва.

Сред време разбира, че актьорите идват на снимачната площадка изцяло облечени единствено от продукцията, включително и по отношение на носеното от тях бельо. Отговорът на въпроса й как е била посрещната премиерата на поредната лента на Костурица съдържа също шокираща фраза: "Изпраха зялото пране"?!

След дълга главоблъсканица Олга разбира, че това е метафора, произтичаща от танцуването на партито на екипа с високо вдигнати ръце …

Премиерата на книгата "Последните остават първи" завърши с очакването за появата на следващата. "За да събереш толкова ярки и значими хора в една книга, трябва време", казва Олга Маркова. Но, публиката бе настоятелна в очакването да има следващо продължение на срещите й с емблематичните създатели на сериозното световно кино.

Олга Маркова е доктор по кинознание, преподава "Историята на киното" и "Кинодраматургия", дългогодишен журналист (повече от 45 години е автор в печата, била е зам.-главен и главен редактор), кинокритик, член на международните журита на най-престижните кинофестивали, сред които и Московския, автор на над 10 книги по проблеми на киното, които са отпечатани и на други езици.

>>> Още снимки вижте във Фейсбук-страницата ни - https://www.facebook.com/TheNewsBGReporter/posts/792080697813877?sfnsw=cl

НАВРЪХ 8-МИ МАРТ ВИ ПРЕДСТАВЯМЕ НЕГОСЛАВА СТАНОЕВИЧ, ЖУРНАЛИСТ ОТ СЪРБИЯ !

Репортаж

София, Иван Върбанов | Навръх 8-ми март в Съюза на българските журналисти гостува г-жа Негослава Станоевич, журналист. Негица, както я наричат приятелите й, пристигна в София и за да подкрепи своята лична приятелка - Снежана Тодорова, която посвещава две изключително интересни изложби с фотографии на своя съпруг - проф. д.ф.н. Александър Федотов.

Негослава има над 25 годишен стаж в пресата. След приватизацията на медии в Сърбия става една от най-популярните блогърки. Казва, че пише за всичко. Пази в сърцето и душата си преживяната болка от видяното по време на бомбардировките от 1999 г. на НАТО над Сърбия. Пред очите й  са картините на стотици невинни цивилни жертви. 

Негослава Станоевич е жена, която излъчва доброта, изключително лъчезарна е и с чисти душа и сърце. Признава, че самата тя е позитивен човек, който е възпитан да бъде честен, достоен и истински в мислите и делата си. "Каквото излъчваш и правиш, това се връща при теб. Бъдете добри и ще видите как всичко в живота Ви ще се нареди!", споделя Станоевич.

Навръх 8-ми март я заварваме в състояние на творчески подем. Негослава бе взела пастелите и за няколко часа създаде десетки цветни графики с цветя. Творбите й излъчваха любов и слънчево настроение. Прекъснахме я, за да поговорим и да я помолим да сподели съкровените си надежди, да се доближим до спомените, да чуем мислите й. 

Вижте срещата на Иван Върбанов с Негослава Станоевич в следващото видео:

Иван Върбанов: "Дигиталната среда промени медиите и комуникацията"

Репортаж

/интервю дадено за Андрей Вeлчев -
 гл. редактор на списание "Любословие" - медия за медиите" тук/

Интервю на Иван Върбанов за медията посветена на медии „Любословие“ в което уважания наш колега отговаря на въпросите на Андрей Велчев свързани със свободата на словото, новите медийните канали и платформи, както и за най-силното оръжие против медийните манипулации и опитите за подмяна на реалностите.


Във вашето представяне на личната ви страница твърдите, че “Новините трябва да казват на хората обективната истината”. Коя е всъщност обективната медийна истина?

Обективната журналистика и свободата на словото са сред стълбовете на демокрацията. Да, медиите не само информират и забавляват, но модерират и формират  общественото мнение. Те имат свой дълг, призвание и огромна отговорност. Въпросът е  как отразяват реалността, през каква призма пречупват медийните проекции на случващото се? Ако това е по законите на плурализма на гледните точки, обективността, професионалните и етичните стандарти на журналистиката, то медията изпълнява успешно и отговорно мисията си. Но, разбира се, отразяването би могло да бъде и през субективна гледна точка – тази на корпоративните или финансови интереси, на политико-икономическите зависимости, или като израз и функция на желанията за диктуване на нов дневен ред, на желанието за модериране на паралелни изкривени медийни реалности. Субективната гледна точка може да е изградена на база манипулации, изкривените огледала и създаването на лабиринт от послания с откровени лъжи, които трябва да доизграждат паралели на реалния живот. Ако това е налице, то тогава става дума за медийна подмяна. И тук идва темата за собствеността в медийната индустрия, за прозрачността на капиталите и идентифицирането на собствениците, за медийната концентрация, за процесите на регулацията и саморегулацията.

Медиите и журналистите трябва да работят за гарантиране на свободното право на изразяване и правото на информация. Виждам много медийни холограми на една и съща реалност, което за аудиторията днес се оказва предизвикателство, заради нелесната задача всеки да чуе и види, да прецени и да прозре фактите, проектирани от от медиийния свят. Мисля, че през 21 век аудиторията вече не може да бъде разглеждана само като пасивен консуматор на новини и съдържание. Публиката е активен участник в създаването и разпространението на новините. Потребителите на информация са субекти – участници в събитията. Едновременно с това те са създатели на медийно съдържание и разпространители – чрез безбройните комуникационни канали: социалните мрежи, интернет, блоговете, цялата свободна дигитална комуникация, която ни дава четвъртото измерение – Интернет.

И точно това многообразие на медийните канали и платформи е най-силното оръжие против медийните манипулации и опитите за подмяна на реалностите. Защото пазарът на информация е огромен и е много трудно да бъдат заглушени истината и фактите. Медийното съдържание на четири и повече екрана, свободата на социалната комуникация, възможността самата аудитория да създава и разпространява новини, новите медии, богатството от множество комуникационни канали за разпространение на информацията – всички тези компоненти градят новата медийна реалност.

„Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото този на приятеля“. Максимата е изказана от Чарлз Скот от „Гардиън“. Точно, нали! Считам, че е изключително важно единството на медийната гилдия по отношение на отстояването на професионалните и етичните стандарти в журналистиката. Както и по отношение на осъждането на отстъпленията от тях, посегателствата върху свободата на словото или върху колеги журналисти.

Ако в живота няма случайни неща, има ли случайни журналисти? 

Не бих казал, че където и да било има случайни хора, аптекари, сладкари, режисьори и т.н. В днешно време всеки, който притежава модерна техника, може да се превърне в репортер от мястото на събитието: снима, пише текст и разпространява през социалните медии, като така новината му може да достигне до огромна аудитория. Всички тези хора не са професионалисти по образование, но без да съзнават се превръщат в действащи репортери. Такъв е новият модерен свят на интернет – четвъртото измерение, което преобрази медиите и комуникацията. Именно дигиталната среда прекрои и трансформира медиите в единен медиен микс. Днес нито една традиционна медия не е едностранна по форма.

Радиото вече се визуализира, информационните агенции имат звук и видео, телевизията предлага допълващи текстове на онлайн платформите си или изпреварващо съдържание спрямо емисиите си. Потребяването на информацията е  мигновено. Пресата също промени формата си в цифровата среда. Сайтовете на вестниците допълват основното съдържание; представят информация, за която няма място в ограниченото пространство на печатно тяло; проследяват темите и събитията в развитие.

В новата цифрова среда, в свободното море от информация, е ясно видим рискът по отношение на  достоверността на информацията. Сред  дигиталните информационни опасности е възможността непотвърдена информация да бъде разпространена и мултиплицирана лавинообразно от стотици сайтове за минути. Именно в този контекст темата за доверието в медиите е сред най-важните компоненти редом с обективността, свободното слово и независимостта. Считам, че традиционните и онлайн медии имат двупосочно взаимно влияние по посока на модернизирането на комуникацията, опазването на традицията, спазването на стандартите и етичните норми.

Да се върна на въпроса: дали има случайни хора в професията? Мисля, че  всеки един журналист се защитава ежедневно с работата си, а медийният пазар и аудиторията  дават във времето оценка за професионализма на всеки и за авторитета на отделната медия. Горд съм, че от няколко години съм част от екипа на БНР – националният информационен лидер, медията, която налага стандартите, която пази радиотрадицията вече 80 години, в която журналистите наистина са свободни да упражняват професионалните си задължение според собствените си критерии и етична съвест.

Липсват ли ви ефирът и печатното слово?

И да, и не. Самият аз пиша много, защото като ПР имам  задължението и функцията да модерирам информация, като на практика пиша новините от и за БНР. Тази комуникация е много близка до журналистическата ми работата във вестник „Класа“, където списвах страницата „Медии и реклама“. Да, ефирът дава голям адреналин, удоволствие, страст, и е една магия, която поражда незабравимо усещане. Отнасям се разумно към новите етапи от моето развитие и следвам с огромна радост и любопитство пътя си. Мисля, че в живота всичко се случва в логична последователност. Анализирайки онова, което е зад гърба ми  – опит и постижения,  със сигурност мога да кажа, че всички  натрупани знания и умения, придобити по време на моята работата в телевизията, във вестника, в живота, са от полза в новото ми поприще. Радостен съм, че колеги от пресата ме канят и публикуват мои авторски материали.


За да откриеш новината, трябват интуиция, усет, талант и какво още?
Мисля, че любопитството е най-важно – и в живота, и в професията, редом с дисциплината, упоритостта в преследването на новината, в откриването на всичките й аспекти, обстоятелства, детайли. Нужна е честност и сърцатост в работата, широка култура,  умението да следваш логиката и да виждаш взаимовръзките, желание да разширяваш ежедневно хоризонтите на собствения си мироглед и светоусещане, умение да чуеш в определени критични моменти  интуицията си, да бъдеш бърз и концентриран в препредаването на информацията. Сред най-важните качества са още и рефлексът да питаш, да не се страхуваш да задаваш въпросите: кой, какво, къде, кога, защо…., да настояваш да получиш отговорите на въпросите си докрай. Важно е да притежаваш  инат, да не спираш, да не се отказваш. И още: да отстояваш реалистично новината и истината за събитието, да ги представиш и  предадеш на публиката такива, каквито са. В основата на новинарството е работата със собствени източници.  Най-голямата радост от добре свършената работа е да откриеш твоята новина, да я съобщиш  и да видиш, че тя се мултиплицира в медийното пространство, а другите медии и колеги цитират твоята информация.


По какво си приличат музиката, медиите и PR?
По удоволствието и радостта от допира с тях. Те създават светове, които винаги, ако са истински, те докосват. Мисля, че фалшът в музиката и в комуникацията осезаемо се усеща, той не може да бъде скрит и винаги се познава. Креативността, талантът, творчеството  – всичко това го има в музиката, в медиите и в ПР-а. Музиката, медиите и ПР-ът си приличат и по логиката, алгоритмичните закони на работата, майсторството, способността да докоснеш аудиторията, да я накараш да ти повярва, да те следва, да те аплодира дори. Виртуозният музикантът търси и постига хармонията чрез звуковете, а добрият журналист се стреми да създаде благозвучието на точно подбраните думи в текст.

Стойностната музика и журналистическите постижения остават във времето. Имената на композитори, музиканти, певци, творци, водещи, репортери, журналисти  – също. А всеки един от тях, със своя принос и класа,  гради величието на театъра и авторитета на медията. В изкуството и журналистиката имаш свободата да бъдеш креативен в творческия процес, но задължително трябва да си честен, отдаден, постоянен, да не спираш да търсиш истината, която е само една.

В личен план констатирам нещо много любопитно. Журналистиката ме срещна с хора, до които не бих могъл да се докосна на сцената. Сред тях са Монтсерат Кабайе, Силви Вартан, Сесилия Саркози, артистите от Кралския балет на Испания, Андреа Бочели, Васко Василев, Кърт Елинг, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго  и много други.


Вашето пожелание към колегите в комуникационния бранш и към негово величество –читателя (на всички медии и в частност на „Любословие”?

Винаги се стремете да търсите, да откривате и да казвате Истината! Абстрактна истина няма. Истина в контекст – също, както и относителна истина. Истината е винаги само една! И тя излиза винаги наяве. Не бива да забравяме, че всички: журналисти, медии, комуникационни специалисти, работим в името и за нашата аудитория. Лоялността към нея трябва да е водеща. Да си четвърта власт е сила, право и огромна отговорност. Медиите са гарант на демокрацията!

###

ВСИЧКИ ПУБЛИКАЦИИ ВИЖТЕ НА АРХИВНАТА ПЛАТФОРМА https://newsbgreporter.blogspot.bg/

МЕДИЯ - ПАРТНЬОР

Репортаж
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg