PLATFORM FOR INDEPENDENT JOURNALISM
СВОБОДАТА НА СЛОВОТО НЕ Е МОНОПОЛ НА НИКОГО, А E ФУНДАМЕНТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

© Иван Върбанов

Свободата на словото не е и не бива да бъде монопол на никого. Тя е право, свобода и фундамент на демокрацията.

И понеже сме парламентарна република, бих искал да попитам: Къде е Комисията по културата и медиите на 44-ото Народно събрание? Защо мълчи така дълбоко и упорито по казуси, които тревожат гилдията, обществеността, които станаха територия на изразяване на позиции от страна на различни представители на властите у нас.

Свободните и независими медии имат водещо значение за всяко общество в контекста на насърчаването и защитата на свободите - на изразяване, на словото, както и на останалите човешки права. Работата на журналистите е да показват Истината; да разкриват случаи на корупция; да показват проблематични казуси; да спомагат за информираното, активно и ангажирано гражданско общество; да са коректив на властта. Мисии и функции, които ги подлагат на опасността от рискове и заплахи.

А комуникационните канали за споделяне на съдържание днес са безбройно много, което гарантира безпроблемното достигане до аудиторията на всякакви по вид и характер новини. Ефирните и онлайн пътища за безлимитното излъчване и потребяване на информация поставят въпроса за нейното качество, обективност и достоверност - отговорност на журналистите и медиите, които ги излъчват, както и на техните автори в социалните мрежи и в другите онлайн платформи, които са част от глобалната мрежа.

Медийните брандове, които публиката разпознава през годините като традиционни медии, са гарант за достоверност и обективност на съдържанието. Професионалните и етични стандарти се деформират обаче при определени нови медии, подчинени на капитала или поставени под влиянието на интересите на техните издатели с най-честите мотиви: преки бизнес, търговски и корпоративни интереси.

Опасностите налагат анализ на конкретни примери и казуси, за да се реагира ефективно при наличие на нарушения.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА ПРАВАТА Е СВЪРЗАНО СЪС СПЕЦИАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ!

Точно така! Правата и свободите са свързани и с определени отговорности!
И те не могат да нарушават зачитането на правата или репутацията на другите, защитата на националната сигурност и обществения ред, на общественото здраве и обществения морал.

Плурализмът на медиите и безпристрастното, критично отразяване на фактите и събитията са особено важни за демократичното общество. Редом с подобряване на прозрачността на собствеността на медиите, мерките срещу медийната концентрация за справедливо и видимо разпределение на лицензите, прозрачно и справедливо разпределение на публичните средства в медийния сектор. И най-важното - укрепването на редакционната независимост в публичните и частни медии на практика.

Трябва да се подчертае, че предвидените законови санкции при публично нанесена обида, клевета, набедяване и т.н. не бива да бъдат използвани неправомерно и самоцелно за цензуриране на критики или дебати с обществена значимост.

Къде е границата, когато злоупотребата с право на свобода на изразяване прераства в тормоз, заплахи, уронване на престижа, откровени лъжи, целенасочено дискредитиране ... ?

Медиите са коректив на властта. Но, какво става, когато свободата на медията и нейното съдържание е тясно свързана и подвластна на капитала и интересите на издателя? Нарушава ли се тогава истинската независимост на медията, обективността и плурализмът? Превръща ли се медията в средство за саморазправа с бизнес конкурент, политически опонент, неудобна фигура? Става ли този медиен канал средство за упражняване на форми на натиск върху длъжностни лица и членове на техните семейства, участващи или които са страни в административни или съдебни процедури?

Всеки има право на свобода на изразяване на мнение. Всеки има право да го отстоява, да получава и да разпространява информация. Но, нека не забравяме, че упражняването на всички свободи е съпроводено със задължения и отговорности. Процедури, условия, ограничения и санкции са предвидени от закона при наличие на клевети, невярна информация и лъжи, обиди, накърняване на здравето, морала и репутацията или право на другите, тенденциозни и манипулативни коментари, негативни публикации, накърняващи доброто име, професионалния авторитет и публичен образ на дадено лице, разпространението на необективни информации, гарантиране на безпристрастността на правосъдието и т.н..

Кой и как отчита независимата и обективна работа на медии и журналисти и наличието на обратните тенденции - случаите на подмяната на професионалните стандарти и ценности в угода или под диктовката на медийни собственици?

Всеки носи отговорност за делата, думите, словата си, а кой как упражнява своята власт е негово право и отговорност. 
Особено за четвърта власт. 
Изискването за точност, достоверност и обективност на информацията е част от професионалните стандарти, залегнали като ценности и фундамент в Етичния кодекс на медиите у нас.

При регистрирани всякакви форми на натиск и репресии срещу медии или журналисти е нужна твърда и светкавична безкомпромисна реакция на гилдията. Посегателствата трябва да бъдат криминализирани час по-скоро.

Едновременно с това, ако има регистрирани казуси с публикации, нарушаващи етичните и професионални журналистически стандарти - правата и вините се доказват в съда, но никой не бива да се крие зад свободата на словото, а да носи своята отговорност за всяка буква, за казана или написана неистина.

Възможна ли е порочната хипотеза, според която група от медии, с общи интереси и свързаност на капитали, налагат собствен дневен ред, кадруват, моделират и проектират режисирана реалност през определени натрапвани медийните послания и матрици?

Великият Зола пише: "За щастие има една четвърта власт, която е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите власти ...".

Дали медиите ще бъдат достоен коректив на другите три власти или ще има такива, които ще превият гръб и ще бъдат подвластни марионетки на субективната воля на издатели и техния капитал? 
Дали медии и журналисти ще се поддадат на заплахите или изкушението да продават дезинформация вместо информация? 
Дали журналистиката ще може да остане и да бъде независима институция?

Времето ще покаже дали информацията е стока и власт, и дали парите властват над информацията? 
Дано не превърнат медиите след време от четвърта власт в средство за власт.

Със сигурност журналистиката е и състояние на духа, начин на живот, волята да не спираш да се бориш. 
Не интерпретирайте Истината. 
Просто я намерете и я покажете честно на хората.

Свободата зависи от нас!

ПОЗИЦИЯ НА ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА МЕДИЯТА

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ИВАН ВЪРБАНОВ, ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА НЮЗ БГ РЕПОРТЕР

София, 21-06-2019 | Във връзка с проведен скандален по своята същност телефонен разговор с PR-ка на културно-образователна институция, по времето на който бе упражнен от нея цинично натиск върху медията ни по отношения на това какви въпроси можем и "трябвало" да задаваме, бе направен опит за вменяване на вина и груба манипулация, примесена с внушения за това защо се интересуваме и питамекак така, кой точно пита и т.н., заявяваме, че подобно отношение и поведение на държавен служител - експерт "Връзки с обществеността" на държавно ведомство към журналист и медия са скандални,  абсолютно недопустими и нарушават всички професионални и етични стандарти. 

The News BG Reporter и всички наши медийни платформи са независими. Ние отразяваме и пишем информации, анализи и коментари по всякакви теми и новини от всякакви ресори, с акцент - култура  и  медии. Преди всичко следваме призванието си да информираме обществото, но и да задаваме настоятелно неудобните за някой въпроси в името на показването на Истината, да бъдем настойчиви в решаването на значими за хората теми и казуси. 

Уважаема г-жо PR, няма големи и малки медии, големи или незначителни журналисти. 

Задължение и кауза на журналистите и медии в България е огласяването на Истината и фактите, пред които всички са равни. 

Правото на информация е основна човешка свобода, а укриването й - е в ущърб на това право. Професионалните ценности на Вашата професия са: компетентност, честност, лоялност, ангажираност. 

И още, нека Ви припомня, че "стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публични интерес и за изграждане на компетентно мнения в демократичните общества" - е записано в принципите на професионално поведение на професията, която упражнявате - PR, част от Етичния кодекс на ПР-специалистите в България. Бихме допълнили - едновременно с изграждането на доверие, честност и обективност в общуването, гарантирането на прозрачността на информацията.

The News BG Reporter е независима медия.  

Вярваме и ще отстояваме позицията, че свободата на словото и на медиите в Европейския съюз и у нас е право и ценност, която гарант за демокрацията у нас. Всички институции - държавни, общински и т.н., би трябвало да бъдат прозрачни и открити към медиите и обществото, което е задължения на ПР-специалистите на ведомствата и организациите.

Редакционният съвет на Нюз БГ Репортер на свое заседание ще вземе решение дали да огласи публично всички подробности по казуса и дали да сезира Българското дружество за връзки с обществеността и Българската асоциация на ПР-агенциите, както и ресорните министерства - на културата, и на образованието.

Иван Върбанов, журналист
Главен редактор на Нюз БГ Репортер

3 МАЙ - ПРАЗНИКЪТ НА (НЕ)СВОБОДНАТА ПРЕСА


Иван Върбанов

На 3-ти май всяка година отбелязваме Световния ден на свободната преса. Тази година предпочетох съвсем вътрешно, смирено и тихо да посрещна тази дата. Защото имаме все повече поводи за притеснение, срам и неудобство, отколкото за празнуване. 

Корпоративната журналистика, цензурата и автоцензурата, влиянието на капитала над редакционната независимост и съдържанието - са част от съвременните бичове на медийната среда не само у нас. Често под флага на непримиримата битка с "Фалшивите новини" елитите повеждат кръстоносен поход срещу своите опоненти. Разпределението на средства по линия на европейските фондове; квотите на субсидиите; процентите от държавните бюджети, отделяни за издръжка на обществените медии на практика се превръщат в реално действащ ефективен инструмент за политическо и властово влияние, за подчинение и натиск върху медии, собственици и главни редактори. Стремежът - регулацията в сферата на традиционните медии, да бъде наложена като профилактична мярка против дезинформацията в свободното интернет пространство не само плаши и буди съмнения за отварянето на вратата на мракобесието и директна саморазправа с инакомислещите и/или опонентите, но създава реални предпоставки за ограничаване на свободата на словото. 

Липсата на прозрачност на собствеността на медиите, срастването и установяването на преки връзки между политици с бизнес кръгове и медийни собственици, медийният монопол и концентрации, автоцензурата, липсата на плурализъм - са все белези на кризата в журналистиката и медиите днес.

Дали капиталът, еврогрантовете, даренията от фондации, подставените собственици, политическият и поръчков слугинаж, PR - журналистиката в услуга на властта ще продължават да поставят на колене и да подчиняват медиите и войните на перото и на словото?

Желанието си - да бъде онлайн съдник на Истината у нас, публично лансира член на регулатора на електронните медии. Не зная дали точно този орган е призван да бъде пазител на професионалните и етични журналистически стандарти? Все пак трябва да отчитаме факта, че независимостта на членовете му са функция и директно следствие от политическите квоти при избирането им. С какви задачи и поръчки, като част от нормативно вменени правомощия и функции от законодателя, би бил натоварен бъдещият онлайн регулатор? 

Тук най-силният дисонанс се поражда от философията и идеята да бъде лимитирано безграничното интернет пространство като територия на свобода на словото и алтернатива на традиционните медии. Да, матрицата породи и рискове, но и гарантира новите свободи. Там, където гласовете на телевизии и радиа бяха запушвани от режими или истината бе арестувана, именно глобалната мрежа и социалните медии бяха живия канал за информация. Уволнявани журналисти публикуват свободно в интернет своите разследвания или цензурирани материали. Явно, тази гласност и шир трябва да бъде заключена. Като репресията срещу създателят на "Уикилийкс" - Асанж!

В публичното пространство излезе информацията, че се готви нов медиен закон. Но, защо това става тихо, скришно, на тъмно, някъде по кабинетите. Дори координирано - от офиси на Министерството на културата... Принципалът ?! Ползвани били най-големите медийни експерти, но целият процес върви прекалено дискретно, сякаш тайно, задкулисно. Като онези анонимни оценители, които попълват анкетните карти на "Репортери без граници" ...

Законодателните инициативи в защита на журналистическата професия, за които настоява СБЖ, не се случват. Предложенията не бяха разгледани от народните представители, не влязоха на обсъждане. Бяха замразени! Нищо, че бяха връчени лично на шефа на ресорната парламентарна комисия преди три години. За сметка на това, по отношение на други медийни законодателни поръчки, се бърза, дори прибързва. И даже спекулативно се манифестира. Но, като че винаги под диктовка и в угода някому. Поне това е чувството, което остава докато наблюдаваме процесите, задаваме (си) въпроси и настояваме за отговори.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е най-голямата професионално-творческа и синдикална организация, представляваща журналистическата гилдия. Съюзът е силен и независим. Дори и поради факта, че той не е подвластен на зависимости, външно финансиране, политически или икономически обвързаности и т.н. СБЖ е територия на свободните по дух хора, отстояващи свободата на словото и е трибуна на свободната журналистика. Истината, истината и само истината. Това не е само наше верую, но и принцип, който ежедневно отстояваме. Редом със стремежа ни да гарантираме законодателно задължителното подписване на колективни трудови договори във всички български медии, за да бъдат защитени правата на журналистите. Както и зачитането на журналистическия труд за втора категория, а така също и регламентирането на минимални прагове на трудовите възнаграждения за репортери, редактори, водещи и т.н. Защитата на журналистите е наш приоритет!

3-ти май е точният момент, в който е  хубаво да се огледахме сами в себе си. За да видим, че все още журналистите робуваме на пристрастията си, на нагласите да се върви по най-лесния път на несъпротивление и  подчинение и зачитане на едностранни интереси - на издатели и работодатели, корпорации, политически пристрастия и др. А журналистът трябва да работи преди всичко за производството на бърза, обективна и достоверна информация, която да е в услуга и в интерес на обществото.

Блиц-щрихите на картината: Милен Цветков; Валя Ахчиева; кризата в БНТ; опитите за овладяването на обществените радио и телевизия; Асанж; закрити медии като сп."Тема"; неплатените трудови възнаграждения в "Стандарт"; многобройните дела срещу журналисти след техни разкрития; свалени предавания и прогонени журналисти; скандалът "Апартаментгейт" - осветен достойно от две български медии и довел до лавина от оставки, в това число и на четирима министри; поръчан нов медиен закон, който се пише на тъмно и по поръчка; напъните за слагане на намордник на свободното интернет пространство и запушването на устата на всички неудобни опоненти на официозите и властта  ...

Регистрирахме за съжаление за кой ли път, че не сме единни. (А дали някога ще бъдем?). Заради увлечението или съзнателното стремление да бъдем леви или десни, по политически симпатии и в угода някому; да лепим помежду си етикетите и обвиненията за "добри" или "лоши" - според принадлежността или поръчката на медийни издателски групи или кръгове; да се натрапва претенцията на един да бъдат ментори, облечени в бяло и избора на други да бъдат слуги-бухалки, анатемосани или нарочени като мишени, които се отстрелват денонощно, заради комфорта или бизнес интересите на капиталите на едни собственици.

Накъде ще вървим - зависи от нас. Защото степента на зрелост на гражданското общество, на нас самите - като граждани и хора, отстояващи правата, каузите и принципите за по-доброто ни утре, се съотнасят правопропорционално към зрелостта и силата на медиите.
Свободата на словото и на пресата са част от най-голямата свобода - ДЕМОКРАЦИЯТА. 
А тя зависи от нашите лични и професионални избори.
И волята да бъдем наистина свободни.
Никому в угода, никому напук!
Свободата зависи от нас!
Или пък не?!

3 МАЙ - ПРАЗНИКЪТ НА (НЕ)СВОБОДНАТА ПРЕСА

Коментари



Иван Върбанов *


Изразявам категоричната си солидарност с проф. Юлиан Куюмджиев и съпругата му проф. Полина Куюмджиева. Подкрепа декларира и целият състав на Управителния съвет на СБЖ. Председателят - г-жа Тодорова, вече подписа писмото и го изпрати на вниманието на ректора на Академията в Пловдив.


Юлиан и Полина Куюмджиеви са заплашени от ръководството на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" с уволнение. Преподавателите стават неудобни заради острото си неодобрение срещу предложението на ректора да присъди степента "Доктор хонорис кауза" на г-жа Менда Стоянова.


Знаете, че с това звание се удостояват единствено на хора, които имат заслуги в областта на изкуството, науката и образованието.


В случая, заслугата на г-жа Стоянова е нейната похвална активност за отпускане от страна на държавата на 1. 100. 000 лева за ремонт на Академията през 2017 г.


Политическо лице да стане носител на почетното звание на Академията, с ректор проф. Милчо Василев, е повече от скандален прецедент.


Академичният съвет взима решението с няколко гласа "Против" и "Въздържа се". Мотивът - приноса за осигуряване на пари за ремонт.


Изразяването на различно мнение не бива да бъде причина за саморазправи, гонения или репресии. Още повече към академични преподаватели.


Освен Съюзът на българските журналисти, остър протест срещу заплахата да бъдат отстранени проф. Юлиан Куюмджиев и съпругата му проф. Полина Куюмджиева, изразяват и от Съюза на българските музикални и танцови дейци и неправителствената международна организация ПЕН клуб.


Радвам се и на публично изразената подкрепа от страна на Маестро Герган Ценов.


Направете го и Вие, приятели и колеги!


Академията и вложените средства от 1 млн. и 100 000 лева са: държавна институция и публични държавни средства. Уважавам г-жа Менда Стоянова като финансист и политик, но в пълен жанров дисонанс е тя да нареди името си до творци като Марин Големинов, Юри Буков, Николай Кауфман, Теодосий Спасов, Лазар Николов, Милчо Левиев и Красимира Стоянова, които също са удостоени с титлата „доктор хонорис кауза“ на Академията. Г-жа Менда Стоянова може би трябваше да бъде отличена с грамота, почетен знак или под друга форма.


Ние, данъкоплатците, сме длъжни да изразим позиция по горния казус.


Моят глас е в зашита на проф. Юлиан Куюмджиев и проф. Полина Куюмджиева.

---
* бел.ред.- Иван Върбанов е магистър от Музикалната Академия "П.Владигеров" (оперно пеене) и СУ "Св. Кл. Охридски", (ФЖМК, "журналистика и медии"), Главен секретар на СБЖ.

ТЕМИДА Е С ПРЕВРЪЗКА НА ОЧИТЕ, НО ГЛЕДА ТЕЛЕВИЗИЯ

Коментари

Докато държавата се тресе от корупционния ТЕЛК-скандал, се експонира, макар и деликатно, друг казус. Гендирът на БНТ Коко Каменаров представи болничен лист, за да извини отсъствието си от поредното заседание на Софийски градски съд. Заседанието е второинстанционно и е част от делото, постановило на първа инстанция решение заради положителната алкохолна проба на Каменаров. Болничният лист, издаден на Коко, указва вирусна инфекция. Всичко щеше да е наред, ако не бе допуснат следващия гаф. В рамките на указания болничен период, ден след заседанието, БНТ излъчи репортаж от Брюксел с участието на Коко, който даже е записан в свое изказване. Генералният директор участва там в кръгла маса за предизвикателствата пред доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в епохата на дигиталната революция. Именно появяването на Каменаров в материал, излъчен от БНТ, оборващ твърденията в болничния лист за лошото здравословно състояние, е основание съдия Алексиев да разпореди проверка на медицинския документ. Заседанието на Софийски градски съд би трябвало да е от изключителна важност за Каменаров, защото той обжалва пред по-високата инстанция постановеното решение на районния съд по делото за шофиране след употреба на алкохол и настоява за оправдателно решение. Законът за радио и телевизия - чл. 59, ал.2, изисква лицата, управляващите обществените радио и телевизия, да не бъдат осъждани лица.

ЗАКОНЪТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ НАЛИ НЕ Е В КОЛЕДНА ВАКАНЦИЯ?

Коментари

Иван Върбанов

На никого ли не му прави впечатление, че в ефира на една от националните телевизии (няма да върша работата на СЕМ) драстично се прави нарушение, което (ОК, не е буквално описано като норма в Закона за радио и телевизия) е доста видимо и противоречи на кино- и тв- драматургичните правила. 

Върви филм и изведнъж като следващ кадър се  "лепи"/монтира кадър от друго произведение - автореклама на продукция на телевизията. Така у зрителя се създава впечатление, че продължава да гледа основното произведение до момента в който не получава информацията, че в даден час и ден може да гледа нещо съвсем друго. Пълно объркване!!! И чак след всичко това следва спот "Реклама", рекламен блок и нов каш "Реклама", който трябва да затвори търговската комуникация и да ни върне към филма. Тръгват автореклами - на "Новините, на следващото предаване в програмата, честитка "Весели празници" и без никакъв обозначителен каш "Филм" например или "Кинопремиера" например, отново влизаме директно във филма, който вече зрителят е забравил дори как се казва?!

Законът за радио и телевизия ясно казва в чл. 76, ал.2: "Доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Всички рекламни форми, в това число и авторекламите, трябва да са ясно обозначени и сигнализирани. И не само, защото така изисква законът и правилата. Но и като израз на уважение към зрителите, които трябва да се настроят за възприемане на друго съдържание и да са наясно, че това не е част от основния продукт, който гледат.

Авторекламните форми би трябвало да се монтират и излъчват с кашове в началото и в края или в рамките на рекламен блок. Изключение от това правило правят нестандартните авторекламни форми, които се интегрират директно в съдържанието на съответните телевизионни продукции по време на излъчването им в ефир, тийзър спотовете, както и някои от имидж клиповете, съобразно посланията и графичната стилистика, които носят.

Авторекламните форми за представяне на телевизионните продукции от програмите би трябвало да имат регламентиран стандарт като времетраене, форма и съдържание според етапа на излъчване на продукцията. 

По принцип има политика, принципи и технология за (авто)рекламите. Но, каква е тя в този тв канал и защо така я карат колегите? 

Явно, между редовете на ЗРТ може да се лавира по всякакъв начин. Но, нали Законът не е в Коледна ваканция? Или бъркам?
# # #

ПАРНОФИКАЦИЯ НАД ЗАКОНА ЛИ Е ?

(МОНОПОЛЪТ *****ФИКАЦИЯ ДЕРЕ ГРАЖДАНИТЕ)

Иван Върбанов

Заведено е дело, без да бъде уведомен потребителят. Съответно, той не би могъл да се яви в съдебната зала, за да се защити. Гражданските му права са нарушени и защото той не би могъл да постигне извънсъдебно споразумение с Парнофикация или разсрочване. Постановена е присъда за период, който би могъл да бъде погасен по давност - говорим за 2012 година ( преди 6 години). За запорът не е известен човекът, а направо неговият работодател. Отива на работа и бам, не получава едни пари в края на месеца. И за още по-грандиозен финал - таксата на съдия-изпълнителят е ... внимание ... 1, 000 лева.

А заплатата на потърпевшата - само 560 лева.

Има ли нарушаване на закона? Защо никой не е уведомил лицето за завеждането на делото, за започване на производството, за решението на съда, за издадената запорна заповед? Нарушени ли са гражданските права и разпоредбите на ГПК? Правото за позоваване по давност пристъпено ли е?

Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да! Да!

Какво унижение за гражданите, които избраха да останат в България. Срам ме е от всичко, което е част от уродливата ни действителност. И от сълзите на потърпевшата, която е само един малък частен случай от цялата картина.

Междувременно Вальо Топлото бе освободен предсрочно в началото на годината, защото е работил зад решетките и е участвал във всички културни и спортни прояви. Остана зад решетките само година и седем месеца. Делото продължи 10 години и бе осъден затова, че за периода 2003-2006 е харчил пари на дружеството, като ги е оправдавал като "представителни".

Спомнете си, че преди години пенсията на татко бе запорирана на 100%. Без да има топла вода или парно в имота му. Цялата - от 350 лева. Тогава Константин Пенчев се намеси лично, за да се спази законът. А дисциплинарни санкции имаше ли за този съдия - изпълнител с офис, точно срещу Съдебната палата със златни дръжки на офиса си.

Срамно, унизително и позорно! 

ЗАЩО НИКОЙ НЕ РАЗГЛЕЖДА И НЕ ВЗИМА ПОД ВНИМАНИЕ ДВЕТЕ ОСНОВНИ ИСКАНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ И НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - МАЯ МАНОЛОВА, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО В ТАЗИ ОБЛАСТ - ИЗГОТВЯНЕТО НА ИНДИВИДУАЛНИ ДОГОВОРИ И ОТПАДАНЕ НА ПОНЯТИЕТО "СГРАДНА ИНСТАЛАЦИЯ", КОИТО БЯХА ВКАРАНИ ЛОБИСТКИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ПРЕЗ 2007 ГОДИНА?

Светли бъднини, България!
# # #

Отново за казуса "Парнофикация", част II

Що за наглост от страна на монополиста е да заведе дело за уж дължими суми при положение, че е подписано Споразумение за погасяване, в това число и ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ. Минава време и за същия срок - от 2012 година (период от шест години, при давност 3 годиин), се завежда дело. Клиентът е осъден без да знае, че върви производство. Не е известен за производството, за насроченото съдебно заседание, за изпълнителното дело, за решението на районния съдия. И сега какво се оказва: ЛИЦЕТО ЩЕ РАБОТИ, ЗА ДА ИЗПЛАЩА РЕКЕТА НА БИРНИЦИТЕ ОТ ПАРНОФИКАЦИЯ. И то при условие, че няма потребление на парно, а само топла вода. Но, нали от делата ще печелят - и адвокатите, и самата Парнофикация. А докато се водят дела и се дължат суми, би могло да се заведе следващо дело срещу човека. И така кръговратът на непосилния рекет се затваря в унищожителна спирала. Докато човекът получи инфаркт от стрес, от тичане на 3-4- работи, или от преумора. Или пък докато не му вземат имота?! 
Кой знае ... ?! Но е съвсем реална перспективата въпросният клиент Х пожизнено да работи цял живот, ЗА ДА ИЗПЛАЩА РЕКЕТА НА ПАРНОФИКАЦИЯ. А схемата би могла да бъде приложена аналогично и от другите БИРНИЦИ. Е, това на какво прилича?

КОЙ ПОИСКА МЕДИЙНА ПРОЗРАЧНОСТ ?


Иван Върбанов
/специално за сп. "Икономист"/


София, 07.02.2018 г. | Депутатът от ДПС Делян Пеевски, заедно с колегите си Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева (освен, че е член на медийната комисия в 44-ото НС, тя е и ПР на партията), внесоха промени в Закона за задължителното депозиране на печатните и други произведения. Така Пеевски отговори на хвърлената ръкавица от Прокопиев, Донев и Дончев след представянето на „Бялата книга”, в която той бе във фокуса на внимание и анализите на медийната среда. Към момента законът действа и задължава собствениците на медии да бъдат официално посочвани, а информацията се вписва надлежно в регистър, воден от Министерството на културата.


КАКВО ПРОМЕНЯТ ВНОСИТЕЛИТЕ?

Поправките „Пеевски” предвиждат да се създаде нов член – 76, според който лице, разпространяващо или продаващо печатни издания трябва да посочи броя обекти за продажба на дребно на печатни издания, които използва в търговската си дейност. Според ал.3, в случай, че лице използва за своя дейност повече от 1/3 от всички декларирани обекти, то културното ведомство трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията. Новият член 7а ще изисква от доставчиците на медийни услуги да заявяват информация за собственика си, както и информация за всяко получено финансиране в предходната година, неговия размер и основание, а така също и за лицето, предоставило финансирането. Мотивите за внасянето на поправките „Пеевски” били заради желанието да бъдат разкрити действителните собственици на доставчици на медийни услуги – вестници, списания, онлайн-медии, агенции, радиа и телевизии. Така, според вносителите, щяла да бъде постигната максимална прозрачност на медийния пазар в страната. Въвеждането на изискване за задължително разкриване на информация, идентифицираща лицата, разпространяващи или продаващи печатни издания и на броя на използваните от тях крайни точки за продажба, явно цели нещо съвсем видимо: да реабилитира и развенчае констатациите и обвиненията за медийна концентрация и медийни монополи, особено в разпространението на пресата у нас.


Който плаща, той поръчва музиката!


Действителното разкриване на собствениците на медии със сигурност е „Мисия невъзможна”, доколкото често следите водят към фирми-клонинги на назначени лица за медийни издатели или международни компании, които са делегирали правата си на български представители и компании с регистрация в офшорни зони. И тук, колелото на късмета и прозрачността, което трябва да освети собствениците, замира в нулева позиция. Иначе, съвсем ясни и публични са медийните групи, лобитата и войната между тях – заради пазарни дялове, влияние, корпоративни интереси. В България, пък и не само тук, който има пари си купува или създава своя медия. Медиите-бухалки са натоварени с конкретни задачи и поръчки и с помощта на т.нар. корпоративна журналистика често следват основната си мисия - да се саморазправят с бизнес конкурентите на собственика. В тази ситуация журналистите са изправени в повечето случаи до стената, въпреки че имат право на избор. Той е заключен между опциите: да не работят за корпоративна медия, за да останат верни на обективността и професионалните стандарти; да се подчинят и да изпълнят поръчката на своя издател или собственик, за да си гарантират месечните доходи и да нахранят семействата си; да не изпълнят поръчката, но да рискуват работното си място.


СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!


Критичното ниво на свободата на словото у нас, измерено от „Репортери без граница” за 2017-а г. като 109-о място в класацията, е формирано от множество бичове за свободата, за журналистите и за медиите. Сред тях са: цензурата, автоцензурата, корпоративната журналистика, зависимостта на медийното съдържание от капитала в частните медии, неясното финансиране по линия на фондации и грантове, лъксането на имиджа на министерства или управляващи чрез предоставяне на внушителен финансов ресурс - по линия на комуникацията на оперативните програми, обществени поръчки, бюджетната зависимост и т.н. Влиянието върху редакционното съдържание може да бъде и по линия на рекламните договори, не само заради държавните поръчки. Свободата зависи от нас – тя е функция от избора на всеки журналист: как да постъпи и за кого да работи, дали да погази или да спазва професионалните и етични стандарти на професията, дали да осребри своята служба при съответния издател реципрочно на заглушаването на Истината. Докладът на „Репортерите” за 2017 г. посочи, че има обвързаност между медии, политици и олигарси. Примерът – „Нова българска медийна група”, която притежава 6 вестника и контролира 80% от пазара на дистрибуция в България. Самият факт, че съществуват два Съюза на издателите в България е красноречив пример за медийните войни. И двете организации декларират, че отстояват своята независимост. Медийното многообразие и пазарът, все пак, осигуряват в някаква степен алтернативата и свободата на съществуването на различни, често полюсни по своят облик и политика, медии.

 

ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ 


е важен инструмент за влияние, задаване или подменяне на дневния ред на обществото, контрол над информацията, пропаганда и манипулация, саморазправа с опоненти и конкуренция. Свободата на словото у нас е жертва на задкулисията и узурпирането на четвъртата власт от капитали и олигарси. Войните на перото забравиха, че основната мисия на журналистите е да бъдат коректив на властта. ПР-журналистиката, успоредно с корпоративната и политическата пропаганда, се превърнаха от заразен синдром в епидемия, но явно високо доходоносни. Информацията не е стока, а основно човешко право. Медиите трябва да предоставят информационни услуги, но не и да продават фалшиви новини и пропаганда. И ако наистина сме загрижени  за медийната среда и свободата на словото, то трябва да отбележим, че у нас журналистическият труд е слабо защитен, медиите са в криза, най-вече заради порочните бизнес модели за тяхното финансиране и зависимостите. Сега на ход е Народното събрание. Отговорността за състоянието и опазването на свободата на словото е в наши ръце – на журналистите. Защото това е битка за опазване на демокрацията и Истината.


Дано успеем! 

Пред нас са само още 108 места нагоре.

 

ИЗДАТЕЛИ ЗАГРИЖЕНИ ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО ?

Иван Върбанов*

София, 11 януари 2018 г. | Медийни издатели, принадлежащи към различни формации и кръгове, изразиха публично своята загриженост за липсата на свобода на словото и медиите, а после се обвиниха взаимно за лошата медийна среда. Ръкавицата хвърлиха първи от Съюза на издателите, които представиха и своя „Бяла книга за свободата на медиите в България”. 24 часа по-късно със свое изявление излезе медийният бос и депутат от ДПС Делян Пеевски.

На 10 януари 2018 г. Сашо Дончев, Иво Прокопиев и Огнян Донев се събраха на една маса в столичен хотел, за да се оплачат публично от репресии срещу тях, от натиск върху техните независими журналисти, като призоваха своите европейски приятели и партньори за закрила, поискаха от представителите на „Репортери без граници” фокусът на внимание на организацията да бъде приоритетно засилен върху България и алармираха, че са грижени заради влошената свобода на медиите и словото. По време на събитието бе представена и „Бяла книга”, която представя през гледната точка на Съюза известни обществени факти, които се случват в България от десетина години насам и които доведоха до кризата на свободата на словото. В края на изданието са публикувани идеи и предложения. Книгата обхваща периода от 2006 година насам.

Издателите на „Сега”, „Капитал” и „Дневник” и Клуб „Z” се обединиха около посланието, че ситуацията на медийния пазар в България е надхвърлила всякакви приемливи граници, журналистиката е принизена в служба на една "мека диктатура" и служи като инструмент за влияние и обслужване на политически интереси. А инакомислещите медии са потискани от кръг, контролиран от една определена медийна група, живееща в симбиоза със силните на деня. В резултат страната ни е изпаднала до едно от последните места в класацията на "Репортери без граници" за свобода на словото.

Към инициираното събитие от Теодор Захов, който оглавява Съюза на издателите, се присъедини и Стояна Георгиева – създател и главен редактор на „Медиапул”.

Издателите посочиха Делян Пеевски и медийната концентрация като основен бич на влошената медийна среда. Както и феноменът „медии – бухалки“, ограничаването на работата на журналистите и тяхната свобода, множеството атаки срещу издателите от страна на държавни институции или органи.

В отговор на представените аргументи, послания и тези от Съюза на издателите, Делян Пеевски разпространи на 11 януари т.г. – ден след появата на „Бялата книга”, свое изявление, в което се казва: „Тези, които години наред узурпираха истината и менторстваха над обществото, за да прикрият истинската си същност, тези – които надменно приемат себе си за „елита“ на нацията, се събраха днес в луксозен хотел, за да се „оплачат“ пред представителите на Европа, че в България вече има мнение, различно от тяхното, че има медии, които ги разобличават.” В разпространената позиция на медийния бос се казва още: „Защото аз не съм олигарх, не съм приватизирал без пари „Каолин“ или „Софарма“, не притежавам соларни паркове за скъпа електроенергия, не притежавам газопреносни мрежи и не богатея от таксите, плащани от хората, не използвам пенсионните спестявания във фондовете за лично финансиране, не продавам прескъпи лекарства, не укривам данъци, не водя съдебни искове срещу своята Родина и не я клеветя в Брюксел или зад океана, аз, господа олигарси Прокопиев, Донев и Дончев, притежавам само медии, с които да разобличавам такива като вас. И ще продължа да го правя, защото вярвам в истината, в правото на всеки да изразява мнението си свободно, вярвам в бъдещето на България и не съм част от т.н. „Преход“, ограбил страната ни, към който вие всички принадлежите.”

ИЗДАТЕЛИ ЗАЩИТАВАТ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА СВОБОДА?

До къде го докарахме? Издателите и медийните магнати да страдат за свободата на словото?! Работодателите да се оплакват от ограниченията и правата на журналистите и да издигат глас в защита на свободата на медиите?! Що за парадокс?

Та нали капиталът и собствеността диктуват съдържанието в частните медии. Те чертаят и рамката на свободата и определят дължината на повода на журналистите. В правомощията на собствениците е да решават и те го правят дали да плащат на удобните журналисти или да се разделят с непокорните, които заобикалят или пренебрегват правата линия. Който плаща – той поръчва музиката.

Медийните монополи създадоха медиите-бухалки, които работят и обслужват корпоративните интереси на техните чорбаджии. Плашещи са не само медийният монопол, корпоративната журналистика и (авто)цензурата, но и близостта между медийните собственици и политическите партии и следствията от обвързаностите им.

Медийният монопол руши медийната среда! 
Независимите медии са възможни само, ако медийните компании са икономически независими. Но, филмът е друг - имаш бизнес и финансов капитал, създаваш си медия.

После е лесно. Медията пропагандира и защитава бизнес интересите на собственика. Разследва и разнищва бизнес-конкурентите. Създава влияние и прави ПР на притежателя си. Въздейства и модерира публичния образ и обществените нагласи.

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВЛОШЕНАТА МЕДИЙНА СРЕДА?

Журналистите или издателите/работодателите са виновни за влошената медийна среда? Защо се нарушават професионалните и етични правила? Кой създаде медиите-бухалки, корпоративната журналистика, медийните войни, монополите, концентрацията? Кой какво и кого притежава?

Защо журналисти пишат неистини под диктовка и обслужват бизнес- и корпоративните си господари?

Страх от уволнения и загуба на работа, автоцензура, политическа и икономическа (финансова) зависимост, са все проявления на журналистическите деформации и медийни ограничения.

Друг е въпросът, че свободата на словото от „Репортери без граници“ се мери по критерии, които се пазят в тайна, каквато е рецептата на въодушевяващата напитка Кока Кола или формулата на лака на цигулката „Страдивариус“.

Резонен е въпросът и за защитата на обществото и българското гражданство от лъже медиите, от фалшивите новини, от корпоративните медии.

Защото те са част от т.нар. "четвърта" власт и опасните игри, планирани и ръководени от медийни собственици, които свалят правителства, манипулират избори, съсипват съдби и репутации, упражняват натиск, продават влияние.

СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС

Свободата зависи от изборът на всеки един. Дали да продаде за 30 сребърника душата, перото си и Истината. Или да бъде честен войн на словото. 
Всичко зависи от ТЕБ!

* Коментарът изразява единствено и само мнението на автора.


ПАРАДОКСЪТ „РАДИО БЪЛГАРИЯ”


© Иван Върбанов


На прага на председателството на България на Съвета на Европейския съюз, съвсем в разгара на подготовката, изненадващо се появи в дневния ред медийната тема за редукцията на езиковото многообразие на „Радио България” – БНР. Ръководството на БНР обяви, че от 1 юни програмите подготвяни от Главната редакция на БНР спират да звучат в интернет. Журналистите щели да подготвят само текстове на 3 езика (английски, руски и турски), а не както бе досега на 11, като ефирно ще звучи единствено програма на турски език. 



 § Реакцията …


Това управленско решение предизвика реакция в редколегията на „Радио България”. Бе разпратено писмо до всички държавни институции и синдикатите, чрез което журналистите призовават за преразглеждане на решението на ръководството на обществената медия и за иницииране на публични дискусии, дебати и преоценка на ситуацията.



§ НЕГОВАТА гледна точка


В свое участие в ефира на програма „Хоризонт”, Генералният директор на БНР мотивира своето решение с отживелица от времето на комунизма и студената война, със слабия интерес към чуждоезичните аудиофайлове, с минималния интерес на ползватели на съдържание от чужбина, с новата информационна среда, та дори изрази становище, че информация за страната ни би могло да бъде намерена по всякакви други канали и чрез ред други институции, не само  от Радиото. Нещо повече – радиото, не било дори вече най-желания източник? И още едно важно уточнение от изказването на радиошефа: редукцията и реформите щели да засегнат много малко хора – едва 30 човека. (Линк >>>  От днес Радио България спира да звучи в интернет).


Междувременно, Общественият съвет на БНР подкрепи единодушно решението на ръководството за преструктуриране и редукции, а специализираната дирекция на СЕМ обяви становището си, че няма условия за отнемане на лиценза на „Радио България“.Все пак ръководството на БНР внесе искане за изменение на индивидуалната лицензия на „Радио България“. 



§ Езикът на документите


Според Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР, който определя структурата, организацията на дейността и основните функции и задачи на структурните звена на БНР, Главна редакция „Радио България” представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство за чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина и излъчва на средни вълни на турски език в страната. Интернет страницата на БНР – Радио България представя ежедневно актуализирана информация от България на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски. Структурата на главна редакция „Радио България е: редакция „Интернет”, редакция „България”, редакция „Чужди езици”. 


… Съвсем неочаквано ли, през декември бе закрита арабската секция на „Радио България”?


Броят на езиците, на които Радио България произвежда програми, трябва да бъде съгласуван с Министерството на външните работи, Комисията по външна политика на Народното събрание и Президента, в съответствие с външноикономическите приоритети на страната, пише в концепцията, с която СЕМ избра сегашния Генерален директор на БНР.



 § Минутка за размисъл


Тъй като държавата финансира БНР – в субсидията е калкулирана и сума за производството на програмно съдържание на „Радио България”,  не е ли логично и редно тя - държавата, чрез своите институции, да се произнесе по въпроса за функционирането и стратегическите функции на „Радио България” в днешните условия и сложна международна обстановка?


Кой може да отрече, че Радио България е безспорен силен медиен канал за популяризирането на България зад граница, редом с телевизионния сателитен канал - БНТ Свят и региони? 


Ясно е, че в българския радиоефир няма аналог като този – да бъдат излъчвани чуждоезикови емисии на 11 езика, които включват оригинално съдържание, насочено към българските общности в чужбина и към аудиторията извън страната или иначе казано таргетирана комуникация.


В днешната модерна комуникационна среда, когато преносът на съдържание чрез четвъртото измерение Интернет на практика е неограничен  по отношение на време, място, аудитория и особено на фона на феномена „Фалшиви новини” (разбира се, тук можем да добавим интернет троловете, хибридните войни и т.н. ред негативни и деструктивни комуникационни „явления”, които се разраснаха в глобалната мрежа), ролята на традиционните медии и утвърдените медийни брандове са гарант за производството и разпространението на достоверна, обективна и бърза информация. 

И защо да не разпространяваме специално подготвена оригинална продукция на много езици, а да прибегнем само да три езикови преводни версии на основната програма на БНР?



Трябва ли реформите да са подчинение на доброто позициониране на БНР във времето? А какво ще сторим, ако се окаже след време, че някои от тези революционни стъпки са били грешка, но всичко е разрушено безвъзвратно?



§ Какъв е „Челният опит”?


„Гласът на Турция” излъчва ежедневно с обща продължителност 58 часа на 26 езика – култура, музика и новини.

„Гласът на Америка” поддържа на сайта си версии на 42 езика. 

„Радио Китай за чужбина”, по аналога на „Предавания за чужбина” на БНР, което през 2012 г. става „Радио България”, излъчва към целия свят на 43 езика и има 30 журналистически пункта във важните държави и региони. Девизът на китайската радиостанция е „Да представим Китай на света, де представим света на Китай, да съобщаваме на света за света, да придвижим разбирането и приятелството между китайския народ и народите в света”.

„Радио Франс Интернационал” говори със света на 14 езика – в това число и на мандарин, китайски и румънски.

„Дойче веле“ предлага радио и интернет съдържание на 30 езика, а телевизионната програма е 24-часова и е на немски, английски, арабски и испански език.

Гръцкото радио – на 10,

а Радио Румъния Интернешънъл предава на 11 езика.

 


§ Вместо епилог…


Радиото не е обикновена медия, а институция! Тя има своите характеристики,  стратегически задачи, влияние! Сред тях са и чуждоезиковите продукции – мост към 3-милионната българска аудитория по света и 11-лентова комуникационна магистрала от света към България.


На работещите в „Радио България” е предложено „доброволно” да се оттеглят, за да получат полагащия им се брой финансови компенсации.

 

Към днешна дата, Колективният трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията, все още не е подписан.

 

Видинският предавател работел на половин мощност, според СЕМ. Надзорниците ще искат обяснение по темата.

 

… И ще бъде ли подписан най-накрая договорът между БНР и Музикаутор?! …

 

 … А защо не бъдат увеличени чуждоезикови програми на „Радио България“?...

 

 

§ 82 години БНР е безспорния информационен лидер в радиоефира на България. 


Най-голямата многопрограмна медия произвежда и излъчва 11 програми
(до сега). С интернет портал на 11 езика. С оригинална програма на чужди езици за чужбина (до сега). С най-голямата информационна мрежа в страната. И Златен фонд – звуковата памет на България. Медията, която продуцира, произвежда и излъчва радиодраматургия и програми за деца. БНР - най-големият продуцент на българска музика,  най-голямата културна институция с шест музикални състава!!!

 

… До сега! …


 
Е, колеги - ще надграждаме ли или ще рушим?

 

 

 

"Татковина" -та на Славейков орязана в читанките

Коментари

Иван Върбанов


Дотам ли го докарахме? Орязаха в читанките на първокласниците "Татковина" -та на Славейков. Да! Скандално е! Най-популярното стихотворение на П.Р.Славейков за деца - "Татковина", е орязано в читанките на няколко издателства. "Просвета" (2002 г.) решава да го публикува без последния куплет. Издателство "Даниела Убенова" пък е решило да цитира само два куплета. Каква е тази образователна система, която допуска тази нелепост? И то при наличието на купища методически комисии,  дузина инспекторати, министерство, експерти и армия чиновници?! Кой ще потърси отговорност на тези цензори на българските шедьоври?

"Татковина" е публикувано 1883 г., а през 2017 г. това христоматийно произведение е орязано от редактори и издателства безапелационно и безкомпромисно. Що за нация и безродници сме ние? Нямам думи ... И още ...творбата на Славейков "Татковина" в много читанки отсъства въобще. Кой си позволява да посяга на литературната класика? В ръцете на българските учители е отговорността  да поправят системните грешките на българската образователна система, за да спасят духовността и нашите деца. Питам се: Как ще съхраним българското, корените си и традицията,  ако посягаме на българското слово? Никой не ни е виновен, когато унищожаваме корените си. Ако безмълвно стоим и гледаме това, съвсем скоро всички ние ще паднем. Предлагам в Наказателния кодекс да бъде предвидено наказание за посегателство срещу българския език и култура. 


СБЖ - дух, традиции, ценности !

Коментари


Иван Върбанов


Съюзът на българските журналисти проведе своя конгрес и вече има избрано ново ръководство: г-жа Снежана Тодорова - Председател, Управителен съвет, Контролен съвет и Комисия по журналистическа етика.

През двата конгресни дни - 14-и и 15-и март, в сградата на СБЖ се случиха много озадачаващи и абсурдни събития. Страстите се разгоряха до температури над поносимите, лицемерието се съюзи с арогантността и агресията, маскарадът на претенциите и позьорството дефилира безпардонно, афиширайки зле прикрити корпоративни интереси и личен антагонизъм. Сякаш това, всичкото, бе подчинено на деструктивния замисъл да се разрушат или най-малкото да се срутят вградените през десетилетията дух, традиции и ценности.

Съюзът като че бе разпнат на кръста, а лъжепророци се опитваха да чертаят нови пътища и вещаеха достойна гибел…

Това се случва 120 години след историческата сбирка в пивница „Сан Стефано“ на ул. „Трапезица“ в София, когато вестникари полагат основите на дружество за защита на интересите им.

Тогава всеки допринася за общото дело с предложения какво да се прави – да се устройват курсове, да се контактува с издателите, да се издига професионалната етика…Днес всичко изглежда другояче. Каузата бе заменена от разпри, интриги и боричкания. Ентусиазмът бе попарен от задкулисието, което се опита да фалшифицира и затъмни Истината, да неглижира Идеалите, да стъпче достойнството, да подмени фокуса и целите на Организацията.

Омерзение бе чувството, което бе обхванало немалко делегати. Е да, онези, които бяха все още способни да чувстват, да помнят, да вярват, да искат, да пренесат и съхранят полета, стартирал преди 120 години.

Трагикомични бяха монолозите, сценките, професионално изиграните и прецизно обмислени ходове на ония персонажи, които бяха решили да се превъплътят в непочтените роли на техния си спектакъл. Разбира се, драматургично всичко бе добре градирано – от гръмки предисловия и уводни позиции до анонимни репортажи и излияния в сайтове и форуми.

Като че повечето бяха забравили, че СБЖ е ДОБРОВОЛНО сдружение на журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси; че дейността на Съюза е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускане на цензура.

В залата се проектираха през кривите огледала на личните амбиции и нездравите помисли теории, декларираха се намерения и се чертаеха уж нови хоризонти. Сред тях и дефинираните бъдещи възможности за развитие на СБЖ като търговско дружество, препоръката да се премине под шапката на голям синдикат /за да го глътне по-бързо/ и настояването да се променят основните принципи и уставни правила, а защо не и да се сформира приватизационен борд.

„Никому в угода, на никому напук!“, ни завеща Йосиф Хербст. Заветът ще го пазим и ще го следваме! Защото не искам да повярвам, че духът, традициите и ценностите - пренесени през 120-те години организирано журналистическо движение, могат да бъдат заличавани, подменяни, продавани.

На прага на новия мандат вярвам, че СБЖ ще отстоява решително статута си на най-голямата журналистическа организация в България. Зная, че СБЖ ще работи за приемането на Закон за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд, за пазенето на професионалните и етични стандарти на професията, че ще бъде активен участник в медийни формати и форуми, че ще продължава да работи в интерес на българските журналисти. Сигурен съм, че СБЖ ще бъде фактор при създаването на медийното законодателство, че ще бъде влиятелен и търсен партньор на международните журналистически организации, че ще бъде защитник и опора на родните журналисти!

Медиите и Съюзът са такива, каквито сме самите ние. Имаме ли силата да проумеем, че за да се изкачим по-високо в прословутата класация за свободата на словото, то е нужно самите ние да се се издигнем, да се трансформираме, да се пречистим, да си простим и да си спомним за каузата, традициите и ценностите, които са ни завещани през десетилетията.

Трябва ни воля, за да си обещаем да намерим себе си и верния път!
Трябва ни сила, за да станем съмишленици!
Трябва ни искреност, за да отворим сърцата и душите си за единение и просперитет!
Трябва да успеем и да пребъдем – честни и достойни представители на българската журналистика!

Струва си!

В името на следващите 120 години на СБЖ!

Полетът продължава, колеги!

 ###

ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ - ПРЕДПОЧИТАН ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ, ЗАСЕГА!

Иван Върбанов


Дигитализацията и глобалната комуникация все повече изостря надпреварата между традиционните и нетрадиционни медии. Отговорът на големия въпрос – кои са предпочитаните медии днес, дава последното изследване на Института за изследване на журналистиката на Ройтерс. Към момента традиционни медии остават предпочитан източник на информация спрямо нетрадиционните.

Какви са нагласите на новите аудитории? Ето какво сочат данните, спрямо отговорите на 11.000 онлайн потребители в Обединеното Кралство, САЩ, Дания, Франция, Германия, Испания, Бразилия и Япония.

ВСЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ЖИВЕЯТ ОНЛАЙН, НО СЕ ИНФОРМИРАТ ОТ ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ

Повечето германци и французи, които активно сърфират и пребивават в глобалната мрежа посочват, че въпреки живота си  онлайн, предпочитат да се информират от традиционните медии.  Между 6 и 10 % германци признават, че четат вестници всяка седмица, а повечето от французите  се информират от телевизията и радиото.  


ДИГИТАЛНИТЕ ПЛАТФОРМИ СТАВАТ ВСЕ ПО-ПОПУЛЯРНИ, НО ДАЛИ СА ДОСТОВЕРНИ ?

Новата култура на глобална комуникация в  отделните страни, както и степента на достъп и наличие на достъпни мултифункционални  мобилни устройства са основните факторите, които допринасят за тенденцията,  информацията на потребителите във висока степен да се потребява  чрез новинарските нетрадиционни и специализирани онлайн платформи.

Медийните експерти коментират, че все още остава под въпрос потенциала им за добиване и разпространение на проверена и достоверна информация – професионален приоритет за традиционните медии. Не са малко случаите, при които в онлайн пространството се появява подвеждаща и невярна информация, която лавинообразно се разпространява в глобалната мрежа. Този специфичен синдром за  нетрадиционните онлайн медии, задава ясно видим риск за  производството на съдържание за масовия потребител.

Японците и американците заявяват, че се доверяват в немалка степен на нетрадиционните новинарски сайтове и онлайн платформи за информация. Бразилците гласуват за социалните медии като източник на новини. Именно социалните медии бяха основното средство за разпространението на информация при революции и в страните с висока степен на цензура.

Все пак, Бразилия, Италия и Испания водят в класацията, измерваща интереса на аудиториите  към специализираните новинарските сайтове и онлайн платформите на традиционните медии, както и активността за коментиране на новините. Японците показват засилен  интерес както към нетрадиционни комуникационни канали за новини, но и към утвърдените електронните и печатни медии. След тях в класацията се нареждат Германия, Дания и Великобритания.


БЛОГОВЕТЕ И МОБИЛНИТЕ ТЕЛЕФОНИ В СЪСТЕЗАНИЕ С РАДИОТО И ВЕСТНИЦИТЕ

Днес, все повече интересът към блоговете се оказва стратегически за получаване на извънредни и спортни новини.  Повече от 35% от анкетираните японци признавате, че следят тези „живи“ платформи най-малко веднъж в седмицата, за французите процентът е 19,  при италианците  и испанците -съответно  16%.  Най-нисък интерес към блоговете имат датчаните и германците – 8%, като те посочват, че предпочитат да четат дълги публикации .

Проучването на  Института за изследване на журналистиката на Ройтерс сочи още, че мобилните телефони са основното предпочитано средство за светкавичен достъп до новините, независимо от следвания източник на съдържание.  В Дания, 63% от хората ползващи градския транспорт следят новините през мобилния си телефон поне два пъти дневно , а  вестници четат  докато пътуват едва 33%. На Острова потребителите, които консумират новини през телефоните си докато пътуват са 48%, 34% четат вестници, и само 6% използват таблети. 

Анкетираните са категорични - настолният компютър доминира като средство за достъп до новините в офисите, а РАДИОТО Е КРАЛЯТ НА  ИНФОРМАЦИЯТА В КОЛИТЕ И В ДОМА. 

И нещо любопитно : все по-голям процент от  25-34 годишните декларират, че са склонни да заплащат достъпа си до онлайн новините във всички девет страни , в които е направено изследването.


###

ВСИЧКИ ПУБЛИКАЦИИ ВИЖТЕ НА АРХИВНАТА ПЛАТФОРМА https://newsbgreporter.blogspot.bg/

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg