ONLINE MEDIA | ОНЛАЙН МЕДИЯ
The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер ®

ЗАД КУЛИСИТЕ НА СБЖ

Коментари

  1. ДРУЖЕСТВО № 44 СЕ СЪБИРА ДА ИЗБИРА ДЕЛЕГАТИ ЗА КОНГРЕСА, НО „НЕУДОБНИТЕ“ ЧЛЕНОВЕ НЕ СА ПОКАНЕНИ.
  2. КОЛКО СА СЪБРАНИТЕ СРЕДСТВА ОТ КОЛЕДНИЯ БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР В ПОЛЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ НА КУЛТУРАТА?
  3. КЛОНИРАТ ДРУЖЕСТВА ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ.
  4. БЕЗ ЗАПЛАТИ В СБЖ ПРЕДИ КОЛЕДА


Автор: Иван Върбанов
София, 21-12-2019 г.

Управителният съвет на СБЖ реши да свика Отчетно-изборно събрание на 14-ти и 15-ти март 2020 година. Решението бе взето на 18-ти октомври 2019 г. - същия ден бях освободен/отзован като Главен секретар, а и в ролята си на член на УС на СБЖ, по мое желание, след депозирано заявление с мотива, че МАНДАТЪТ НА ТОВА РЪКОВОДСТВО Е ИЗТЕКЪЛ ОЩЕ НА 19-ти март 2019 г.

С решението си за свикване на Общо събрание на СБЖ през март 2020 година на практика Управителният съвет удължи неправомерно своя мандат с година над периода, който е регламентиран от Устава – ръководството се избира за 4 години, не за 5.

Днес, 21-ви декември, до мен достигна информация, че 44-то дружество на СБЖ, в което и аз членувам, с председател – Председателката на СБЖ, е провело преди няколко дни своето събрание, което е имало задачата да избере свои делегатите за предстоящия изборен форум на организацията.

За насрочването и провеждането на събранието на дружеството не съм бил нито уведомен, нито поканен по надлежния ред – по телефона, по имейл или с писмо. Напротив: УМИШЛЕНО СЪМ ПРОПУСНАТ, НЕ СЪМ БИЛ ИНФОРМИРАН, НЕ СЪМ БИЛ ПОКАНЕН ДА ПРИСЪСТВАМ. За мен – по очаквани разбираеми причини. И най-важната - защото съм неудобен. Опасно е да присъствам на събранието, което може да ме посочи за делегат на предстоящия през март 2020 г. Конгрес.

ЗАЩО?

За неинформираните нека поясня, че само делегатите на Общото събрание (Конгреса) на СБЖ могат да бъдат предлагани и избирани за членове на ръководството – Управителен съвет, Председател, Контролен съвет, Етична комисия.
Сега всичко Ви стана ясно, нали?

Делегатите на Конгреса пък се излъчат по квоти от дружествата на СБЖ.

Лесно е да режисираш и предизвестиш всичко, ако си самонадеян и с цената на всичко искаш да бъде на твоето. И така: бившият Главен секретар, който е член на 44-то дружество, с председател – Председателката на СБЖ, пропуска да покани на събранието на дружеството неудобната фигура, защото има вероятност той да бъде посочен за делегат на Общото събрание, а като делегат – да бъде издигнат и номиниран за член на ръководните органи на СБЖ. Всичко е парирано с хитрия административен ход - той да не бъде уведомяван за събранието. След като не присъства пропуска всички следващи хипотетични възможности. Не може да бъде излъчен за делегат и следователно няма да може да бъде издигнат на Конгреса за каквато и да е позиция. Просто и хитро изиграно.

Ето Ви нагледна и точна схема как се предрешават и режисират предстоящите избори в СБЖ.

Елиминират се неудобните конкуренти с процедурно-административни хватки. И така се постила пътеката за така бленуваното преизбиране на шефката на СБЖ, а и членовете от постоянното присъствие в Управителния съвет.

Защото изходът от изборите по време Конгреса се подготвя/аранжира/режисира и предпоставя още сега. Защото най-важното е да бъдат подредени правилните хора за делегати. Техният глас е най-важен, защото те ще гласуват за Председател и членове на Управителния съвет. Ако те са „наши“, правилните и верни хора, то проблем няма – всичко си остава по старому, преизбираме ръководството, статуквото се циментира за още 4 години.

Естествено е, че има и други също така важни обстоятелства около „правилното“ организиране и провеждане на изборите в СБЖ. Надявам се, че журналистическата колегия ще настоява и ще изисква пълна прозрачност и тотален контрол над процеса, броенето, вида на урните, гласуването в залата и най-важното: броенето на бюлетините да става пред делегатите в залата, а не някъде другаде.

Сигнализирам публично за казуса, защото ми е любопитно какво се случва в другите дружества? Има ли подобен план и действия и към други членове на СБЖ, които с право мога да нарека неудобни?

НЕКА КАЖА СЪВСЕМ ЯСНО:

Нямам никакви планове, свързани със Съюза, защото видях от вътре много неща и със сигурност не мисля, че искам да бъда част от удобното статукво. Оповестявам нещата, за да е пределно ясно всичко и защото държа името ми да е неопетнено. Не искам да има никакви въпросителни или сянка на съмнения около моите решения, действия или позиции.


И ОЩЕ ПО КАЗУСА:

По информация на секретаря на 44-то дружеството, който е ангажиран с обявяването и комуникацията с членовете и сигнализирането им за събрание (или съответно му се разпорежда да  пропусне уведомяването на неудобните лица, което става по поръчка на шефката), сред избраните делегати, освен членове на сегашния УС е и член на рекламния отдел на Софийската опера, както и дама, която е избрана наскоро през септември за член на СБЖ, защото е близка приятелка на Председателката и явно е нужна за нейна подкрепа на Конгреса.

Дамата, която е била зам.-директор на библиотека на национална научна институция, като незаменим специалист, бе ангажирана за два продължителни периода на хонорар като консултант по дигитализирането на архивния фонд на СБЖ. Вярната приятелка е и двигател и инициатор на кандидатурата на СБЖ с проект пред фонд „Руский мир“. За кандидатурата на СБЖ са подадени документи, но без за това да е информиран УС на СБЖ или членовете на Съвета да са обсъждали темата и параметрите и кандидатурата на организацията за грантова финансова помощ от руската организация. Пак съвсем наскоро стана ясно, че проектът, който е подаден от името на СБЖ, е одобрен да получи финансова подкрепа. Очаква се да има своята реализация чрез поредица прояви в СБЖ през месец февруари 2020 г. Координатор на проекта е въпросната дама, а дейностите и средствата ще се калкулират от Главната счетоводителка на СБЖ. Провеждането на кампанията и самият проект не е ясно как ще бъдат посрещнати от членовете, обществеността и професионалната журналистическа гилдия, доколкото СБЖ по статут е национална представителна организация, която би трябвало да е равноотдалечена от партии, политически субекти и да не се поддава на влияния, да не пропагандира идейни или други външнополитически доктрини, особено в противовес на националните приоритети на развитие и ангажираност на държавата ни. Фонд "Руский мир" подпомага финансово проекти, които популяризират руския език, програми за неговото изучаване, подпомагат културно-хуманитарното сътрудничество с Руската Федерация, съдействат за въздействието на рускоезичните средства за масова информация зад граница. Подкрепата на фонда за СБЖ е обявено тук - https://russkiymir.ru/grants/status.php?PAGEN_1=5

За награда, близката приятелка на Председателката е приета за член на СБЖ и е утвърдена за такава на заседание на Организационната комисия на СБЖ от месец септември 2019 година. Какъв е журналистическият й актив, практика и реализация - не е ясно? Тъкмо обратното - такъв липсва! А на последното заседание на 44-то дружество е избрана за делегат на Конгреса. Очаквам, че е с опция да стане и незаменим член на ръководството?! Така де – да бъде опора на своята близка. (https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=43880)

* * *

В секция „Съюзен живот“ в сайта на СБЖ (https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36) могат да бъдат проследени всички ходове по прегрупирането на силите, приемането и отпадането на дружества и хора. Така например от последното заседание на Организационната комисия, проведено на 18-ти декември, се вижда, че са създадени две нови дружества с номера № 10 и № 5, което по същество е клониране на съществуващото дружество № 79 в две нови разклонения, които ще бъдат оглавявани съответно от председателката и секретарката на старата организационна структура (Дружество 79), коeто не става ясно дали е закрито и кога е станало това?!

Справка на сайта на СБЖ тук – https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8233, показва, че :

Дружество № 79 е на СП. "БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД"
с председател Юлиана ТОМОВА

Справка отново от сайта на СБЖ тук - https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=44816,
показва, че вече то е разклонено, както следва:

а/ № 5 - СПИСАНИЕ ,,БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД“, СОФИЯ, С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮЛИЯНА ТОМОВА
б/ № 10 - САЙТ ,,ДИПЛОМАТИЧЕСКИ СПЕКТЪР“, СОФИЯ, С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ПАВЛОВА

Помислих си, че това се прави, за да се осигурят повече делегати, които ще гласуват в подкрепа.
Само си го помислих ...

* * *

Ветераните от сферата на културата и изкуството, които са настанени в Дома на Министерството на културата, бяха подпомогнати с набиране на средства от Коледен благотворителен базар в СБЖ. Водеща на събитието, проведено на 15-ти декември в Клуб „Журналист“, е била Искра Ангелова. https://sbj-bg.eu/index.php?t=44748

Но, нито на сайта на Съюза има информация, нито някой от ветераните, сред които и самият секретар на 44-то дружество Величко Хинов, настанен в Дома, знаят: КАКВА ТОЧНО СУМА Е СЪБРАНА ОТ БАЗАРА? КЪДЕ Е ПОСТЪПИЛА? НА КОЙ Е ПРЕДАДЕНА? ИМА ЛИ ОТЧЕТНОСТ? От публикация на сайта на СБЖ се вижда, че лично Томас Лафчис е дарил средства. Хубаво е хората от Дома да получат отговори, а и публично да бъде изнесена информация за отчетността и стойността на събраните средства. Дано се случи!

* * *

Нека добавя и още един любопитен ракурс: Събитието се е провело в Клуб „Журналист. Официално клубът е нает от фирма по договор, която оперира само територията на бара и кухнята. (Решението за обявяване на конкурс бе взето на 18-ти септември 2018 г. - https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=40628 .) Но, от името на фирмата на бара работи член на Управителния съвет, който е и на трудов договор като щатен служител на СБЖ – библиотекар. Да, има решение на УС от 13-ти април 2018 г. (https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38984 ), с което членовете на Съвета решават да има управител на Клуб „Журналист“. Но, философията на това решение бе този управител да се грижи за събитията, които се провеждат в залата, не да извършва търговска дейност от името на фирмата. Чудя се как дружествата, които редовно си провеждат организационните събрания точно на това място не виждат и не задават въпроси защо член на Управителния съвет, щатен служител на администрацията, работи зад бара? А може би всички си има съответното обяснение ...

* * *

И най – любопитното: Стана ясно, че в делегацията на СБЖ, която е посетила Китай по линия на журналистическия обмен, в последната група, вместо да присъства действащ журналист (каквато е идеята на тези журналистически ротационни рейдове), е бил включен правен съветник на СБЖ. Според запознати, той е бил предложен и за член на СБЖ от водеща фигура в Управителен съвет, но към момента, за щастие, няма информация това да е било прието. Явно идеята е била юристът да бъде приет са член на Съюза, а след това и издигнат като ефективен член на ръководството?! Така неговата решаваща и водеща роля във взимането на решения за управлeнието, както и инженерната му конструкторска роля на процеси и събития в съюза, ще бъде логично официализирана.

* * *

Дано финансовото състояние бъде добро, организацията да бъде стабилна и да има своя авторитет. Но към момента данните не са позитивни. До мен достигна информацията, че за месец декември не са достигнали и липсват средства за изплащане на заплатите на администрацията.

А в структурата на щатните служители, които са на трудови договори и повечето са пенсионери, присъства и над 80-годишната портиерка, която никой не е в състояние да освободи от трудовите повинности, въпреки преклонната й възраст. Служителката е натоварена с извънредната задача да следи и докладва за всичко, което се случва в сградата, по отношение на посетителите - кой къде отива, при кого, защо, колко се е бавил, да разрешава достъпа на външни лица, да следи за отношенията между служителите и членовете. Портиерката често е и източник на разпространена от нея субективна информация, която изкривява факти и обстоятелства в изгода на определени интереси и лица. Ролята й на куче - пазач й гарантира пожизнения пост на КПП-то на СБЖ. Впечатляващи са нивата на заплащане на членовете на администрацията – съотнесено към степента им на образование или квалификация. Отговорността и политиката по отношение на човешкия ресурс се определя от работодателя – Председателката, а и от Управителния съвет. Реформи, въпреки предложенията, не можаха да бъдат проведени.

Явно, финансовите резултати, са повече от обезпокоителни и песимистични.

Предстоят интересни избори в СБЖ, нали?!

* * *

ИВАН ВЪРБАНОВ: СМИРЕНИЕ ПРЕД ПАМЕТТА НА АПОСТОЛА

София, 19 февруари 2020 г.
©️ Иван Върбанов

Смирение! Озаптете егото си и противоборствата! Пазете чиста и свята републиката и служете на народа! Сведете глава в знак на почит и преклонение пред Дякона Левски! Стига всеки ден скандали, хули, заплахи, перчене от пиедесталите на властта!

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи", ни завеща Васил Левски.

Такива ли са днешните ни водачи?

”Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори!”  - В.Левски

МОЕТО ЛЮБИМО РАДИО - БНР, СТАНА НА 85 ГОДИНИ!

Автор: Иван Върбанов
София, 25.01.2020 г.


Моето любимо радио - Българското национално радио, отбелязва днес - 25-ти януари, своя 85-ти рожден ден.

Всичко се узаконява с царския указ на Борис III, с който радиоразпръскването става държавна дейност. Радиостанциите в София, Стара Загора и Варна са част от мрежата на държавното радио. Начело на Радио София застава Панайот Тодоров - Сирак Скитник. 

МАЛКО ИСТОРИЯ

Радио София има и свои музикални състави. На 3 септември 1935 г. в програмата на радиото за първи път звучи изпълнение на “Оркестър на студиото на Радио София”, станал известен по-късно като салонен оркестър на Радио София. После се появява "Джаз оркестъра на Радио София". През пролетта на 1936 г. в ефира вече звучи народна музика в изпълнение на “Бистришката четворка”, а на 6 юни 1936 г. се появява в ефира първата формация на “Струнен квартет Аврамов”. През 1937 г. Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов, който изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него. В този период в програмата влизат с участие детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев - “Детска радост”. В Радио София се оформят и съставите за народна музика “Тракийска тройка”, “Угърчинска група”, групата на Цвятко Благоев, “Народна петорка” и “Народна седморка”. Благодарение на музикалния уредник на Радио София - композитора Димитър Ненов, Радио София се превръща в притегателен център за младите таланти - певци и инструменталисти. Концерти в програмата изнасят пианистите Петър Ступел, Юри Буков, Люба Енчева, Мара Петкова, цигуларите Митко Събев, Васко Абаджиев, Добрин Петков, Петко Христосков, певиците Иванка Митева, Райна Гецова, Надя Бърдарова и Димитър Кожухаров. Много от българските композитори създават произведения специално за радиопрограмата. Тези произведения имат своите премиери в радиото като много от тях се излъчват “на живо”. Това са произведенията на композиторите П. Владигеров, Л. Пипков, Д. Ненов, М. Големинов, И. Кавалджиев, Ц. Цанков, А. Стоянов, В. Стоянов, П. Хаджиев и Йоско Йосифов. Тези композитори оставят своите авторски партитури в Радио София и така се създава “Нототеката на радиото”. В нототеката се съхраняват оригинални партитури на композиторите Димитър Ненов, Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Марин Големинов, Йоско Йосифов. Всяка от творбите е звучала първо в радиоефира и е писана специално за държавното радио на България, основано през януари 1935 г. Заслугата да може днес да се разгърнат авторските партитури на големите български композитори е на музикалните уредници на радио "София" от началото на миналия век - Димитър Ненов и Боян Икономов. Идеята за музика, написана специално за радиото, се ражда когато средствата на медията за купуване на грамофонни плочи се оказват недостатъчни. Тогава Димитър Ненов решава да привлече български композитори да пишат музика, а премиерата й да е в ефира. С протекцията на главния уредник на радио "София" Сирак Скитник тази традиция е продължена и от Боян Икономов.

В този период от развитието на Българското радио започват да се излъчват и емисиите за чужбина на къси вълни.


РАДИОТО ДНЕС

Спомням си славното отбелязване на 80-годишнината на БНР. Екипът подготвяше сърцато и от душа всички прояви, които измисляхме и планирахме година по-рано. Мозъчен тръст работеше за идеи, слогани, прояви, концерти, събития. БНР е безспорният информационен лидер в радиоефира на България. Най-големият продуцент на българска култура и изкуство. Това не бяха само празнични послания, а безспорната истина и факт. "БНР - Властелинът на ефира" - бе наложен като мото на годишнината. Имаше много прояви, сред които поредицата от концертни турнета на съставите на БНР из страната и по Черноморието, премиери на книги, салоните "Журналисти четат своя поезия", рубрики в радиоефира, отбелязване на златните гласове на Радиото и срещи с живите легенди на БНР, създаването на голяма инсталация- огромен макет на радио, от което звучаха програмите. Ребрандиране, промяна на сигналите на програмите, нови джингли, изнесени празнични студиа. Маестро Стефан Димитров дори написа специална песен за празника на БНР. Медия центъра на БНР бе домакин на редица пресконференции и срещи - от Монсарат Кабайе, та до Сесилия Саркози и медицинските сестри. Целият екип организираше с жар, сърцато и с блясък в очите десетки инициативи и събития с гордостта и в името на авторитета на своето Радио - БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО. Имаше и томбола с награда - луксозен автомобил за слушател. Кулминацията бе тържествения гала-концерт в НДК, връчения почетен знак на държавния глава тогава. Но най-вълнуващо и радостно бе празничното настроение и гордостта, която излъчваха всички, които работят и са част от БНР. Това няма да забравя никога.

ОТЛАГАТ ПРАЗНИКА НА РАДИОТО ЗА 85- ИЯ РОЖДЕН ДЕН?!

Днес, когато трябва да честитим 85-ия рожден ден на БНР, с изненада прочетох на сайта на Радиото, че празникът на БНР се отлага ?!?!!!!

Отлага се и една традиция - връчването на Годишните награди "Сирак Скитник"?!?!!!

И сега, внимание: ПРИЧИНАТА БИЛА, ЧЕ УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НЕ Е УТВЪРДИЛ НОВИЯТ БЮДЖЕТ НА БНР.

"Ръководството на БНР се извинява за причиненото неудобство на всички участници и гости. Поканите ще бъдат валидни за спектакъла, когато бъде насрочена нова дата за неговото провеждане", информира с прессъобщение ръководството /вече не зная кое - ново, старо, предишно, временно .../.


БНР ГО Е ИМАЛО И ЩЕ ГО ИМА И СЛЕД НАС!

Не разбирам как така се прави прецедент с лека ръка, безотговорно и напук на традицията, за сметка на авторитета на най-старата електронна медия у нас, погазват се всички норми и се накърнява името на БНР.

Та колко би струвала една церемония в Първо студио на Българското национално радио, която би могла да бъде реализирана с труда и сърцето на журналистите и работещите в Радиото, с наличието на потенциала, който е в медията - журналисти, водещи, редактори, музикални състави? Та не може ли БНР да организира и проведе своя празник без да е подвластно на бюджети, административни рокади, рокади по върховете, поредни сътресения?!

Кога ще се разбере, че Радиото това НЕ са началниците, а всички работещи в него. Радиото, това са журналистите и всички технически и творчески екипи, музикалните състави, техният самоотвержен ежедневен труд, тяхното усърдие, тяхната любов, тяхната отдаденост. В сбор с любовта на слушателите и вярната публика на БНР. 

Радиото е прекрасно смазан механизъм, който би могъл да работи независимо кой е директор или даже въпреки него. Работещите бедни журналисти /използвам този термин от мой колега и приятел, която го каза пред мен в телефонен разговор/ и всички служители на радиото са в някакъв непрекъснат стрес: кой е новият шеф, кой кого ще смени, кой кого ще уволни, ще има ли чистки, по какъв принцип, кой ще се вреди да е по-по-най, кое лоби от нови приближени ще вземе връх и надмощие пред новия началник и т.н. ... Защо са тези сътресения, интриги, брожения, вълнения и ненужно напрежение?! Не може ли хората да работят спокойно, а административните рокади да не бъдат най-важното нещо в Радиото? Та нали администрацията е призована да подпомага работата и процесите в медията, нали има редакционна независимост, която би трябвало да гарантира спокойната работа и ненамеса, нали има 85- годишна традиция и извървян път, който утвърди БНР като авторитетна и силна медия, информационен лидер, институция. 

Тогава?!

Отново колегите са със свити сърца, в очакване какво ще се случи?! Едни недоволстват, други не вярват, трети бързо се прегрупират, за да се възползват от поредната неясна ситуация. 

А Радиото го е имало и ще го има и след нас.

Не си представях, че Радиото ще посрещне рождения си ден без празник. 

А това е показателно за климата и цялата ситуация отвъд стените на Старата къща. 


МОИТЕ ПОЖЕЛАНИЯ

На празника бих искал да отправя пожелания към моите колеги от БНР.
Поздравления, за всичко онова, което правите ежедневно за Радиото!
Аплауз и уважение за Вашия труд - пред микрофона, в студиата, на концертния подиум, на терен с репортерския диктофон, с волята, куража и характера да бъдете гласа на Истината, да бъдете първи, да покажете максимално обективно фактите и събитията.
Бъдете все така най-добрите професионалисти!
Пазете и отстоявайте стандартите и етичните норми в професията!
Търсете и показвайте единствено и само Истината!
Не се страхувайте и бъдете достойни журналисти на честта, както показахте, че можете да бъдете в редица кризисни ситуации през годините.
БНР е институция и остров на обективна журналистика.
Радиото е и ще бъде независима медия, защото Вие и Вашия свободен дух я правите такава.
БНР е музика, театър и изкуство.
Не с пречупвайте и устоявайте на предизвикателствата - финансови, административни, човешки, за да бъдете себе си.
Имате дълг и отговорност към слушателите, а да си журналист от БНР е чест и кауза. 

Честит празник, колеги!

БНР на 85 - "Медийната институция в ефира на България"

ВЛАСТТА СЕ ОПИТВА ДА ОВЛАДЕЕ ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ

Автор: Иван Върбанов

След срещата на Генералния секретар на „Репортери без граници“ с премиера Борисов стана ясно, че той му поръча да се ускорят всички процеси по стабилизирането на медийната среда у нас. Кристоф Делоар постанови министър-председателят да има водеща роля като катализатор на подобряването на тази медийна среда. 

И разбира се – последва светкавична реакция. Шефът на парламентарната комисия по култура и медии – скулпторът Вежди Рашидов, който подписва официалната си кореспонденция с титлата „член-кореспондент“, издаде заповед и сформира работна група, която да работи по промени или нов Закон за радиото и телевизията. Това е успоредна формация на вече ситуираната такава група към Министерството на културата, но с фокус на действие аудио-визуалната медийна директива на Съвета на Европа, която трябва да бъде транспонирана в родното законодателство.

На всичкото отгоре член-кореспондентът Рашидов излезе със свое изявление в ефира на подопечната БНТ като заяви гордо, че:
1. Парламентът трябва да избира Генералните директори на обществените БНТ и БНР;
2. Мандатите на Генералните директори трябва да бъдат увеличени от 3 на 5 години.

КАКЪВ ДА БЪДЕ МАНДАТЪТ НА ГЕНЕРАЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ И КОЙ ДА ГИ ИЗБИРА?

Какво излиза? Че фигурата на Генералният директор на обществената медия (БНТ, БНР) e изключително важна за властта. Защо? Защото той е ключова фигура. На първо място – генералният директор е работодател на всички служители, той разписва трудовите договори на администрацията и журналистите. Съответно – да уволнява или назначава, неудобните и да привлича удобни за него, а от там и за властта журналисти. Ако Гендирът е партийно спусната фигура, с кабинет в партийната централа на управляващата партия, то той не само, че ще бъде послушен, но и директно ще провежда интересите на политическата върхушка, която е силната в момента. Генералният директор също така управлява ресурс от над 40 милиона лева, през него минават обществените поръчки, възлагането им на удобни „наши“ фирми и съответно отсвирването на другите фирми, както и всякакъв вид други възлагания, свързани с разходването на публичните средства. Ако Генералният директор получи мандат не 3 години, както е сега, а 5 години и „спечели“ два последователни мандата, то за 10 години той ще има прекомерна власт. А какво правим, ако той е предизвиква кризи като управленец или е вреден за медията? Само за първия период от пет години удобният за властта и избран от мнозинството в парламента шеф ще разчисти всички критични журналисти със замах. Иначе, защо не направим генералните директори направо с пожизнени мандати и да се знае, че всичко ще бъде под контрол.

Предложението ми: Генералните директори на БНТ и БНР да бъдат избирани както досега – с мандат от 3 години, но с опцията да преподписва своя договор след всяка първа година – след анализ и отчет на неговата мениджърска дейност и успеваемост. 

Генералните директори на БНТ и БНР да бъдат избирани от Обществения борд към Фонд „Радио и телевизия“. В него да има представители на: Парламента, Президента, редакционните колегии на двете обществени медии, действащи журналисти, синдикалните централи, обществени организации, университетски преподаватели, юристи. Тоест да бъде изграден борд с широко представителство, което да гарантира демократичност и отсъствие на доминираща група, фракция, партиен субект или друго формирование, което да поставя в ситуация на зависимост шефовете на БНТ и БНР. СЕМ да остане единствено с контролни функции по съдържанието и спазването на стандартите, разписани в закона.

ФИНАНСИРАНЕТО НА БНТ И БНР – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЗАВИСИМОСТ НА ВЛАСТТА НАД МЕДИИТЕ

Как се издържат обществените медии? Основно от данъкоплатците, които вливат финансов ресурс в бюджета, който пък се разпределя от правителството и се гласува в Парламента. Разбира се има и допълнителни ресурси – малка квота реклама, приходи от собствени дейности и т.н. Но основните милиони идват от нас, данъкоплатците през бюджета. 

Властта често казва: Ще ви дадем толкова пари. Или – Няма да ви дадем, ще Ви орежем бюджета, защото ...  Така излиза, че министърът на финансите вади от джоба си пари и решава дали да даде и на кого. Както се случва и с парите, които се насочват към определени удобни медии по време на предизборните кампании или със европейските средства по комуникационните програми. Те се предоставят пак на любимците и на „нашите“ медии. Онези, които си позволяват да не са ласкателни и критични – най-често не получават нищо, или съвсем символични суми, колкото да не е без хич. 

И така, за да бъде неутрализирана подчинеността и овладяването на медиите по линията на отпускането на финансиране, то най-верния път е Фонд „Радио и телевизия“.

Този фонд е заложен преди почти 20-тина година в Закона за радио и телевизия, но не сработва. А и защо да сработва, никой няма полза от това медиите да се демократизират и еманципират от властта. 

Предложението ми: Парите на данъкоплатеца през данъците да бъдат вливани във Фонд „Радио и телевизия“. Той да има свой борд, както бе казано по-горе. Фондът да отпуска и контролира разходването на средства. С участието на Сметната палата, Агенцията за финансов и държавен контрол, инспектората на МФ и други ресорни институции. Но, да бъде спазена стриктно линията данъкоплатци – Фонд – БНТ и БНР. Така да бъде елиминирано влиянието, вмешателството и участието на политическите партии и силните на деня в определянето на финансовите рамки на бюджетите, а от там и да бъде нулирана тяхната пряка власт за формирането на реални или рестриктивни бюджети. Ето как финансирането ще стане прозрачно, а гражданите, с данък „Телевизия и радио“ сами ще отделят средствата и ще ги предоставят директно за двете обществени медии. Това би гарантирало равноотдалечеността на Радиото и Телевизията – майка от всички политически партии, независимостта им, свободата да създават обективна информация и да предоставят програмата, която отговаря на тяхната мисия – да представят всички групи, интереси и гледни точки, без да бъдат притеснявани от властта.

А примерите за вмешателство – и то не само в държавните, но и в търговските медии, са много. Няма смисъл да припомням поредицата от отстреляни неудобни журналисти – Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Милен Цветков, Мария Стоянова ... та да стигна до оставката от преди дни на Валя Ахчиева от БНТ.

Да, капиталът подчинява медията. Държавните – от волята на властта да даде или не необходимия бюджет на медията, да кадрува директно – чрез фигурата на генералните директори, къде по телефона, а в бъдеще със свои послушковци, които да колят и бесят в медиите. Частните медии са с в пълна зависимост от интересите на своите собственици и техните бизнес интереси. Те или се превръщат в медии – бухалки за опонентите на собственика, или стават PR-и, рекламисти и пропагандатори на партньорите на своите работодатели. Така се роди корпоративната журналистика у нас, която е по-страшна от цензурата и автоцензурата.

Регулацията, за която също се надига все по-силно глас от депутатите в парламентарната комисия по медии и култура, също е опасно явления, защото тя ни връща в мрачните години на тоталитаризма. Да определяш кои са правилните новини, кои са сериозните медии и кои не – е опасна тенденция, която апетитно заявяват политиците днес. А заиграването с опасното явление „Фалшиви новини“ и използването им за отстрелване на неудобни тези и опоненти, е голяма подмяна и удобно оръжие, което цели да внесе пълно объркване в публиката за това КОЙ и КОГА казва Истината. 

Многообразието от медии в цифровата среда е гарант за плурализма и свободата на изразяване, за това Истината да излезе наяве и да не бъде заглушавана. Но, подмяната и прекалено многото гласове могат да внесат объркване за истинността или подмяната на факти и обстоятелства в публиката, на която и става все по-трудно да се ориентира в тези, хипотези, да изгради собствено мнение, да разбере коя е автентичната новина и дали фактите са такива, каквито ги показва определената медия.

ДЕБАТ Е НУЖЕН – ВЕДНАГА И СЕГА

Дебатът за това какви да бъдат промените в Закона за радиото и телевизията, дали да има нов закон, дали това няма да е отстъпление от демократичните ценности и дали ще настъпи ограничаване на свободите – на изразяване, на словото, на медиите, на журналистите, всичко това зависи от активността на гилдията. 
Така, както по време на криза се обединявахме, за да застанем рамо до рамо на оградата и да отстояваме Правдата и достойнството на журналистиката, така е нужно СЕГА, не утре, да се чуе гласът на ЖУРНАЛИСТИТЕ. Защото утре, когато бъде сложен хомотът от властта върху ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ ще бъде късно, ще бъде невъзможно или няма да има кой да го направи. 

Не пропускайте времето да изкажете своята позиция, колеги!

СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!
ЖУРНАЛИСТИКАТА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

КАЗУС СЪС ЗРИТЕЛ, НЕДОПУСНАТ В ЗАЛАТА НА ОПЕРАТА СЪС ЗАКУПЕН БИЛЕТ, ПОСТАВЯ РЕДИЦА ВЪПРОСИ

София, 16-12-2019 г. | В публичното пространство бе оповестен любопитен казус със зрител, който не е допуснат да се върне на местото си в  зрителната зала, след като се е наложило да излезе за разговор по телефона. Случаят бе изнесен от ТОПНОВИНИ.БГ – https://topnovini.bg/novini/849339-skandal-v-sofiyskata-opera-i-balet.

Според авторите на материала зрителят, който има свое място на ред 3, № 119, и е на спектакъла със своето семейство, е насочен към балкон 3 след суетене на салонния персонал. В публикацията се изтъква, че общата сума на билетите е 560 лв. - никак малка за нашите стандарти. И още: коментарът на зам.-административната директорка Христина Станева бил, че тя трябвало да провери дали в правилника за вътрешния ред било записано изискването, че зрителите не се допускат до залата при започнал спектакъл?! Акцент в изнесения случай е въпросът: Защо са свалени дръжките на вратите към зрителната зала.

Целият този казус поставя поредица от въпроси и изводи, към всички от страните: към медията, към публиката и зрителите, но и към администрацията на Софийската опера и балет. 

И така:

1. Никъде в публикацията на колегите от ТОПНОВИНИ.БГ не видях да се споменава името на ощетения потребител/зрител, който подава сигнала в рубриката на сайта „По твой сигнал“?! Професионален стандарт е да се опише точно кой подава сигнала. Не виждам причина, за да се укрива името, защото точно тази „спестена“ подробност, отсъствието на която придава анонимност на автора на сигнала до медията, вече поставя определени съмнения – дали е поръчкова провокация, дали пък не е бил ощетен журналист от медията и от това се прави медиен скандал, каква е причината да не се посочват името и дори да бъде показан с автентична снимка семейството, което е ощетено? Разбирам, че е имало и видеоматериал, който илюстрирал, че персоналът се чуди как да действа в Операта. Защо не е публикуван, за да се видят документалните кадри какво точно се е случило? Пише, че е подаден сигнал до Министерството на културата и КЗП – къде са факсимилетата на документите? Нека, когато се изнасят случаи и казуси, то максимално подробно и обективно да бъде поднасяна цялата информация, в нейната цялост. Иначе, да, това е една от мисията на медиите – да съдействат и да показват казуси, които да бъдат решавани, да бъдат модератор за решаването на кризисни случаи, да настояват за изясняването на истината и обективните данни. 

Твърдението: „Караталов крие бравите на операта в джоба си“ е меко казано неуместно, доколкото такава практика – отсъствие на бравите на вратите на залата, има и в Софийската филхармония. Авторите, може би, щяха да го знаят, ако са посещавали по-често класически музикални институти. Това въведение трябва да препятства влизането на публика след началото на музикалната проява, за да не се вдига шум, да не се смущава изпълнението на музиканти и артисти – изискващо максимална концентрация и пълна тишина. 

2. Казусът поставя въпроси за това има ли административни неуредици в Операта? Как представители на мениджмънта, в частност - административната заместник-директорка Станева, предоставят официални отговори и комуникират с медиите? Със сигурност е крайно неудовлетворително да изказаната публично позиция на административната шефка, че трябвало да провери дали в правилника за реда в зрителната зала фигурират разписани правила, които да регламентират начина на допускане или не на посетителите. Недопустимо е такова изявление, защото то показва некомпетентност, незнание и липса на отношение. Тогава, какво работи административният заместник-директор, моля? А трябваше веднага, след оповестяване на случая, Операта да поиска да се свърже с ощетения зрител, да поднесе своите извинения, да потърси вариант и да го компенсира, да излезе със становище или позиция по случая към медията, която е изнесла случая. Независимо дали ще изрази съгласие, ще се извини, или ще оспори изнесените данни. В казуси като този не може  и не бива да се мълчи, защото това е част от публичната комуникация на национална институция и част от нейния публичен имидж, репутация и реноме. Разбира се, всички тези съвети и предписания са част от задълженията и функциите на ПР-отдела на Операта, който е трябвало да реагира също светкавично и ефективно по надлежния ред. Още повече, че усилията и  основна задача на много от отделите е да се намери мотивацията все повече зрители да бъдат привлечени в олтара на българското оперно и балетно изкуство. И точно в този смисъл не бива никой от екипа на Операта да си позволява да провокира, да замита или да способства с бездействие  за пораждане на спорове или неуредици със зрителите/потребителите.

И защото тепърва широката част от хора, които до този момент не са посещавали Операта ще бъдат сред нейните зрители, покрай появата на нашумели хитови мюзикълни заглавия в репертоара. Трябва да се отчита, че тази група зрители, които не са традиционните посетители на оперни и балетни спектакли, все още не са привикнали със спецификата на порядките, с  изискванията, протокола и привичките, които отлично познават пък меломаните и познавачите на класическата музика, и с които се съобразяват до степен на желязно спазване на  дисциплината и реда.

Каква е практиката в Париж и Виена?

Правилата се менят. Зависи - и от вида, и самата музикална институция. При всички случаи административната управа трябва да обсъди и да наложи съответни правила, които обаче да са оповестени съвсем ясно. Ако съответната опера е на ниво, според мен, то тя трябва да обяви и забрана за свободно облекло на публиката, както е във Виена например. 

Редът зависи и от конструкцията на съответната оперна зала. Ако тя е със сепарета, то влизането или излизането на публиката не играе особена роля и не би смущавала обстановката. Но, нашата Опера е конструирана и замислена като „народна“. У нас няма прослойка, която да си купува ложи, както е в Италия и Австрия. Дали зрителите могат да  се движат – да влизат или излизат,  по време на представление, което действително би попречило на спектакъла – това трябва да е обявено в правилата при посещение на Операта. 

Между другото, в света правилата са различни. Преди и дори почти до края на 19-ти век движението в операта е било напълно свободно. С представянето на Вагнер и Верди вече публиката започва да се застопорява в залата.

У нас на Операта се гледа малко като на театър, а не би трябвало, защото спецификата на музициране и изява на певеци, музиканти, балетисти изискват пълна концентрация, постигане на баланс и синхрон, ансамбловост и т.н., което не важи в същата съотнесима степен за театралната сцена и драматичните артисти. 

И още – от страна на гостуващите звезди, от ранга на Монсерат Кабайе например, може в договорите да има изискването, че по време на постановката се гарантират спазването на  определени условия в залата. Ако има шум, движение или други смущаващи действия, които пречат на изпълнението, то звездата може да спре своето изпълнение и да си тръгне. Тогава оперния театър „гори“, защото ще трябва да изплаща неустойки на артиста за нарушени условия по договра.

Не е зле в Операта да бъде въведено вече условието за определен дрескод – задължителна вратовръзка при мъжете, при жените – също определен стандарт за облекло. 

Мисля, че изнесеният казус от ТОПНОВИНИ.БГ е основание да се изчистят всички пропуски в административния ред и порядки, да се регламентират ясно правилата, защото тепърва демократизираните народни маси, които ще посещават Операта биха могли да се чувстват с накърнени права и да предявяват най-различни и разнообразни основателни или необосновани обвинения, а може и да се стигне до съдебни искове, по различни въпроси и теми. 

Нека бъдат ревизирани правилата и те да бъдат ясно обявени. Това ще гарантира яснота и статутът на зрителите в  Операта ще е  коректно регламентиран. 

Ако е необходимо, нека да бъде направена и дискусия/дебати, за да се чуят повече мнения. Но, да се вземе решение и то да е ясно, че в културната институция има правила, които се изисква да се спазват. 

РИТОРИЧНИ РАДИОВЪПРОСИ


Иван Върбанов | София, 15.09.2019

ЗАВИСИМА ЛИ Е НЕЗАВИСИМАТА ЖУРНАЛИСТИКА У НАС?
КОЙ ДРЪПНА ШАЛТЕРА НА БНР И ЗАЩО?
КОЙ ПОРЪЧА АТАКАТА И ТЯ ЧАСТ ЛИ Е ОТ ОВЛАДЯВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНАТА МЕДИЯ?
НУЖНО ЛИ Е ЖУРНАЛИСТИТЕ В БНР ДА ТЪРСЯТ ПОДКРЕПАТА НА ДАДЕНА ПАРТИЯ, ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ И ВЪОБЩЕ ДА МОГАТ ДА РАБОТЯТ В ОБЩЕСТВЕНАТА МЕДИЯ?
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е С АДМИНИСТРАТИВНИ ХВАТКИ - ЗАРАДИ ДИСХАРМОНИЯ МЕЖДУ ВПИСАНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И РЕАЛНО ИЗПЪЛНЯВАНИТЕ АНГАЖИМЕНТИ, УТРЕ ДА БЪДЕ ПОСЕГНАТО И НА ДРУГИ РАДИОВОДЕЩИ В БНР, КОИТО СА В ДИСОНАНС С ПРАВАТА ЛИНИЯ?
КАКВО БИ СТАНАЛО, АКО НЕ БОРИСОВ, А РАДЕВ СЕ БЕ ОБАДИЛ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БНР ПО ТЕЛЕФОНА?
КОЙ КАДРУВА В БНР ОТВЪН? 
КАК Е ГАРАНТИРАНА РЕДАКЦИОННАТА НЕЗАВИСИМОСТ В БНР И КОЙ СЛЕДИ ЗА СПАЗВАНЕТО НА РЕДАКЦИОННИТЕ ПРАВИЛА?
КАК СТАВАТ НАЗНАЧЕНИЯТА НА ДИРЕКТОРИТЕ В БНР - ПО ЛИЧНА ПРЕЦЕНКА НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР ИЛИ ЧРЕЗ ИЗДЪРЖАН КОНКУРС ЗА ТОВА?
ЗАГЛУШЕНАТА ПРОГРАМА НА "ХОРИЗОНТ" ВЪРВЕШЕ В ИНТЕРНЕТ, А СИГНАЛ Е ИМАЛО ДО ОГРАДАТА. ИМАЛО ЛИ Е ЛИНЕЙНО ИЗЛЪЧВАНЕ (ПРЕДОСТАВЯНЕ) НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ? АКО НЕ - ЗАЩО?
ИМАЛО ЛИ Е ИЗЛЪЧВАНЕ НА УКВ, СРЕДНИ И КЪСИ ВЪЛНИ НА ПРОГРАМАТА?
БИЛИ ЛИ СА УВЕДОМЕНИ КРС И СЕМ ЗА ПЛАНИРАНАТА ПРОФИЛАКТИКА И ВЗЕТО ЛИ Е ТЯХНОТО СЪГЛАСИЕ?
НЯКОЙ, ОСВЕН ПРОКУРАТУРАТА И ДАНС, ИЗИСКАЛ ЛИ Е ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БНР ОТГОВОРИ?
...

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ БНР!
СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!
LET IT BE!

3 МАЙ - ПРАЗНИКЪТ НА (НЕ)СВОБОДНАТА ПРЕСА


Иван Върбанов

На 3-ти май всяка година отбелязваме Световния ден на свободната преса. Тази година предпочетох съвсем вътрешно, смирено и тихо да посрещна тази дата. Защото имаме все повече поводи за притеснение, срам и неудобство, отколкото за празнуване. 

Корпоративната журналистика, цензурата и автоцензурата, влиянието на капитала над редакционната независимост и съдържанието - са част от съвременните бичове на медийната среда не само у нас. Често под флага на непримиримата битка с "Фалшивите новини" елитите повеждат кръстоносен поход срещу своите опоненти. Разпределението на средства по линия на европейските фондове; квотите на субсидиите; процентите от държавните бюджети, отделяни за издръжка на обществените медии на практика се превръщат в реално действащ ефективен инструмент за политическо и властово влияние, за подчинение и натиск върху медии, собственици и главни редактори. Стремежът - регулацията в сферата на традиционните медии, да бъде наложена като профилактична мярка против дезинформацията в свободното интернет пространство не само плаши и буди съмнения за отварянето на вратата на мракобесието и директна саморазправа с инакомислещите и/или опонентите, но създава реални предпоставки за ограничаване на свободата на словото. 

Липсата на прозрачност на собствеността на медиите, срастването и установяването на преки връзки между политици с бизнес кръгове и медийни собственици, медийният монопол и концентрации, автоцензурата, липсата на плурализъм - са все белези на кризата в журналистиката и медиите днес.

Дали капиталът, еврогрантовете, даренията от фондации, подставените собственици, политическият и поръчков слугинаж, PR - журналистиката в услуга на властта ще продължават да поставят на колене и да подчиняват медиите и войните на перото и на словото?

Желанието си - да бъде онлайн съдник на Истината у нас, публично лансира член на регулатора на електронните медии. Не зная дали точно този орган е призван да бъде пазител на професионалните и етични журналистически стандарти? Все пак трябва да отчитаме факта, че независимостта на членовете му са функция и директно следствие от политическите квоти при избирането им. С какви задачи и поръчки, като част от нормативно вменени правомощия и функции от законодателя, би бил натоварен бъдещият онлайн регулатор? 

Тук най-силният дисонанс се поражда от философията и идеята да бъде лимитирано безграничното интернет пространство като територия на свобода на словото и алтернатива на традиционните медии. Да, матрицата породи и рискове, но и гарантира новите свободи. Там, където гласовете на телевизии и радиа бяха запушвани от режими или истината бе арестувана, именно глобалната мрежа и социалните медии бяха живия канал за информация. Уволнявани журналисти публикуват свободно в интернет своите разследвания или цензурирани материали. Явно, тази гласност и шир трябва да бъде заключена. Като репресията срещу създателят на "Уикилийкс" - Асанж!

В публичното пространство излезе информацията, че се готви нов медиен закон. Но, защо това става тихо, скришно, на тъмно, някъде по кабинетите. Дори координирано - от офиси на Министерството на културата... Принципалът ?! Ползвани били най-големите медийни експерти, но целият процес върви прекалено дискретно, сякаш тайно, задкулисно. Като онези анонимни оценители, които попълват анкетните карти на "Репортери без граници" ...

Законодателните инициативи в защита на журналистическата професия, за които настоява СБЖ, не се случват. Предложенията не бяха разгледани от народните представители, не влязоха на обсъждане. Бяха замразени! Нищо, че бяха връчени лично на шефа на ресорната парламентарна комисия преди три години. За сметка на това, по отношение на други медийни законодателни поръчки, се бърза, дори прибързва. И даже спекулативно се манифестира. Но, като че винаги под диктовка и в угода някому. Поне това е чувството, което остава докато наблюдаваме процесите, задаваме (си) въпроси и настояваме за отговори.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е най-голямата професионално-творческа и синдикална организация, представляваща журналистическата гилдия. Съюзът е силен и независим. Дори и поради факта, че той не е подвластен на зависимости, външно финансиране, политически или икономически обвързаности и т.н. СБЖ е територия на свободните по дух хора, отстояващи свободата на словото и е трибуна на свободната журналистика. Истината, истината и само истината. Това не е само наше верую, но и принцип, който ежедневно отстояваме. Редом със стремежа ни да гарантираме законодателно задължителното подписване на колективни трудови договори във всички български медии, за да бъдат защитени правата на журналистите. Както и зачитането на журналистическия труд за втора категория, а така също и регламентирането на минимални прагове на трудовите възнаграждения за репортери, редактори, водещи и т.н. Защитата на журналистите е наш приоритет!

3-ти май е точният момент, в който е  хубаво да се огледахме сами в себе си. За да видим, че все още журналистите робуваме на пристрастията си, на нагласите да се върви по най-лесния път на несъпротивление и  подчинение и зачитане на едностранни интереси - на издатели и работодатели, корпорации, политически пристрастия и др. А журналистът трябва да работи преди всичко за производството на бърза, обективна и достоверна информация, която да е в услуга и в интерес на обществото.

Блиц-щрихите на картината: Милен Цветков; Валя Ахчиева; кризата в БНТ; опитите за овладяването на обществените радио и телевизия; Асанж; закрити медии като сп."Тема"; неплатените трудови възнаграждения в "Стандарт"; многобройните дела срещу журналисти след техни разкрития; свалени предавания и прогонени журналисти; скандалът "Апартаментгейт" - осветен достойно от две български медии и довел до лавина от оставки, в това число и на четирима министри; поръчан нов медиен закон, който се пише на тъмно и по поръчка; напъните за слагане на намордник на свободното интернет пространство и запушването на устата на всички неудобни опоненти на официозите и властта  ...

Регистрирахме за съжаление за кой ли път, че не сме единни. (А дали някога ще бъдем?). Заради увлечението или съзнателното стремление да бъдем леви или десни, по политически симпатии и в угода някому; да лепим помежду си етикетите и обвиненията за "добри" или "лоши" - според принадлежността или поръчката на медийни издателски групи или кръгове; да се натрапва претенцията на един да бъдат ментори, облечени в бяло и избора на други да бъдат слуги-бухалки, анатемосани или нарочени като мишени, които се отстрелват денонощно, заради комфорта или бизнес интересите на капиталите на едни собственици.

Накъде ще вървим - зависи от нас. Защото степента на зрелост на гражданското общество, на нас самите - като граждани и хора, отстояващи правата, каузите и принципите за по-доброто ни утре, се съотнасят правопропорционално към зрелостта и силата на медиите.
Свободата на словото и на пресата са част от най-голямата свобода - ДЕМОКРАЦИЯТА. 
А тя зависи от нашите лични и професионални избори.
И волята да бъдем наистина свободни.
Никому в угода, никому напук!
Свободата зависи от нас!
Или пък не?!

ПЪЛНАТА ЕМИСИЯ С НОВИНИ ЧЕТЕТЕ НА АДРЕС - https://newsbgreporter.blogspot.bg/

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg